Робърт Силвърбърг
Време на промени (47)

47

В Съдийството работеше един чиновник, някой си Улман, дваж по-млад от мен, човек с многообещаващо бъдеще, когото не знам защо, бях започнал да харесвам. Макар да знаеше за властта и произхода ми, той никога не проявяваше страх пред мен, уважението му по-скоро се дължеше на моите умения да се справям с възникналите проблеми. Една вечер го задържах след работа и после, когато другите си тръгнаха, повиках го в моята канцелария.

— Има едно шумарско лекарство, — започнах направо — което позволява на умовете да се разкрият един пред друг.

Той се усмихна и отвърна, че е чувал за него, но знае, че трудно се намира и употребата му е свързана с известни опасности.

— Няма никакви опасности — уверих го аз. — А що се отнася до това, че трудно се намира… — извадих едно от пакетчетата. Усмивката му не изчезна, макар лицето му лекичко да почервеня. Там, в канцеларията, двамата взехме от лекарството. Часове по-късно, когато поехме към домовете си, дадох му още, за да го вземе заедно с жена си.