Дан Симънс
Олимп (35)

35.

Ада излезе от къщата и се озова сред хаос, мрак, смърт и ужас.

Беше толкова тъмно, че виждаше само факлите по палисадите и неясните силуети на хора, бягащи към сградата, и чуваше само викове и крясъци.

Реман се втурна към тях. В колчана на брадатия здравеняк, един от първите, дошли в Ардис Хол да чуят ученията на Одисей, не бяха останали стрели.

— Проникнаха през северната стена. Триста-четиристотин едновременно…

— Триста-четиристотин ли? — възкликна Ада. Атаката от предишната нощ бе най-тежката досега, а бяха изчислили, че не повече от сто и петдесет чудовища са нападнали имението от четири страни.

— В момента поне по двеста се катерят по всяка стена — задъхано рече Реман. — Обаче първо минаха през северната, със залпове от камъни. Улучиха много наши… не виждахме камъните в тъмното… мнозина побягнаха… войниксите прескочиха стената, катереха се един върху друг. Докато съберем резерви, вече бяха при добитъка… Трябват ми стрели за арбалета и ново копие…

Понечи да ги подмине и да влезе във вестибюла, където раздаваха оръжие, но Петър го хвана за ръката.

— Да не би и ти да си се уплашил?

— Не. Но наистина е страшно. Войниксите накълцаха всички, които паднаха. Не успяхме… не успяхме да ги спасим. — И се извърна, за да скрие лицето си.

Ада тичешком заобиколи къщата и хукна към северната стена.

Огромната вагрянка гореше и пламъците осветяваха хаоса. Огънят беше обхванал дъсчените казарми и палатките, където спяха повече от половината хора в Ардис. Мъже и жени панически бягаха към Ардис Хол. Кравите мучаха, докато войниксите ги колеха: тъкмо това бяха правили някога чудовищата — бяха колили животни за хората със смъртоносните си манипулаторни ножове, с които завършваха мощните им стоманени ръце. Пред ужасения й поглед говедата падаха в калта и снега. После войниксите заподскачаха към нея и към къщата.

Петър я дръпна за ръката.

— Хайде, трябва да се връщаме.

— Огнените траншеи… — Тя се отскубна от него, затича сред реката от бягащи хора, стигна до една от факлите в задния двор, грабна я и се втурна обратно към най-близката траншея. Трябваше да се провира между мъжете и жените, които търсеха убежище в къщата — Реман и неколцина други се опитаха да спрат бягството, ала обзетата от паника победена тълпа не спираше и мнозина хвърляха арбалетите, лъковете и иглените пушки. Войниксите вече бяха подминали горящата вагрянка, сребристите им силуети прескачаха пламтящите скелета и поваляха смелчаците, които се опитваха да угасят огъня. Други чудовища, десетки, подскачаха към Ада. Траншеята бе на петнайсет метра от нея, а войниксите — на по-малко от двайсет и пет.

— Ада!

Тя се затича напред. Петър и няколко мъже и жени я последваха към траншеите, въпреки че войниксите вече прескачаха първата канавка.

Кутиите с керосин бяха на мястото си, ала никой не бе излял течността в траншеята. Ада отвори един тежък бидон и го затъркаля по ръба — зловонното гориво мудно изтичаше в плиткия ров. Петър, Сейлъс, Пиън, Ем и други последваха примера й.

И тогава ги връхлетяха войниксите. Едно от чудовищата прескочи канавката и отсече ръката на Ем от рамото. Приятелката на Ада дори не извика, само зяпна раната в безмълвно изумление. Войниксът вдигна ръка и режещите му остриета проблеснаха на светлината.

Ада хвърли факлата в траншеята, вдигна един зарязан арбалет и стреля в кожената гърбица на съществото. То рязко се завъртя и приклекна, готово да се нахвърли върху нея. Петър лисна половин кутия керосин върху корубата му и в почти същия миг Лоус запрати факлата си по него.

Войниксът избухна в пламъци и започна да обикаля в кръг с претоварени инфрачервени сензори, размахваше металните си ръце. Накрая се строполи в канавката и запали цял сектор от нея. Ем се свлече на земята. Реман я вдигна и я понесе към къщата.

В мрака изсвистя камък, голям колкото юмрук, бърз като заряд на иглено оръжие и почти също толкова невидим, и улучи Реман в тила. Без да изпуска Ем, той залитна и двамата паднаха в горящата канавка. Огънят ги погълна.

— Хайде! — извика Петър и стисна Ада за ръката. Един войникс прескочи пламъците и тежко тупна до тях. Ада изстреля втората стрела в корема му, дръпна Петър за китката, заобиколиха олюляващото се чудовище и побягнаха.

Вече из цялото имение бушуваха пожари и навсякъде се виждаха войникси. Някои падаха, поразени от иглени оръжия, или бяха забавени от попадения с арбалети и лъкове, но стрелбата на защитниците бе спорадична, разпокъсана и неточна. Хората бяха паникьосани. Дисциплината се разпадаше. От друга страна, градушката от летящи камъни, хвърляни от невидимите войникси иззад стените, не секваше — постоянен гибелен обстрел от мрака. Ада и Петър се опитаха да помогнат на една млада червенокоса жена да се изправи, преди войниксите да я прегазят. Тя беше улучена в корема от камък и повръщаше кръв по бялата си туника. Ада захвърли безполезния арбалет и с две ръце я затегли към къщата.

Отстъпващите хора бяха запалили огнените траншеи и от четирите страни на Ардис Хол, ала Ада виждаше, че войниксите тичешком минават през пламъците или ги прескачат. Диви сенки се мятаха навсякъде по моравата.

Жената се свлече отгоре й и едва не я събори на земята. Ада приклекна до нея, смаяна от количеството кръв, което червенокосото момиче повръщаше върху туниката си.

— Трябва да бягаме, Ада! — викна Петър.

— Не!

Тя се наведе, вдигна окървавеното момиче и успя да се изправи. И видя, че ги нападат пет войникса.

Петър бе вдигнал едно строшено копие и ги задържаше с финтове и атаки, ала те бяха по-бързи, отскачаха и отново се хвърляха напред. Едно от съществата хвана копието, изтръгна го от ръцете му и Петър се просна по корем в краката му. Ада се заозърта за оръжие и пусна момичето — коленете на червенокосата се подгънаха и тя отново се строполи. Ада се втурна към надвесилия се над Петър войникс, готова да го нападне с голи ръце.

Изграчи иглено оръжие и две от чудовищата, включително войниксът, който се канеше да обезглави Петър, паднаха на земята. Другите три се обърнаха да посрещнат атаката.

Петровият приятел Лейман, който предишната нощ беше изгубил четири пръста на дясната си ръка, държеше в лявата иглен пистолет. С дясната се пазеше с щит от дърво и бронз, от който рикошираха камъни. Зад него идваха Сейлъс, Оулио и Лоус, все приятели на Хана и ученици на Одисей — защитаваха се с щитове и убиваха с иглени оръжия. Два войникса бяха унищожени, а третият с подскачане избяга зад огнената канавка. Ала десетки други тичаха, скачаха и се приближаваха към групата на Ада.

Петър с мъка се изправи, помогна на Ада да вдигне момичето и всички заедно забързаха към къщата. Водеше Лейман, а Лоус, Сейлъс и дребничката Оулио ги пазеха от всички страни с щитовете си.

Два войникса се метнаха върху гърба на Сейлъс, повалиха я в калта и буквално й отскубнаха гръбнака. Лейман изстреля в гърбицата на единия цял заряд иглички и той отхвърча настрани, ала Сейлъс вече бе мъртва. Един камък улучи Лейман в слепоочието и той се просна безжизнен на земята.

Ада остави Петър да носи момичето и вдигна тежкия иглен пистолет. От мрака пак захвърчаха камъни и всички приклекнаха зад щитовете на Лоус и Оулио. Петър грабна падналия щит на Лейман и го включи в защитната стена. Едно от по-големите „гюлета“ проби дървото и кожата, строши лявата ръка на Оулио и тя отметна глава и закрещя от болка.

Около тях пъплеха десетки, стотици войникси, скачаха и убиваха ранените хора. Други тичаха към Ардис Хол.

— Отрязани сме! — извика Петър. Пламъците в траншеите зад тях гаснеха и чудовищата с лекота ги прескачаха. Земята беше осеяна с повече човешки тела, отколкото с трупове на войникси.

— Трябва да опитаме! — отвърна Ада, прегърна с едната си ръка изпадналото в несвяст момиче и като стреляше с игления пистолет с другата, нареди на Оулио да вдигне щита си и да го доближи до този на Лоус. Петимата забързаха към къщата зад тая несигурна защита.

Забелязаха ги други войникси и се присъединиха към двайсетината, които им преграждаха пътя. В корубите и кожените гърбици на някои бяха забити кристални иглички. Светлината на пламъците се отразяваше в кристала и танцуваше с червени и зелени отблясъци. Един войникс хвана щита на Оулио, повали я на земята и й преряза гърлото с мощно замахване на лявата си ръка. Друг отскубна момичето от Ада, но тя опря дулото на игления пистолет в гърбицата му и четири пъти натисна спусъка. Предната страна на корубата му избухна и той се строполи върху червенокосата сред локва от собствената си бяла кръв… а Ада чу глухото изщракване на празния пистолет.

Петър, Лоус и Ада приклекнаха в опит да прикрият падналото момиче с щита. Лоус стреляше с единствения останал иглен пистолет, а Петър се готвеше да отрази следващата атака със счупеното копие, ала към тях се приближаваха десетки войникси.

„Харман“ — имаше време да си помисли Ада. Името му я изпълваше едновременно с любов и гняв. Защо го нямаше? Защо беше настоял да замине в последния ден от живота й? Сега детето в утробата й бе обречено също като нея, а Харман го нямаше, за да ги защити. В тоя миг тя го обичаше невъобразимо много — и все пак го мразеше. „Съжалявам“. Тази мисъл не беше отправена нито към Харман, нито към нея, а към детето. Най-близкият войникс се хвърли срещу нея и тя запрати празния иглен пистолет по металната му коруба.

Чудовището отхвърча, разкъсано на парчета, и Ада премигна невярващо. В същия миг петте войникса от двете им страни се строполиха на земята, а десетината други наоколо приклекнаха и вдигнаха ръце, сякаш за да се защитят от иглените залпове, идващи от аероскутера. Върху диска имаше седем-осем души, които стреляха като обезумели.

Греоги спусна машината на височината на гърдите им. „Глупаво“ — помисли си Ада. Войниксите можеха да скочат и да я свалят. Ако изгубеха скутера, с Ардис беше свършено.

— Бързо! — извика Греоги.

Лоус засланяше Петър и Ада с тялото си, докато те измъкнаха червенокосото момиче изпод трупа на войникса и го натовариха в средата на претоварения скутер. Изтеглиха Ада горе, Петър се покатери след нея. Около тях трополяха камъни. Три войникса подскочиха — по-високо от главите на хората в скутера, — но младата Пиън стреля с иглената си пушка и две от съществата бяха отхвърлени назад. Последното чудовище се озова в предния край на диска, точно пред Греоги. Плешивият пилот го намушка в гърдите. Войниксът се свлече от скутера и отнесе меча със себе си.

Лоус се обърна и скочи на борда. Дискът се разклати от тежестта й и тежко тупна на замръзналата пръст. От всички страни прииждаха войникси.

Греоги направи нещо с виртуалния пулт и скутерът се разтърси, после се издигна вертикално. Чудовищата се опитаха да скочат върху диска, но хората с пушките във външните ниши ги отблъснаха.

— Зарядите ни привършват! — извика Стоуман от задния край.

Петър се наведе над Ада.

— Как си?

— Добре съм — успя да отговори тя. Опитваше се да спре кръвоизлива на момичето, но той беше вътрешен. Не можеше да напипа пулса на шията й. — Мисля, че…

Изведнъж по долната страна и краищата на скутера се посипа градушка от камъни. Един улучи Пиън в гърдите и я събори назад, през тялото на момичето. Друг удари Петър зад ухото и главата му рязко се килна напред.

— Петре! — изкрещя Ада и се надигна на колене да го подхване.

Той вдигна лице, погледна я въпросително, едва забележимо се усмихна и падна заднешком от скутера, право сред войниксите на петнайсетина метра под тях.

— Дръжте се! — извика Греоги.

Описаха кръг високо във въздуха и обиколиха Ардис Хол. Ада се наведе през борда и видя, че при всички врати има войникси; други се щураха по верандата, започваха да се катерят по стените, разбиваха капаците на прозорците. Къщата бе заобиколена от гигантски огнен правоъгълник, горящите казарми осветяваха околността още по-ясно. В имението имаше над хиляда войникса и всички се насочваха към къщата.

— Зарядите ми свършиха! — викна мъжът, който лежеше в предната дясна ниша. Ада го познаваше — Боуман, който предишния ден й бе направил закуска.

Греоги вдигна очи. Лицето му беше бледо под струите кръв и кал.

— Трябва да отидем във факсвъзелния павилион. С Ардис е свършено.

Ада поклати глава.

— Вие вървете, ако искате. Аз оставам. Свали ме ей там. — Тя посочи площадката на покрива. Спомни си деня, в който бе завела „братовчед“ си Деймън горе, за да му покаже площадката — той беше надникнал под полата й, за да види носи ли бельо. Не носеше. Бе го направила нарочно, защото знаеше, че братовчед й е невероятен развратник — е, поне по онова време беше.

— Свали ме — повтори Ада. Мъже и жени, приведени фигури като някакви полегнали готически водоливници, стреляха от покрива, широките улуци и самата площадка с иглено оръжие, арбалети и лъкове по войниксите. Ада разбираше, че е все едно да се опитват да спрат океанска вълна, като я замерят с камъчета.

Греоги снижи аероскутера над оживената площадка. Ада скочи долу и другите спуснаха момичето — нямаше как да се каже дали е живо, — а после и изпадналата в безсъзнание Пиън. Боуман слезе само колкото да метне четири тежки чувала с иглени пълнители в скутера и отново се покатери на борда. После машината безшумно се завъртя около оста си и отлетя. Пръстите на Греоги грациозно играеха по виртуалния пулт, лицето му издаваше пълна съсредоточеност и напомняше на Ада за концентрацията на майка й, когато свиреше на пиано в предния салон.

Ада се олюля към ръба на площадката. Виеше й се свят и ако някой в тъмното не я бе подхванал, щеше да падне. Непознатият я пусна и продължи да стреля с иглената си пушка. От мрака дохвърча камък и мъжът политна от площадката, свлече се по стръмния покрив и изчезна.

Ада застана на ръба и погледна надолу почти с безразличие. Сякаш гледаше торинската драма — нещо вулгарно и недействително, с което можеш да убиеш времето в дъждовен есенен следобед.

Войниксите се катереха по стените на Ардис Хол. Капаците на някои прозорци бяха разбити и съществата се вмъкваха в къщата. На светлината от зеещите входни врати се виждаха гъмжащите от войникси стъпала — в предния коридор и вестибюла едва ли бяха останали живи защитници. Чудовищата се придвижваха с невероятна бързина. След минути, ако не и след секунди щяха да стигнат до покрива. Част от западното крило на дома й гореше, ала войниксите щяха да се доберат до нея много преди пламъците.

Ада се обърна и слепешком закрачи в мрака, после се наведе и заопипва. Търсеше иглената пушка, която беше изпуснал спасителят й. Нямаше намерение да умре покорно.