Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Илион/Олимп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olympos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2008)
Разпознаване и корекция
NomaD(2008 г.)
Корекция
Mandor(2008)

Издание:

Дан Симънс. Олимп

Американска, първо издание

Поредица: „Избрана световна фантастика“ 121

 

Превод: Крум Бъчваров, Венцислав Божилов, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megahrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 55

ИК „Бард“, 2005

История

  1. —Добавяне

89.

Девет дни след Падането на Илион:

Генерал Бех бин Адее лично поведе атаката срещу кратера Париж. Използваше спускателния кораб като генерален щаб, докато над триста от най-добрите му войници от астероидния пояс се спуснаха по въжета върху покрития със син лед кошерен град от шестте изтребителя-стършели.

Отначало генерал Бин Адее не подкрепяше включването във войната на Земята — съветът му бе да не застават на ничия страна, — но премиер интеграторите бяха взели окончателно решение. Задачата на генерала бе да открие и унищожи съществото Сетебос. Генералът посъветва да хвърлят от орбита ядрена бомба върху синята ледена катедрала над кратера Париж — обясни, че това е единственият начин със сигурност да видят сметката на Сетебос, — но премиер интеграторите отхвърлиха предложението му.

Главен военен трибун Меп Аху поведе основния щурмови отряд. След като другите части се спуснаха и взривиха външната повърхност на покрития със син лед град, установиха отбранителен периметър и потвърдиха изпълнението на задачата по тактическия канал — съществото вече не можеше да избяга, — Меп Аху и неговите двадесет и пет астровекски щурмоваци скочиха от главния стършел, който бе увиснал на височина три хиляди метра, активираха реактивните си раници в последната секунда, използваха насочени взривове, за да пробият отвор в купола на ледената катедрала, и се спуснаха вътре, забили клиновете на въжетата в самия син лед.

— Празно е — излъчи главен военен трибун Меп Аху. — Сетебос го няма.

Генерал Бин Адее виждаше това на образите от нанопредавателите и камерите на двадесет и шестимата щурмоваци.

— Започнете претърсването — заповяда той по основната тактическа честота.

Всички отряди по периметъра докладваха. Самият син лед бе започнал да се разпада — удар с юмрук можеше да събори цяла стена. Тунелите и коридорите вече бяха започнали да се срутват.

Екипът на Меп Аху активира реактивните си раници и щурмоваците започнаха претърсването в централната кухина над древния кратер на черната дупка. Започнаха отвисоко, като се грижеха да не пропуснат нищо криещо се на някой от сините балкони или в пукнатините по купола, но бързо се спуснаха над фумаролите[1] и изоставените вторични гнезда.

— Главното гнездо се е срутило — доложи Меп Аху по общия тактически канал. — Паднало е в стария кратер на черната дупка. Прещам изображения.

— Виждаме ги — отвърна генерал Бех бин Адее. — Има ли някаква вероятност съществото Сетебос също да се намира някъде долу?

— Не, сър. В момента правим дълбочинно радарно сондиране на кратера чак до магмата. Няма никакви странични тунели или пещери. Мисля, че е загинало, сър.

По общия канал се разнесе гласът на Чо Ли:

— Това потвърждава теорията ни, че квантовото събитие отпреди четири дни е представлявало отваряне на последна брана-дупка в самата ледена катедрала.

— Нека се уверим — каза генерал Бех бин Адее. — Проверете всички гнезда — излъчи той към Меп Аху по тактическия лъч.

— Слушам.

Шестима астровеки от основната щурмова група претърсиха срутените останки от централното гнездо на Сетебос, след което се издигнаха над разпадащия се под на катедралата, за да огледат всяка рушаща се фумарола и гнездо.

Внезапно от един от екипите по периметъра се разнесе вик, който едва достигна до централния купол.

— Сър, тук е написано нещо.

Още половин дузина щурмоваци заедно с Меп Аху се събраха на едно място на южната стена на купола. Там, където най-големият коридор свършваше при купола, имаше тераса. На стената на купола, където коридорът се разширяваше към така наречената катедрала, някой или нещо бе написал върху синия лед думи — по всяка вероятност с нокти: „Мисля, че Мълчаливият идва. Майка му твърди, че Мълчаливият създал е всички неща, от които Сетебос само се вълнува, но не и самият Той. Който ги е направил слаби, е целял слабостта, от която Той да се дразни. Но защо тогава Сетебос се обезпокои и побягна? Нима е възможно изобщо Силата да бъде накарана да побегне от Слабостта? Дали Той е наистина Единственият? Тихият идва“.

— Калибан — обади се премиер интегратор Астейг/Че от „Кралица Маб“, която бе минала на нова геостационарна орбита.

— Сър, тунелите и пещерите са проверени и празни — докладва един главен центурион по общия тактически канал.

— Много добре — каза генерал Бех бин Адее. — Пригответе термичните заряди и стопете целия леден комплекс до първоначалните руини на кратера Париж. Погрижете се да не повредите нито една от оригиналните постройки. После ще претърсим и тях.

— Тук има нещо — каза Меп Аху по тактическия канал. На изображенията върху мониторите на спускателния кораб се виждаха лъчите на нагръдните прожектори на войниците, осветяващи едно от срутилите се гнезда. Всички яйца вътре бяха счупени или смачкани… с изключение на едно. Главният командир се спусна надолу, коленичи до яйцето, постави покритите си с черни ръкавици длани върху него, а след това доближи ухо до черупката и се заслуша.

— Мисля, че вътре има нещо живо, сър — докладва Меп Аху. — Заповеди?

— Изчакайте — каза дежурният офицер на мостика от името на премиер интеграторите.

Накрая се разнесе гласът на премиер интегратор Астейг/Че:

— Какво ще предложите, генерале?

— Да го изгорим. Да изгорим всичко… два пъти.

— Благодаря, генерале. Секунда, ако обичате.

Настъпи тишина, нарушавана само от слаб радиошум. Бин Адее чуваше дишането на триста и десетте щурмоваци във вградените в костюмите им микрофони.

— Искаме да вземете яйцето — най-накрая каза премиер интегратор Астейг/Че. — Ако можете, използвайте един от стазис-кубовете. Натоварете го на Стършел девет. Главен военен трибун Меп Аху да остане с яйцето. Ще използваме „Кралица Маб“ като карантинна лаборатория. Корабът се освободи от всички оръжия и ядрено гориво… маскираните изтребители ще наблюдават изучаването на яйцето.

Няколко секунди генерал Бех бин Адее не отговори.

— Добре — каза най-сетне той. Активира теснолъчевия канал до Меп Аху и му предаде заповедите. Отрядът в ледената катедрала вече бе приготвил стазис-куба.

— Сигурен ли сте, сър? — попита Меп Аху. — От Ада и оцелелите от Ардис знаем на какво е било способно тяхното бебе сетебос. Дори неизлюпилото се яйце е притежавало сила. Не мисля, че Сетебос е оставил случайно едно здраво яйце.

— Изпълнете заповедите — каза генерал Бех бин Адее по общата тактическа честота, след което отвори персонален лъч към Меп Аху. — И късмет, синко.

Бележки

[1] Отвор във вулканичен район, през които излиза пара и нагорещени газове — Б.пр.