Ърл Стенли Гарднър
Очарователният призрак (4)

ГЛАВА 4

Когато Олга Джордън заедно с баща си пристигна в кантората на Мейсън и постави върху масата обещаните снимки и телеграмата, Пери Мейсън не можа да не обърне внимание на бащата. Той приличаше на типичен полковник-южняк: слабоват, с изправена стойка, добре поддържана брада, гъсти вежди и стоманеносиви студени очи със зеници, които напомняха игли.

— Моята дъщеря — започна той с гордост в гласа — е много полезна компаньонка и компетентен секретар, но е доста лош фотограф. Все пак тези снимки дават представа за този Хепнер. Радвам се, че сте се заинтересувал от него, мистър Мейсън. Струва ми се, че ключът към изясняване на произшествието се крие именно в Дъглас Хепнер.

— Моля седнете — покани ги Мейсън, а след това се обърна към мистър Корбин: — Вие предполагате, че все пак нещо се е случило?

— Струва ми се — отговори той, — че само силен шок може да причини подобна амнезия.

— Имало е и физически шок — уточни Мейсън. — Доколкото разбирам, това е станало в резултат на катастрофа.

— Да, да, разбира се. Но Олга, която е много проницателна и наблюдателна жена, смята, че от съществено значение се е оказал и темпераментът на Елеонор и че именно емоционалният шок е бил причина за загубата на паметта. Елеонор ми е много скъпа и бих искал да я предпазя колкото е възможно повече от бъдещи страдания. Ще ми се да вярвам, че тя не се е омъжила за онзи женкар Хепнер, а ако това е станало, то амнезията може да помогне на следствието. По този начин ще се избегне съдебния процес. Очевидно тя е престанала да помни каквото и да било още след инцидента и следователно сватбената церемония се е извършила в състояние на амнезия.

— С изключение на това — подчерта Мейсън, — че паметта й е била съвсем на мястото си както след катастрофата, така и след брачната церемония. Та нали тя ви е изпратила телеграмата.

— Така е — неохотно се съгласи Корбин.

— А освен това и две картички — добави Мейсън. — Всъщност бяха ли те написани от нейната ръка, искам да кажа с нейния почерк?

Корбин замислено прокара ръка по брадичката си и погледна надолу.

— Да, мистър Мейсън, сблъскахме се с доста странна ситуация. Честно казано не съм обръщал внимание на почерка на Елеонор. Та нали щом картичката е от нея, то би трябвало и почеркът да е неин. В този момент мога само да твърдя, че почеркът беше познат. Но не мога да кажа със сигурност: „Да, почеркът беше на Елеонор“. Що се отнася до телеграмата, то всеки би могъл да я изпрати. Лично аз искам да мисля, че онзи негодник Хепнер се е възползвал от състоянието на Елеонор и я е убедил да се омъжи за него, после е изпратил от нейно име телеграмата и я е принудил да напише онези картички. В края на краищата текстът беше много кратък, а… това не е в стила на Елеонор. В тях се чувстваше някаква сдържаност, която не е типична за Елеонор.

— Как смятате, каква цел би могъл да преследва Хепнер с женитбата си с вашата дъщеря? — попита Мейсън.

Корбин впи своите студени очи в Мейсън, после премести поглед върху Олга, а след това погледна отново Мейсън.

— Ако умра — най-накрая се реши да отговори той, — Елеонор ще наследи доста голяма сума.

— Чудесно — обобщи Мейсън. — Всъщност каква марка е неговият автомобил?

— „Олдсмобил“ — отговори Олга. — Един от моделите с най-големи размери. Той много се гордееше с него.

Неочаквано телефонът иззвъня. Дела Стрийт, която седеше близо до апарата, вдигна слушалката, слуша известно време, а след това я подаде на Мейсън.

— Пол Дрейк е. Очевидно има новости.

Мейсън взе слушалката.

— И така, Пери — започна Дрейк, — твоят нюх отново не ни подведе. Звънели са от Индио. Разговорът е бил на четири очи. Дъглас Хепнер се е обаждал на Седи Хепнер в Солт Лейк Сити.

— А провери ли и нейния телефон? — попита Мейсън.

— Още не съм успял — отговори Дрейк. — Реших веднага да ти съобщя за това, което научих. Имаш ли някакви идеи?

— Ще ти позвъня по-късно — каза Мейсън.

Той затвори телефона и се обърна към Корбин.

— Намерихме майката на Хепнер в Солт Лейк Сити. И така, ако сте нетърпеливи, мога да се обадя и да я попитам за местонахождението на сина й. Ако смятате, че не е толкова спешно, ще изпратя в Солт Лейк Сити хора, които да научат някои подробности за тази жена.

— Струва ми се, че е по-добре да позвъните — каза Олга.

— Добре. Дела, поръчай, моля те, частен разговор — помоли Мейсън. — Искам да поговоря с мисис Седи Хепнер. Телефонът е деветстотин и осем, тридесет и две, двадесет и шест. Ще бъде добре, ако запишеш нашия разговор на магнитофон.

Докато Дела Стрийт съобщаваше номера на телефона и молеше телефонистката да я свърже възможно по-бързо, защото разговорът не търпял отлагане, в стаята цереше напрегната тишина. Най-накрая тя направи знак и Пери Мейсън взе слушалката.

— Мисис Хепнер? — попита той.

— Да, на телефона е мисис Хепнер — отговори гласът отсреща.

— Мисис Хепнер, името ми е Пери Мейсън. Спешно ми се налага да се свържа с вашия син Дъглас Хепнер. Бихте ли могла да ми кажете къде мога да го намеря?

— Защо не позвъните в Лас Вегас?

— А той там ли е? — поинтересува се Мейсън.

— Той позвъни от Барстоу преди два или три дни… момент, беше… сега ще ви кажа точно… беше на тринадесети вечерта.

— Той ви е звънял по пътя за Лас Вегас ли?

— Да, каза че иска да се срещне с мен, но все още не се е освободил.

— Не знаете ли къде обикновено отсяда в Лас Вегас или с какво се занимава там и… с кого е там?

— Не, на тези въпроси не бих могла да ви отговоря, мистър Мейсън. А на какво се дължи вашият интерес към сина ми?

— А не бихте ли ми казала — попита Мейсън, избягвайки отговора, — синът ви женен ли е или е ерген?

— Ерген е, защо?

— Чух, че той и Елеонор Корбин…

— О, да, разбира се, Елеонор Корбин, — отговори гласът. — Да, той ми се обади… Беше преди две седмици. Тогава той действително пътуваше заедно е Елеонор Корбин. Но когато ми се обади от Барстоу, той вече беше с друго момиче, което ми представи по телефона с името Сюзън. Все пак, мистър Мейсън, мога ли да зная каква е причината за този интерес към сина ми и защо звъните точно на мен?

— Просто той много ми трябва — отговори Мейсън. — Разберете ме правилно, нямам друг начин да го открия.

— Ас какво се занимавате, Мистър Мейсън? Репортер ли сте?

— Не. Определено не съм. Аз съм адвокат.

— И представлявате моя син?

— Не, но той ме интересува във връзка с…

— В такъв случай, мистър Мейсън, смятам да поговоря със сина си преди да отговоря на вашите въпроси. Довиждане.

От другата страна на линията се чу изщракване.

— Дела — обърна се Мейсън към своята секретарка, — иди бързо в кантората на Дрейк и му предай да изпрати незабавно хора в Солт Лейк Сити на адреса на мисис Хепнер. Трябва да съберат всички възможни сведения за нея. Намерете някоя възрастна телефонистка с приятен глас, помолете я да позвъни на мисис Хепнер и да поговорят известно време.

— Мога ли да преразкажа разговора с мисис Хепнер?

Мейсън кимна в знак на съгласие.

— Ние също бихме искали да узнаем съдържанието на разговора — помоли Олга Джордън, когато Дела затвори вратата след себе си.

Мейсън почти дословно предаде разговора си с мисис Хепнер. Когато спомена за Сюзън, Олга и баща й многозначително се спогледаха.

— Може би — попита Мейсън — вие познавате жена на име Сюзън? Спомняте ли си дали е имало на кораба жена с това име?

В този миг Олга изведнъж щракна с пръсти.

— Спомнихте ли си? — попита Мейсън. Олга се обърна към баща си.

— Сюзън Гренджър! — възкликна тя.

— Коя е тя? — попита Мейсън.

— Воя се, че ни е известно само името. Тя обикновено се движеше в кръга от пътници, които след вечеря се отправяха много бързо към бара, а после… Струва ми се, че живее в нашия град.

— Бихте ли могли да научите нейния адрес? — отново попита Мейсън.

— Аз… почакайте за момент. Елеонор има бележник, в който съвестно си записва адресите и телефоните на почти всички хора, с които се е срещала. Но не знаем дали този път го е взела със себе си. Ако мъжът ми си е в къщи, то той ще може…

Олга посегна към телефона и Мейсън побърза да й го подаде.

— Здравей, Бил! Аз съм, Олга. Бил, изслушай ме и те моля да не задаваш въпроси. Иди в стаята на Елеонор и погледни дали на масата е бележникът й с адреси. Ако го намериш, потърси адреса на Сюзън Гренджър. Ако не намериш бележника, трябва да потърсиш списъка на пътниците от кораба. Възможно е да сме го запазили. Там имаше няколко автографа с адреси.

За известно време в стаята се възцари мълчание.

— Има телефон и адрес — най-накрая радостно възкликна Олга. — Сюзън Гренджър собственоръчно ги е записала в списъка на пътниците. Живее в „Белинда апартмънтс“.

— Благодаря, Бил — каза Олга и затвори телефона.

— И така — обобщи тя — вече разполагаме с конкретна изходна точка. Разбира се, това е изключително деликатна работа, мистър Мейсън. Човек не може просто така да отиде и да попита едно младо момиче не е ли прекарало уикенда с мъжа на своята клиентка, която страда от амнезия.

— Олга, бъди сигурна, че мистър Мейсън знае как се постъпва в подобни случаи — намеси се баща й. — Бих искал да добавя само една подробност, мистър Мейсън, която може би ще ви заинтересува. При своето бягство Елеонор е взела със себе си куфари, които правят впечатление на всеки, който ги види. Те са на бели и червени квадратчета.

— Благодаря ви — каза Мейсън. — Това е много ценен детайл.