Дан Симънс
Олимп (77)

78.

— МОЖЕШ ДА ЗАПОЧНЕШ С МОЛБАТА СИ — прогърмява Демогоргон.

Хефест побутва Ахил, за да му покаже, че той ще вземе думата, прави непохватен поклон — серия от люлеещи се железни топки и една стъклена — и казва:

— Ваше демогоргонство, господарю Кронос, уважаеми титанства, безсмъртни Часове и… други почитаеми неща. Двамата с приятеля ми Ахил идваме не да ви призоваваме, не да ви молим за услуга, а да споделим важна информация с всички вас. Информация, която…

— ГОВОРИ, САКАТИ БОЖЕ.

Хефест си лепва измъчена усмивка и повтаря преамбюла.

— ГОВОРИ ДЕ.

Ахил се чуди дали Кронос и останалите титани, да не говорим за огромните неразличими създания около тях със странни имена — безсмъртни Часове и колесничари, ще вземат активно участие в това съвещание, или Демогоргон ще поеме всичко, докато не позволи изрично на някого или На нещо да вземе думата.

И тогава Хефест го изненадва.

От обемистата си раница — груба кутия от желязо и плат, в която според Ахил има само въздух — богът на занаятите измъква месингов овоид, с приковани към него стъклени лещи. Внимателно поставя устройството на една скала между тях двамата и извисяващия се Демогоргон и започва да бърника разни копчета и настройки. Накрая богът-джудже изкрещява през пуснатите до максимум високоговорители на шлема си:

— Ваше демогоргонство, най-високопочитаеми и всяващи ужас Часове, величествени титани и титанки — Кронос, Рея, Крий, Кой, Хиперион, Япет, Тея, Хелиос, Селена, Еос и всички събрали се тук представители на титанския вид — многоръки Лечители, грубо оформени кочияши, всички вие, почитаеми Същества в мъглата и пепелта! Вместо да привеждам аргументи и да ви убеждавам в ползата да се премахне претендентът Зевс от трона заради опита му да узурпира всичко божествено единствено за себе си, вместо да ви моля да го свалите или най-малкото да му се противопоставите заради арогантното му присвояване на всички светове и вселени от днес нататък и за вечни времена, ще ви дам възможност да видите едно реално събитие. В момента, докато се бутаме тук в този пълен с лава лайнян свят, Зевс е събрал всички олимпийски безсмъртни в Голямата зала на боговете. Оставих там скрита камера, която предава на живо към една предавателна станция в басейна Елада. Брана-дупката на безсмъртната Нюкта ни позволява да приемаме сигнала със закъснение по-малко от секунда. Вижте!

Започва да бърника още настройки и натиска един бутон.

Нищо не се случва.

Богът на огъня прехапва устни, псува в микрофона и продължава да се занимава с месинговото устройство. То примигва, проблясва и отново угасва безжизнено.

Ахил започва да измъква богоубийствената кама от пояса си.

— Вижте! — крещи Хефест. Отново е усилил високоговорителите до максимум.

Този път месинговото устройство проектира правоъгълник с ширина почти сто метра над всички, пред Демогоргон и стотиците тежки форми в червеното зарево на лавата и дима. Вътре в него не се вижда нищо освен шум и снежинки.

— Ох, да се еба — изръмжава Хефест. Думите му ясно се чуват през високоговорителите на шлема му. Бързо се навежда над устройството и размърдва някакви метални пръчки, които напомнят на Ахил за заешки уши.

Огромният образ над тях се изчиства. Представлява холографска проекция — изключително дълбока, триизмерна, с живи цветове, грабваща окото като някакъв истински прозорец към Голямата зала на боговете. Видеото върви в комплект със съраунд озвучаване — Ахил долавя приглушения шум на тътрещите се по мрамора сандали на стотиците чакащи богове. Всички ясно чуват как Хермес тихичко си пуска душата.

Титаните, титанките, Часовете, колесничарите, насекомоподобните Лечители, безименните чудовищни фигури, всички с изключение на Демогоргон ахват по своя нечовешки начин. Не на простащината на Хермес, а на близостта и въздействието на все още разширяващото се и обгръщащо всичко холографско изображение. Когато светлината и движението ги доближават още повече, илюзията, че се намират сред безсмъртните в голямата зала на боговете, е пълна. Ахил даже измъква още повече камата — струва му се, че Зевс на златния си трон и хилядата олимпийски богове около него чуват шума на зрителите и всеки момент ще се обърнат и ще ги видят, струпани в зловонния мрачен Тартар.

Олимпийските богове не се обръщат. Предаването е еднопосочно.

Зевс — висок най-малкото петнайсет метра в трона си — се навежда напред, намръщва се към многобройните редици на насъбралите се богове, богини, фурии и еринии и започва да говори. Ахил ясно усеща новото високо самомнение на бога в архаичния ритъм на всяка бавно произнасяна сричка:

— Събрали сили на Олимп, вий що делите

славата и силата на тоз, комуто служите,

радвайте се! Отсега нататък всемогъщ съм.

Всички други ми се подчиниха; само

духът човешки, като неугаснал огън,

все гори срещу небето с укор пламенен и със съмнение,

с ридания и със молитви неохотни,

надига се бунтовно и може да направи

властта свещена нестабилна, макар и изградена

на вяра стара, на страха от ада, древен като нея.

И макар проклятията мои в неспокойния вятър

да падат едно по едно, като снежинки по върхове голи

и да остават свързани със него, под нощта на моя гняв

катери склоновете на живота с крачки бавни,

които нараняват като лед краката боси,

но въпреки това остава несломен от мъката,

възвишен, необуздан, макар падение да го очаква.

Внезапно Зевс става и излъчваният от него блясък е толкова ярък, че хилядата безсмъртни богове и един съвсем смъртен мъж в изпотен хамелеонски костюм — маскираният нещастник е напълно видим за камерата на Хефест и съответно за всички в Тартар — правят колеблива крачка назад. Зевс продължава:

— Налей вино небесно, идейски Ганимеде,

и нека то изпълни чашите на Дедал като огън,

и вие, тържествуващи хармонии,

станете от втъканата с цветя земя на боговете,

подобно на роса от земята под звездите трептящи —

пийте! Нека нектарът тече във телата,

душата на радостта, безсмъртни богове,

докато възторгът шеметно избухне

като музика от елисейски ветрове.

И вий

до мене сте сега, окъпани от светлината

на желанието, що прави ви едно със мен,

и ставам аз Бог всевишен, единствен Бог за вас,

един и истински Бог всемогъщ,

господар същински на вселената!

Хефест изключва проектора от месинг и стъкло. Огромният прозорец, свързващ Тартар със Залата на боговете на Олимп, изчезва и всичко отново потъва в сажди, пепел, смрад и червен сумрак. Ахил леко се разкрачва, намества щита си и скрива зад него богоубийствената кама. Няма представа какво ще се случи.

Минава сякаш цяла вечност. Ахил очаква крясъци, викове, настояване Хефест да докаже истинността на образа и звука, ревящи титани, носещи се по скалите големи Лечители… но никой не помръдва, нито една от събралите се гигантски фигури не издава нито звук. Въздухът е толкова наситен с дим, червените отблясъци на лавата са до такава степен филтрирани от пепелта в атмосферата, че Ахил мислено благодари на боговете — поне на един от тях — за лещите на термокожата, които му позволяват да вижда какво става наоколо. Хвърля един бърз поглед към брана-дупката, отворена според Хефест от Нюкта, самата богиня Нощ. Тя все още е на мястото си, на около двеста метра оттук и може би на около петнайсет метра височина. Планира да се опита да достигне тичешком до дупката, ако започне бой и Демогоргон реши да сдъвче ахейския герой и бога-джудже като солети, макар да знае, че ще му се наложи да си пробива път през гигантите и зверовете на всяка стъпка. Готов е.

Мълчанието се проточва. Ветрове вият мрачно над безформените скали и още по-безформените фигури. Вулканът гъргори и бълва, но Демогоргон не произнася нито звук.

— ВСИЧКИ ДУХОВЕ СА ПОРОБЕНИ, ЩО СЛУЖАТ НА ЗЛОТО — накрая проговаря той. — СЕГА САМ ЗНАЕШ ДАЛИ ЗЕВС Е ЗЛО, ИЛИ НЕ.

— Зло ли??? — изревава титанът Кронос. — Синът ми е луд! Той е узурпатор на всички узурпатори.

— Зевс язди разрухата на собствената си воля. — Съпругата на Кронос Рея има по-висок глас. — Той е позорът на земята и проклятието на Олимп. Трябва да понесе последствията на собствената си невъздържаност. Да загине в предопределената му болка и да бъде обесен от ада на собствените си жестоки вериги.

Проговаря едно чудовище-Лечител и Ахил е смаян, че гласът му е съвсем женски.

— Зевс наистина прекали. Отначало имитира, а сега се подигра със самите Съдби.

— Упадъкът няма по-ужасно име от това на Зевс Узурпатора — прогърмява един от безсмъртните Часове от скалистата си урва.

Ахил се вкопчва в най-близката тресяща се канара. Смята, че вулканът зад Демогоргон изригва, но всъщност това е само приглушеният тътен на събралите се Същества.

— Този претендент трябва да потъне под широките вълни на собствената си гибел — проговаря братът на Кронос, рунтавият титан Крий, от потока лава, в който е застанал. — Сам ще се покача на Олимп, където някога управлявахме, и ще замъкна това кухо нещо в ада, както падат лешояд и змия, вкопчени в безмилостна битка.

— Ужасна формо! Говори! — извиква един многорък колесничар към Демогоргон.

— МИЛОСТИВИЯТ БОГ УПРАВЛЯВА — отеква гласът на огромния безформен Демогоргон сред върховете и долините на Тартар. — ЗЕВС НЕ Е ВСЕМОГЪЩ БОГ. ЗЕВС НЕ ТРЯБВА ПОВЕЧЕ ДА УПРАВЛЯВА НА ОЛИМП.

Ахил е уверен, че забуленият Демогоргон няма крайници, но по някакъв необясним начин гигантът вдига невидима допреди секунда покрита от роба ръка и протяга нещо като ужасни пръсти.

Сякаш по негова команда брана-дупката на двеста метра зад Хефест се издига, увисва над всички присъстващи и започва да се спуска.

— ДУМИТЕ СА БЪРЗИ, ДУМИТЕ СА НАПРАЗНИ — прогърмява Демогоргон, докато около тях се спуска кървавочервен и все повече разширяващ се огнен кръг. — ОТГОВОРЪТ Е ЕДИН — СТРАДАНИЯ УЖАСНИ.

Хефест сграбчва ръката на Ахил. През брадата на бога-джудже играе широка до ушите безумна усмивка.

— Дръж се, хлапе — казва той.