Дан Симънс
Олимп (17)

17.

Хера се прехвърли от изключващото поле около Одисеевия дом на Итака направо на върха на Олимп. Тревистите склонове и сградите с бели колонади, започващи от огромното Езеро на калдерата, сияеха под по-слабата светлина на по-далечното слънце.

Наблизо се телепортира Посейдон земетръсец.

— Готово ли е? Спи ли гръмовержецът?

— Сега гръмовержецът гърми само с хъркането си — отвърна богинята. — Какво става на Земята?

— Всичко е според плановете, дъще на Кронос. След всички тия седмици на шушукане и съветване на Агамемнон и неговите вождове моментът най-после настъпи. Ахил го няма на червеното поле под нас, както винаги, и Атридът вдига разгневените си множества срещу мирмидонците и другите предани на Ахил войски, които останаха в лагера. Оттам ще се отправят към стените и ще отворят портите на Илион.

— Ами троянците?

— Хектор ще спи след нощното бдение край тлеещите си братови кости. В момента Еней е в подножието на Олимп, обаче в отсъствието на Хектор не предприема действия срещу нас. Деифоб още е при Приам и обсъжда намеренията на амазонките.

— Ами Пентезилея?

— Едва преди час се събуди и се приготви за смъртния двубой, както и нейните дванайсет другарки. Току-що излязоха от града под овациите на жителите му и тъкмо минаха през брана-дупката.

— Атина Палада с нея ли е?

— Ето ме. — Великолепна в златните си бойни доспехи, Атина се телепортира до Посейдон. — Пентезилея беше пратена на гибел… както и Ахил. Смъртните навсякъде са в пълен смут.

Хера протегна ръка и докосна облечената в метал китка на прекрасната богиня.

— Знам, че ти е било тежко, сестро по оръжие. Ахил от раждането си е твой любимец.

Атина поклати русокосата си глава.

— Вече не. Смъртният излъга, че съм убила и отвлякла неговия другар Патрокъл. Вдигна меч срещу мен и срещу всичките ми олимпийски роднини. С радост ще го пратя колкото може по-скоро в мрачните зали на Хадес.

— Още ме е страх от Зевс — прекъсна ги Посейдон. Бойните му доспехи имаха морскозелен цвят и бяха украсени с вълни, риби, сепии, левиатани и акули. Наочниците на шлема му представляваха вдигнати щипци на рак.

— Отварата на Хефест ще помогне на Негово страшно величество да хърка като прасе седем дни и седем нощи — успокои го Хера. — От жизнена важност е за това време да постигнем всичките си цели — Ахил да умре или да бъде пратен в изгнание, Агамемнон да възвърне властта си над аргивците, Илион да бъде победен или поне десетгодишната война да се възобнови без надежда за сключване на мир. Тогава Зевс ще се изправи пред факти, които не може да промени.

— Въпреки това гневът му ще е ужасен — предрече Атина.

Хера се засмя.

— На мен ли обясняваш характера на Кронида? В сравнение с разгневения Зевс Ахил е като нацупено голобрадо момче, което сърдито рита камъчета. Ала оставете бащата на боговете на мен. Аз ще се справя със Зевс, когато изпълним всичките си намерения. А сега трябва да…

Преди да успее да довърши, на моравата пред Залата на брега на Езерото на калдерата започнаха да се появяват други богове и богини. Летящи колесници с холограми на впрегнати в тях коне заприиждаха от всички посоки. Боговете се разделяха на три групи, едната около Хера, Атина, Посейдон и другите привърженици на гърците, вторите в редиците зад кръвнишки намръщения Аполон, главен поддръжник на троянците — Аполоновата сестра Артемида, Арес, сестра му Афродита, майка им Лето, Деметра и другите, които също отдавна се бяха сражавали за триумфа на Троя — и третата група, която още не бе взела страна. Накрая на продълговатата морава се събраха стотици безсмъртни.

— Защо сте тук? — извика Хера. В гласа й прозвучаха весели нотки. — Днес никой ли не пази укрепленията на Олимп?

— Млъкни, интригантко! — изкрещя Аполон. — Заговорът срещу Илион е твое дело. И никой не може да намери татко Зевс, за да му попречи.

— О, нима сребролъкият толкова се страхува от някакви тайни дела, че трябва да тича при татко си? — попита белоръката Хера.

Богът на войната Арес, току-що излязъл от възкресителните вани, в които беше лежал три пъти след необмислените си двубои с Ахил, застана до Феб Аполон.

— Жено, ние все още търпим съществуването ти само защото си съпруга — макар и кръвосмесителка — на нашия господар Зевс — изскърца със зъби яростният бог на битките и израсна в пълния си боен ръст от над четири и половина метра. — Няма друга причина.

Хера му отвърна с най-пресметнато влудяващия си смях.

— Кръвосмесителка, а? — подигра му се тя. — Що за приказки от устата на бог, който спи със сестра си по-често, отколкото с която и да било друга жена, богиня или смъртна!

Арес вдигна дългото си смъртоносно копие. Аполон свали могъщия си лък и зареди стрела. Афродита приготви своя по-малък, ала също толкова опасен лък.

— Нима ще нападнете нашата царица? — попита Атина и пристъпи между Хера и лъковете и копието. При вида на оръжията всички богове на върха вдигнаха личните си силови полета в пълна мощност.

— Мен ли обвиняваш?! — кресна почервенелият Арес на Атина Палада. — Спомняш ли си, когато само преди няколко месеца ти подбуди Тидеевия син Диомед да ме рани с копието си? Или как хвърли своето копие на безсмъртна срещу мен и ме рани, като си мислеше, че си в безопасност, скрита в облака си?

Атина сви рамене.

— Това беше на бойното поле. Кръвта ми беше кипнала.

— Това ли ти е оправданието, задето се опита да ме убиеш, безсмъртна кучко? — изрева Арес. — Че кръвта ти била кипнала?!

— Къде е Зевс? — обърна се Аполон към Хера.

— Не съм пазачка на съпруга си — отвърна белоръката богиня. — Въпреки че понякога му трябва пазач.

— Къде е Зевс? — повтори сребролъкият Аполон.

— Зевс още много дни няма да има нищо общо с делата на хората и боговете. Ние на Олимп ще определим какво ще се случва в света долу.

Аполон опъна тежката топлиннонасочваща се стрела, ала все още без да вдига лъка.

Между двете гневни групи застана морската богиня Тетида, щерка на Нерей, морския старец, и безсмъртна майка на Ахил от смъртния Пелей. Не носеше доспехи, само красивите си одежди, ушити така, че сякаш бяха покрити с водорасли и миди.

— Сестри, братя и братовчеди — започна нереидата, — обуздайте сприхавостта и гордостта си, преди да сме пострадали ние и нашите смъртни деца и преди фатално да оскърбим нашия всемогъщ отец, който ще се завърне — където и да е сега, ще се завърне — с гнева от нашето непокорство на благородното си чело и с гибелна мълния в ръцете.

— Уф, я млъквай — извика Арес и прехвърли дългото копие в дясната си ръка, готов да го хвърли. — Ако не беше потопила своето хленчещо смъртно изчадие в свещената река, за да го направиш почти безсмъртно, Илион щеше да триумфира още преди десет години.

— Никого не съм потопила в реката — възрази Тетида, като се изправи в целия си ръст и скръсти малко люспестите си ръце на гърдите си. — Скъпият ми Ахил беше избран за своята велика участ от Съдбите, не от мен. По техния настойчив съвет, пратен ми само чрез мисли, всяка нощ полагах бебето си в самия небесен огън и го пречиствах чрез собствената му болка и страдание от смъртните части на баща му, ала дори тогава, макар и невръстен, моят Ахил не плачеше! Денем лекувах обгорената и почерняла бебешка плът със същата амброзия, с която освежаваме безсмъртните си тела, само че оная амброзия беше по-ефикасна, поради алхимическите тайни на Съдбите. И наистина щях да направя рожбата си безсмъртна, щях да осигуря на Ахил пълна божественост, ако не ме беше издебнал собственият ми съпруг, обикновеният смъртен Пелей, който, като видя единственото ни дете да се гърчи и гори в пламъците, го грабна за петата и го извади от небесния огън само минути преди да приключи процесът на обожествяване.

— После, като пренебрегна възраженията ми като всички съпрузи, добронамереният, ала невеж Пелей занесе бебето ни на Хирон, най-мъдрия и най-малко мразещ човешкия род от всички кентаври, защитник на много герои, който се грижи за Ахил в детството му, изцели го с билки и мехлеми, известни само на кентавърските мъдреци, после го отгледа, като го хранеше с черен дроб на лъвове и мечи костен мозък.

— Ех, да беше умряло в пламъците това копеленце — въздъхна Афродита.

При тия думи Тетида обезумя и се втурна към богинята на любовта, без да размахва друго оръжие освен дългите си нокти.

Спокойно, сякаш стреля за удоволствие в приятелско състезание, Афродита вдигна лъка си и прониза със стрела лявата гръд на нереидата и тя падна безжизнена на тревата. Черната й предбожествена същност се завихри около трупа й като рояк черни пчели. Никой не се хвърли да запази тялото, за да бъде възкресено от Лечителя във ваните със сините червеи.

— Убийца! — извика мощен глас от дълбините и самият Нерей, морският старец, изплува от черната бездна на Езерото на калдерата, същото езеро, в което преди осем месеца се беше преместил, когато неговите земни океани бяха нападнати от моравеки и човеци.

— Убийца! — отново отекна викът на земноводния великан. Той се извиси на петнайсет метра над водата — мократа му брада и сплетените му къдри приличаха на маса от гърчещи се змиорки — и запрати по Афродита мълния от чиста енергия.

Богинята на любовта отхвърча на трийсет метра — генерираното й от божествената й кръв силово поле я спаси от пълно унищожение, но не и от пламъци и натъртвания. Прелестното й тяло се претърколи между две грамадни колони пред Залата на боговете и се блъсна в дебелата гранитна стена.

Нейният любящ брат Арес прониза с копието си дясното око на Нерей. Морският старец изрева толкова силно, че болката му можеше да се чуе в Илион в безкрайната далечина под тях, измъкна копието заедно с очната си ябълка и изчезна под почервенелите разпенени вълни.

Разбрал, че е започнала Последната война, Феб Аполон вдигна лъка си, преди Хера и Атина да успеят да реагират, и изстреля две топлиннонасочващи се стрели, които прихванаха сърцата им. Всичко се случи по-бързо, отколкото можеше да го проследи даже безсмъртно око.

Стрелите — и двете от нечуплив титан, покрити с квантови полета, за да проникват през други защити — спряха насред полет. И се стопиха.

Аполон зяпна.

Атина отметна глава и се засмя.

— Явно си забравил, парвеню такова, че когато Зевс наистина отсъства, егидата е програмирана да се подчинява на нашите заповеди с Хера.

— Ти пръв започна, Аполоне — промълви белоръката майка на боговете. — И сега ще изпиташ цялата сила на проклятието ми и гнева на Атина. — Направи едва забележимо движение с ръце и една скала, която тежеше поне половин тон и лежеше на езерния бряг, се изтръгна от пръстта на Олимп и полетя към Феб с такава скорост, че два пъти прехвърли звуковата бариера, преди да удари стрелеца в слепоочието.

Аполон отхвърча със страшен трясък и дрънчене на злато, сребро и бронз, преметна се презглава и се строполи на земята. Ситните му къдрици бяха покрити с прах и езерна кал.

Атина се обърна, хвърли бойно копие и когато то падна на няколко километра оттатък Езерото на калдерата, белокаменният дом на Аполон избухна в огнена гъба и милиони късчета мрамор, гранит и стомана се издигнаха на три и половина километра към жужащото силово поле над върха.

Зевсовата сестра Деметра запрати ударна вълна към Атина и Хера. Вълната само нагъна въздуха около пулсиращата егида, но повдигна Хефест на сто метра и го тресна във върха на Олимп. Облеченият в червени доспехи бог отговори с черен конус от пламък, който унищожи всички храмове, земя, вода и въздух по пътя си.

Деветте музи изпищяха и се включиха в групата на Арес. Мълнии се посипаха от колесници, които се телепортираха от нищото, и отскочиха от искрящата егида. Виночерпецът Ганимед, само девет десети безсмъртен, попадна в ничията земя и започна да вие, когато божествената му плът изгоря от смъртните му кости. Евринома, щерката на Океан, заложи на Атина, ала моментално беше атакувана от дванайсет харпии, които запляскаха с криле и я връхлетяха като грамадни прилепи. Евринома успя само да изкрещи — и бе отнесена над бойното поле зад горящите сгради.

Всички се втурнаха да се скрият зад колесниците си. Някои се телепортираха, но повечето се събраха на бойни групи на двата бряга на огромната калдера. Енергийни полета проблясваха в червено, зелено, лилаво, синьо, златисто и безброй други цветове — боговете обединяваха личните си защити в съсредоточени бойни щитове.

Никога в историята не бяха воювали така — без милост, без пощада, без професионална учтивост, каквато един бог винаги дължеше на друг, без сигурност за възкресение от многобройните ръце на Лечителя, без надежда за лечебните вани и най-страшното, за намеса от страна на татко Зевс. Гръмовержецът винаги ги бе възпирал, убеждавал, заплашвал и беше успявал да укроти убийствената им ярост срещу други безсмъртни. Ала не и днес.

Посейдон се телепортира на Земята, за да ръководи ахейското разрушаване на Троя. Арес се издигна, оставяйки златиста диря от кръв след себе си, и поведе трийсетина разярени богове, всички верни на Зевс троянски поддръжници. Хефест се върна на бойното поле и го покри с черна отровна мъгла.

Така започна Войната между боговете, която обхвана целия Олимп, а през следващите часове се разпространи и до Илион. По залез-слънце върхът гореше и Езерото на калдерата беше изкипяло и бе станало на лава.