Дан Симънс
Олимп (6)

6.

Слънцето тъкмо беше изгряло. Зевс седеше сам в Голямата зала на боговете. Влезе жена му Хера — водеше куче на златна каишка.

— Това ли е? — замислено попита господарят на боговете от златния си трон.

— Да — потвърди тя и откачи каишката на кучето. Животното седна.

— Повикай сина си — каза Зевс.

— Кой по-точно?

— Великия майстор. Оня, дето толкова страстно желае Атина, че би я захапал за гъза, както щеше да направи това куче, ако не беше добре дресирано.

Хера тръгна да излиза. Кучето се изправи да я последва.

— Остави го — заповяда Зевс.

Тя даде знак на животното да остане и то се подчини.

Кучето беше едро, сиво, с къс гладък косъм, с меки кафяви очи, които някак си успяваха едновременно да изглеждат глупави и лукави. Започна да се разхожда около златния трон на Зевс, ноктите му стържеха по мрамора. После подуши сандалите и краката на гръмовержеца Кронид, приближи се до грамадния холобасейн, надникна вътре, не видя нищо интересно в тъмния видеовъртоп от повърхностни смущения и безразлично се запъти към една колона.

— Ела тук! — нареди Зевс.

Кучето хвърли поглед назад към него, после се извърна и започна да души основата на огромната бяла колона — готвеше се да изпълни ритуала си.

Зевс подсвирна.

Животното рязко завъртя глава и наостри уши, но не изпълни заповедта.

Богът на боговете повторно свирна и плесна с ръце.

И сивото куче бързо се затича към него — въртеше опашка, изплезило език и с щастливи очи.

Зевс слезе от трона си и го погали. После извади нож изпод одеждите си и отряза главата му с едно замахване на грамадната си ръка. Главата се търколи до ръба на видеобасейна, а тялото се строполи на мрамора и предните крака се изпънаха напред, като че ли на животното му бе наредено да легне и то се подчиняваше с надеждата да получи лакомство.

Хера и Хефест влязоха в Голямата зала и тръгнаха към Зевс.

— Пак ли си играеш с животните, господарю? — попита Хера.

Зевс махна с ръка, сякаш я отпращаше, прибра ножа в ръкава си и се върна на трона.

Малко под метър и осемдесет на ръст, Хефест беше набито джудже от гледна точка на божествените стандарти. Приличаше на голяма космата бъчва. Освен това богът на огъня бе хром и провлачваше левия си крак, като че ли е нещо мъртво, както си и беше. Имаше буйна коса и още по-буйна брада, която сякаш се сливаше с космите на гърдите му, и зачервени очи, които постоянно се стрелкаха насам-натам. Отдалеч изглеждаше, че носи доспехи, ала отблизо те се оказваха плътно покритие от стотици кутийки, кесийки, инструменти и устройства, някои изковани от благородни, други от обикновени метали, едни направени от пера, други сякаш изтъкани от косми — всички закачени на ремъци и колани, опасващи косматото му тяло. Абсолютният ковач, Хефест бе известен на Олимп с това, че някога създал златни жени, девойки с часовников механизъм, които се движели, усмихвали се и доставяли удоволствие на мъжете почти като живи. Говореше се, че сътворил в своите алхимически вани първата жена — Пандора.

— Добре дошъл, майсторе — отекна гласът на Зевс. — Щях да те повикам по-рано, но нямахме тенекии и детски щитове за поправка.

Хефест коленичи до обезглавения труп на кучето.

— Не биваше да го правиш — промълви той. — Не биваше. Изобщо.

— То ме ядоса. — Зевс вдигна бокала от страничната облегалка на златния си трон и отпи голяма глътка.

Богът на огъня претърколи тялото настрани, прокара късите си пръсти по ребрата му, сякаш искаше да го почеше по корема, и го натисна. Отвори се вратичка от плът и козина. Хефест бръкна вътре, измъкна прозрачна торбичка с парчета месо и други неща, извади от торбичката парче влажна розова плът и каза:

— Дионис.

— Синът ми — каза Зевс и заразтрива слепоочията си, като че ли всичко това му бе втръснало.

— Да занеса ли това парче на Лечителя, о, Крониде? — попита Хефест.

— Не. Ще го дадем на някой от нашите да го изяде, за да може синът ми да се прероди според собствената си воля. Такова причастие е болезнено за приемника, но това сигурно ще научи боговете на Олимп повече да се грижат за моите деца.

Зевс изгледа Хера, която се беше приближила и седеше на второто каменно стъпало на трона му, нежно преметнала дясната си ръка през крака му. Бялата й длан докосваше коляното му.

— Недей, съпруже — тихо възрази тя. — Моля те.

Той се усмихна.

— Тогава ти избери, жено.

— Афродита — без да се колебае, отвърна Хера. — Тя дори обича човешко — е, някои части поне.

Зевс поклати глава.

— Не Афродита. Тя с нищо не си е навлякла гнева ми, защото беше във ваните. Не трябва ли да е Атина Палада, безсмъртната, която предизвика тая война със смъртните, като уби Ахиловия многообичан Патрокъл?

Хера отдръпна ръката си.

— Атина отрича да е вършила такива неща, Крониде. И смъртните твърдят, че Афродита била с Атина, когато двете заклали бебето на Хектор.

— Имаме убийството на Патрокъл във видеобасейна, жено. Искаш ли пак да ти го пусна? — Гласът на Зевс, толкова нисък, че напомняше на далечен гръм, дори когато шепнеше, сега проявяваше признаци на все по-силен гняв. Все едно буря се движеше из кънтящата Зала на боговете.

— Не, господарю — отвърна Хера. — Но нали знаеш, Атина твърди, че всъщност оня изчезнал схоластик, Хокънбери, сигурно е взел нейното тяло и е извършил тия неща. Кълне се в обичта си към теб, че…

Зевс нетърпеливо се изправи и изсумтя:

— Преобразяващите честоти на схоластика не са предвидени да придават на смъртен нито тялото, нито способностите на бог. Не е възможно. Даже за кратко. Извършил го е някой бог от Олимп — или Атина, или пък някой от нашето семейство е взел нейното тяло. А сега… избери кой ще приеме тялото и кръвта на моя син Дионис.

— Деметра.

Зевс поглади късата си бяла брада.

— Деметра. Сестра ми. Майка на многообичната ми Персефона?

Хера също стана, отстъпи назад и разпери белите си ръце.

— Нима на тая планина има бог, който да не ти е роднина, съпруже? Освен жена, аз съм ти сестра. Деметра поне има опит в раждането на странни неща. И напоследък няма работа, тъй като смъртните нито жънат, нито сеят.

— Така да бъде — съгласи се Зевс. И се обърна към Хефест. — Занеси на Деметра плътта на сина ми, кажи й, че волята на нейния господар, самия Зевс, е да я изяде и да възкреси моя син. Нареди на три Фурии да бдят над нея, докато роди.

Богът на огъня сви рамене и пусна парчето месо в една от кесийките си.

— Искаш ли да видиш образи от Парисовата клада?

— Да — отвърна господарят на боговете, върна се при трона си, седна и потупа стъпалото, на което беше седяла Хера.

Жена му покорно зае мястото си, ала този път не преметна ръка върху коляното му.

Като си мърмореше под нос, Хефест отиде при кучешката глава, вдигна я за ушите и я пренесе до видеобасейна. Приклекна до ръба, откачи някакъв извит метален инструмент от нагръдните си ремъци и извади лявата очна ябълка от орбитата. Нямаше кръв. Окото изскочи лесно, но беше свързано с червени, зелени и бели оптични нерви, които се размотаваха при напъна на бога на огъня. Когато лъскавите проводници достигнаха дължина над половин метър, той свали друг инструмент от колана си и ги преряза.

Хефест смъкна слузта и изолацията със зъби, оголи тънките златни жички, усука ги и ги свърза с малко метално кълбо, което извади от торбичките си. После пусна очната ябълка и пъстрите нерви в басейна, като остави сферата до себе си.

Басейнът веднага се изпълни с триизмерни образи. Звукът на вградените в стените и колоните наоколо пиезоелектрически микроусилватели обгърна тримата богове.

Картините от Илион бяха заснети от гледната точка на кучето — ниска: много голи колене и бронзови наколенници.

— Предпочитах старите ни кадри — измърмори Хера.

— Моравеките засичат и свалят всичките ни роботи, даже скапаните насекоми — поясни Хефест, като продължаваше да превърта напред погребалната процесия на Парис. — Имаме късмет, че…

— Тихо — заповяда Зевс. Думата отекна като гръм в стените. — Ето, това. Звук.

Тримата проследиха последните минути на погребалната церемония, включително убийството на Дионис от Хектор.

Зевсовият син погледна право в кучето сред навалицата и каза: „Изяж ме“.

— Можеш да го изключиш — каза Хера, когато Хектор хвърли факлата върху готовата клада.

— Не — възрази Зевс. — Да го догледаме.

След малко гръмовержецът скочи от трона си и тръгна към холобасейна със свъсени вежди, гневен поглед и свити юмруци.

— Как смее тоя смъртен Хектор да призовава Борей и Зефир да разпалят огъня, който ще изгори червата и ташаците на един бог!? КАК СМЕЕ!!!

Зевс изчезна и въздухът с грохот нахлу в дупката, образувана при телепортирането на грамадния бог.

Хера поклати глава.

— Той най-спокойно гледа ритуалното убийство на сина си Дионис, обаче изпада в ярост, когато Хектор се опитва да призове боговете на вятъра. Бащата на боговете дава фира, Хефесте.

Синът й изсумтя, нави проводника на очната ябълка и я прибра в една от кесийките си заедно с металната сфера. После напъха кучешката глава в по-голяма торба.

— Имаш ли повече нужда от мен тая сутрин, дъще на Кронос?

Тя кимна към разпорения кучешки труп.

— Отнеси го.

След като киселият й син си отиде, Хера докосна гърдите си и се телепортира от Голямата зала на боговете.

 

 

Никой не можеше да се телепортира в спалнята на Хера, даже самата тя. Много отдавна — ако нейната безсмъртна памет още й служеше, тъй като напоследък подозираха паметта на всеки — беше заповядала на своя син Хефест да обезопаси покоите й със своите майсторски умения: в стените пулсираха силови полета от квантов поток, подобни, но не еднакви със силовите полета, с които моравекските същества защитаваха Троя и ахейските лагери от божествени посегателства. Вратата на спалнята й бе от арматурен титан, подсилен с квантов поток, и беше достатъчно яка, за да задържи даже разярения Зевс. Хефест я бе поставил на здрави квантови стълбове. Заключваше се със секретно резе с телепатична парола, която Хера променяше ежедневно.

Тя отвори резето с мисъл и влезе, затвори плътната лъскава метална стена зад себе си и отиде в банята — събличаше в движение туниката и тънкото бельо.

Волооката Хера първо влезе във ваната, дълбока и пълнена от най-чистите извори в леда на Олимп, подгрявана от вътрешните двигатели на Хефест, които използваха енергия от недрата на стария вулкан. Изтърка с амброзия всички петънца или сенки на несъвършенство от сияйнобялата си кожа, после намаза вечно прелестното си и съблазнително тяло със зехтин и благоухайно масло. На Олимп се говореше, че ароматът на това масло, използвано единствено от Хера, не само възбужда страстта на всеки бог в Зевсовите зали, но и може да стигне до самата Земя във формата на благоуханен облак, който кара нищо неподозиращите смъртни мъже да губят ума си от непреодолим копнеж.

След това дъщерята на могъщия Кронос нагласи лъскавите си благоухайни къдрици около остроскулестото си лице и облече благоухайни одежди, ушити специално за нея от Атина, когато двете бяха приятелки, с други думи, много отдавна. Платът беше чудно гладък, с множество шарки и фигури, сред които изящна роза, втъкана от пръстите и вълшебния стан на Палада. Хера прихвана божествената материя на високата си гръд със златна фибула и я завърза — точно под гърдите си — с пояс, украсен със стотици пискюлчета.

Закачи на грижливо пробитите възглавнички на ушите си — едва надничащи като бели, плахи морски същества от тъмноухайните къдри — тройни обеци с форма на черници, чийто сребърен блясък се забиваше дълбоко във всяко мъжко сърце.

После се забули с нов воал от златна тъкан, която сияеше като слънце върху розовите й скули. Накрая обу фини сандали на белите си нозе и кръстоса златните ремъци на гладките си прасци.

Ослепителна от глава до пети, Хера се изправи пред огледалната стена до вратата на банята и изпитателно се огледа, после рече:

— Още те бива.

После напусна покоите си, излезе в кънтящата мраморна зала, докосна лявата си гръд и се телепортира.

 

 

Завари Афродита да се разхожда сама по южните склонове на Олимп. Точно преди залез-слънце храмовете и домовете на боговете от източната страна на калдерата бяха обагрени в светлина и богинята на любовта се възхищаваше на златното сияние на марсианския океан на север и на ледовете по върховете на трите могъщи вулкана на изток, към които Олимп хвърляше грамадната си, над двестакилометрова сянка. Гледката бе малко замъглена, заради обичайното силово поле около Олимп, което им позволяваше да дишат и ходят при почти земна гравитация, толкова близо до самия космически вакуум над тераформирания Марс, както и заради искрящата егида, вдигната от Зевс в началото на войната.

За тази война напомняше Дупката, кръг, изрязан от сянката на Олимп, огрян от залез на друг свят, в който мъждукаха огньовете на смъртните и проблясваха движещите се моравекски съдове.

— Рожбо любима, дали би ми чула молбата гореща? — извика Хера на богинята на любовта. — Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена, дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш? Още ли ми се сърдиш, задето помагах на аргивците през тия десет смъртни години, докато ти защитаваше своите многообични троянци?

— Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос! — отвърна Афродита. — С радост ще се подчиня. Какво мога да сторя за толкова могъща богиня като теб?

Слънцето вече беше залязло и двете богини бяха потънали в здрач, но Хера забеляза, че кожата и вечната усмивка на Афродита сякаш сияят със своя светлина. Господарката на небето реагира чувствено като жена — не можеше да си представи как се чувстват боговете в присъствието на Афродита, камо ли слабоволевите смъртни мъже.

Тя дълбоко си пое дъх — тъй като следващите й думи щяха да я ангажират с най-опасната интрига, която беше измисляла.

— Дай ми любовната сила и чара, с които владееш винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени!

Афродита продължи да се усмихва, но едва забележимо присви ясните си очи.

— Естествено, дъще на Кронос, щом ме молиш, но за какво са ти моите скромни хитрини на теб, която и без туй спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен?

Хера най-спокойно излъга. И подобно на повечето лъжци, изреди колкото можеше повече подробности.

— Тая война ме тревожи, богиньо на любовта. Заговорите и интригите на боговете, аргивците и троянците нараняват сърцето ми. Аз ще отида да видя във земните плодни предели бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетида. Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща, като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно и построи новия ни дом тук, на тоя студен червен свят.

— Но защо са ти моите вълшебства, о, Хера, за да идеш при Океан и Тетида? — тихо попита Афродита.

Хера й се усмихна коварно.

— Старците са се разделили, двамата вече отдавна взаимно отбягват общо легло и наслади. Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги. С любезни слова ще придумам сърцата им мили, двамата пак да споделят леглото с любовна наслада. Затуй те моля, Афродита, като твоя нежна дружка, която желае двама стари близки пак да се залюбят, дай ми назаем някоя от своите тайни, та да помогна на Тетида да си върне Океан.

Пленителната усмивка на Афродита стана още по-сияйна. Слънцето вече го нямаше и дори върхът на Олимп тънеше в мрак, ала усмивката на богинята на любовта топлеше и двете.

— Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно, жено на Зевс, нашия господар, който повелява на всички ни.

С тези думи Афродита свали от гърдите си своя таен пояс и протегна напред тънката паяжина от плат и микропроводници. Хера се вторачи в пояса и устата й изведнъж пресъхна. „Да изпълня ли плана си? Ако открият какво съм намислила, Атина и другите съзаклятници сред боговете безмилостно ще ме нападнат. Ако усети коварството ми, Зевс ще ме погуби така, че нито лечебните вани, нито извънземният Лечител не ще могат да ми вдъхнат дори подобие на олимпийски живот“.

— Обясни ми как действа — прошепна тя на богинята на любовта.

— Тоя пояс крие всички вълшебства на прелъстяването — тихо отвърна Афродита. — Любовната страст, пулсиращия порив на копнежа, шеметния полет на секса, виковете на пламенните любовници и любовните нежности.

— В тоя малък пояс? — изненада се Хера. — Как действа?

— Неговата магия е в състояние да подлуди всеки мъж от страст — прошепна другата богиня.

— Да де, ясно, но как действа? — Кронидовата щерка сама долови нетърпението в думите си.

— Откъде да знам? — засмя се Афродита. — Получих го като част от пакета, когато… той ни направи богове. Широкоспектърни феромони? Нанотехнологични хормонални реакции? Микровълнова енергия, пряко насочена към мозъчните центрове на секса и удоволствията? Няма значение… Въпреки че е само един от многобройните ми фокуси, действа безотказно. Опитай го, жено на Зевс.

Хера мило се усмихна, взе пояса и го пъхна между и под високите си гърди. Одеждите й едва го скриваха.

— Как да го задействам?

— Искаш да кажеш как ще помогнеш на майка Тетида да го използва, нали?

— Да, да.

— Когато настъпи моментът, докосни гърдите си, все едно се готвиш да задействаш телепортаторните наноактиватори, но вместо да си представиш далечното си местоназначение, пипни с пръст пояса и мисли за нещо възбуждащо.

— Това ли е? Само това ли?

— Само това — потвърди Афродита. — Напълно е достатъчно. В тъканта на тоя пояс се крие цял нов свят.

— Благодаря ти, богиньо на любовта — тържествено рече Хера. Лазерни копия пронизваха силовото поле над тях. През Дупката прелетя моравекски стършел или космически кораб и се понесе към космоса.

— Знам, че няма да се върнеш, без да си изпълнила целите си — отвърна Афродита. — За каквото и да копнее нетърпеливото ти сърце, убедена съм, че ще го постигнеш.

Хера се усмихна. После докосна гръдта си, като внимаваше да не пипне пояса, пъхнат точно под зърната на гърдите й, и се телепортира по квантовата пътека, която Зевс беше създал в нагънатото пространство-време.