Робърт Силвърбърг
Време на промени (20)

20

Манеран е провинция, която се ползваше с благоразположението на боговете. Въздухът тук е топъл и мек, изпълнен през цялата година с аромата на разцъфнали цветя. Зимата не стига толкова на юг и когато манеранци поискат да видят сняг, те се изкачват високо в планината и се дивят на странната бяла покривка, която навсякъде в страната се превръща във вода. Топлото море, което мие бреговете на Манеран от изток и юг предлага достатъчно храна за да се нахрани половината континент, а още толкова може да се налови на югозапад в Шумарския залив. Войната рядко е засягала Манеран, защото земите на тази страна са защитени от висока планинска верига и водна преграда от обитателите на западните провинции, а на север между Манеран и Сала се носи пълноводната и буйна река Йън. Неведнъж сме се опитвали да нападнем Манеран през морето, но без особен успех, а и от край време най-страшният противник на Сала е бил Глин.

Божията благословия трябва да е засегнала и столицата, наречена Порт Манеран. Тя е разположена в естествено оформено пристанище, а местността е една от най-красивите на цялата планета. Заливът е издълбан дълбоко навътре в сушата, така че пристанището не се нужда е от никакви вълноломи и корабите хвърлят котва винаги в спокойни води. Това пристанище е важен фактор в просперитета на провинцията. То представлява свързващо звено между източните и западни провинции, защото почти никакви товари не могат да бъдат прекарани по суша, през Изгорените низини и тъй като планетата е бедна на естествени ресурси, въздушният транспорт няма почти никакво значение за нас. Ето защо корабите на деветте западни провинции плуват на изток през Шумарския пролив до пристанището на Манеран, а от своя страна манеранските кораби регулярно се отправят към западния бряг. Така стоките от запад, с помощта на манеранци достигат Сала, Глин и Крел, носейки огромни приходи на посредниците. Пристанището на Манеран е единственото място на нашия свят, където се срещат представители на всичките тринадесет провинции и само тук се веят един до друг тринадесетте флага. Благодарение на тази активна търговия, в манеранската хазна се излива безкраен златен поток. В добавка, почвата във вътрешността на страната е изключително плодородна, чак до склоновете на Хюишторите, които на тази ширина не са покрити със сняг, с изключение на най-високите върхове. Манеранските ферми прибират по две до три реколти на година, а чрез прохода Стройн, Манеран се свързва с Мочурливите низини, откъдето доставя чудатите и скъпи плодове и подправки, които растат единствено по тези краища. И нищо чудно, че всички, които обичат лукса и лекия живот, се отправят да търсят препитание в Манеран.

И сякаш цялото това изобилие не е достатъчно, та манеранци са съумели да убедят останалите жители на планетата, че обитават най-свещената земя на Бортан, преумножавайки по този начин богатствата си за сметка на многобройни религиозни светини, които са като магнит за поклонниците. Човек би казал, че разположеният на западния бряг Треиш — мястото където са се заселили нашите прадеди и се е появил Заветът — е светиня, каквато втора няма по целия свят. Наистина, онези поклонници, които са прекалено бедни да поемат на юг се отправят към Треиш. Но Манеран е придобил славата на светинята на всички светини. Макар и най-млада от всички провинции, като изключим самооткъсналото се кралство Крел, с помощта на активна пропаганда и религиозно убеждение Манеран внуши на всички, че е свещена провинция. Няма ли в това ирония на съдбата, като се има пред вид, че манеранци са едни от най-неревностните почитатели на Завета сред всички жители на тринадесетте провинции. Горещият климат до такава степен е разтворил душите им, че за подобно отношение в Глин или Сала, щяха да бъдат изложени на всеобщо презрение. На всичко отгоре, тук се намира и Каменната черква, където от време на време посетителите стават свидетели на чудеса и където само преди седемстотин години боговете са се появили собственолично. Всеки жител на Бортан копнее детето му да бъде кръстено с истинското си име в Каменната черква на Именния ден. За този празник се събират хора от всички краища на континента, преумножавайки печалбите на местните хотелиери. Дори аз самият бях получил името си в Каменната черква.