Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Death on the Nile, 1937 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Огнян Дъскарев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 85гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Агата Кристи. Смърт край нил
Роман
Библиотека „Лъч“, № 67
Разузнавачески и приключенски романи и повести
Преведе от английски Огнян Дъскарев
Редактор Анна Сталева
Художник Стоян Христов
Художествен редактор Александър Стефанов
Технически редактор Маргарита Воденичарова
Коректор Янка Андонова
I издание. Литературна група VI.
Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83
Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.
Издателство „Народна младеж“
ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от qnass)
Статия
По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
„Смърт край Нил“ | |
Death on the Nile | |
Автор | Агата Кристи |
---|---|
Първо издание | 1937 г. Великобритания |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Поредица | Еркюл Поаро |
Предходна | „Безмълвният свидетел“ |
Следваща | „Среща със смъртта“ |
„Смърт край Нил“ в Общомедия |
„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.
Съдържание
Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:
- Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
- Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
- Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
- Френската прислужница на Линет – Луис Борже
- Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
- Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
- Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
- Италиански археолог, Гуидо Рикети
- Млад адвокат на име Джим Фенторп
- доктор Беснер
Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.
Престъплението
На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:
- Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
- Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
- Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
- Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.
Решението на загадката
Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:
- Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
- Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
- Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
- След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.
Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.
Връзки с други творби
- В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
- Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
- Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.
Адаптации
Смърт край Нил
Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.
Крафт Телевижън Тиътър
Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.
Смърт край Нил 1978 г.
Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.
Радио 4 на Би Би Си
Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.
Случаите на Поаро
Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).
Компютърни игри
Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.
Графичен роман
Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.
Международни заглавия
- арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
- китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
- чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
- хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
- датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
- нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
- естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
- фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
- френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
- немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
- гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
- унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
- индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
- италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
- японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
- норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
- полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
- португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
- румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
- руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
- сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
- испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
- шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
- тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
- турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
ВТОРА ГЛАВА
— Това е детективът Еркюл Поаро — каза мисиз Алертън. Тя и синът й седяха на яркочервените плетени столове на терасата на хотел „Водопадът“ в Асуан. Те гледаха двете отдалечаващи се фигури — нисък мъж в бял костюм от шантунг и високо, стройно момиче.
Тим Алертън се привдигна необичайно бързо.
— Това смешно човече? — попита той недоверчиво.
— Това смешно човече!
— Какво, за бога, прави тук?
Майка му се засмя.
— Колко се разпали, скъпи мой. Защо мъжете толкова се вълнуват от криминалните истории? Не обичам детективските романи и не ги чета. Но едва ли мосю Поаро е тук с някаква специална задача. Той спечели доста пари и сега се наслаждава на живота.
— Изглежда, че е хвърлил око на най-хубавото момиче тук.
Мисиз Алертън наклони малко глава настрани, като наблюдаваше отдалечаващите се фигури на мосю Поаро и спътницата му. Момичето до него го надвишаваше с около три инча. Имаше гъвкава походка — нито скована, нито отпусната.
— Доста хубава е, нали? — каза мисиз Алертън, като стрелна с поглед Тим. За нейна изненада и удоволствие той веднага се хвана на въдицата.
— Много хубава дори. Жалко само, че изглежда толкова намусена и заядлива.
— Може би такова е само изражението й, скъпи мой.
— Мисля, че тя е малко, зло дяволче, но много привлекателно.
Обектът на тези забележки вървеше бавно до Поаро. Розали Отърбърн подмяташе затворения си слънчобран в ръце и изразът й беше без съмнение същият, описан току-що от Тим. Тя изглеждаше и намусена, и заядлива. Веждите й бяха смръщени, а червените й устни — свити в недоволна гримаса.
Излязоха през хотелската врата, завиха наляво и навлязоха в прохладните сенки на градината.
Поаро бъбреше тихо в най-добро разположение на духа. Беше със старателно изгладен бял костюм от шантунг, панамена шапка и носеше в ръка богато украсена метличка против мухи с дръжка от фалшив кехлибар.
— … това ме очарова — говореше той. — Черните скали на Елефантина и слънцето, и малките лодки по реката. Да, добре е да се живее на този свят. — Той замълча, после прибави: — Не мислите ли така, мадмоазел?
Розали Отърбърн каза кратко:
— Мисля, че всичко е наред. Асуан е твърде мрачно място, хотелът е полупразен и всеки е на около сто…
Тя спря и прехапа устни. Очите на Поаро блеснаха.
— Това е вярно, аз съм с единия крак в гроба.
— Нямах пред вид вас — каза момичето. — Съжалявам, бях груба.
— Съвсем не. Напълно естествено е да предпочитате събеседници на вашата възраст. Е, поне има един млад мъж.
— Онзи, който постоянно седи до майка си? Нея харесвам, но той е ужасен — толкова надут!
Поаро се усмихна.
— И аз ли съм надут?
— Не, не мисля така.
Тя очевидно се отегчаваше, но това не раздразни Поаро. Той просто отбеляза със спокойно задоволство:
— Най-добрият ми приятел казва, че си придавам голяма важност.
— Е, може би има за какво да си придавате важност — каза неопределено Розали. — За нещастие криминалните истории изобщо не ме интересуват.
Поаро заяви тържествено:
— Възхитен съм да чуя, че нямате никакви престъпни тайни.
Навъсената маска на лицето й се разчупи за миг и тя му хвърли бърз, проницателен поглед. Той, изглежда, не го забеляза и продължи:
— Мадам, вашата майка не беше днес на обяд. Надявам се, че не е неразположена.
— Това място не е за нея — отговори късо Розали. — Ще се радвам, когато се махнем оттук.
— Ще бъдем заедно на екскурзията до Вади Халфа и Втория водопад, нали?
— Да.
Те излязоха от сянката на градината и се озоваха на прашен път край реката. Там ги обградиха петима бдителни продавачи на мъниста, трима на гипсови скарабеи, двама улични търговци на пощенски картички, едно-две магаретарчета и няколко дрипави деца, които бяха изблъскани по-назад, но протягаха с надежда ръка.
— Вие иска мъниста, сър? Много хубаво, сър, много евтино…
— Вие иска скарабей, лейди? Вижте — великата царица, вие има щастие…
— Вие иска язди магаре, сър? Това магаре много добро, това магаре за двуколка, сър…
— Вие иска иде гранитна кариера, сър? Това много добро магаре, други магарета много лоши, сър, те падат, сър…
— Вие иска пощенска картичка, много евтина, много красива…
— Виж, лейди, това украшение много евтино, само десет пиастра, от слонова кост…
— Това много красива метличка против мухи, само кехлибар…
— Иска разходка с лодка, сър? Аз има много хубава лодка…
— Лейди иска в хотел? Това магаре много добро…
Еркюл Поаро леко размахваше ръце, за да пропъди този човешки рояк, а Розали крачеше изпъната пред него като сомнамбул.
— Най-добре е да се преструваш на ням и сляп — отбеляза тя.
Парцаливите деца тичаха край тях, като бърбореха жално:
— Бакшиш? Бакшиш? Хип-хип-ура — много добри, много мили…
Шарените им живописни дрипи се развяваха и рояци мухи се лепяха по клепачите им. Те бяха най-упоритите. Другите изостанаха и атакуваха следващия минувач.
Сега Розали и Поаро минаха през изпитанията на магазините, откъдето се чуваха мазни, убедителни гласове…
— Вие идва в мой магазин, сър? Вие иска този крокодил от слонова кост, сър? Вие още не бил в мой магазин, сър? Аз покажа вас прекрасни неща.
Те влязоха в петия магазин, където Розали остави няколко филма за проявяване — целта на разходката.
След това излязоха и се отправиха към брега на реката. Един от пасажерските параходи по Нил хвърляше котва. Поаро и Розали с интерес се вгледаха в пътниците.
— Колко са много, нали? — забеляза Розали.
Тя се обърна към Тим Алертън, който се беше присъединил към тях. Беше леко задъхан, като че ли бе вървял бързо.
Стояха така миг-два, после Тим каза с пренебрежение за слизащите пътници:
— Ужасна тълпа, както винаги.
— Наистина са ужасни — съгласи се Розали.
И тримата наблюдаваха новодошлите с превъзходство, характерно за тези, които са дошли по-рано.
— Я гледай — възкликна внезапно Тим с развълнуван глас. — Дявол да ме вземе, ако това не е Линет Риджуей.
Възклицанието му не направи впечатление на Поаро, но събуди интереса на Розали. Тя се наведе напред и намусеното й изражение почти изчезна, когато попита:
— Къде? Онази в бяло?
— Да, с високия мъж. Сега слизат на брега. Мисля, че това е човекът, за когото наскоро се е омъжила. Не мога да си спомня сега името му.
— Дойл — каза Розали. — Саймън Дойл. За всичко писаха във вестниците. Пълна е с пари, нали?
— Тя е най-богатото момиче в Англия — отговори бодро Тим.
Тримата мълчаливо наблюдаваха слизащите на брега туристи.
Поаро погледна с интерес обекта на забележките на спътниците си и измърмори:
— Много е красива.
— Някои хора имат всичко — каза горчиво Розали.
Странен израз на раздразнение се появи върху лицето й, когато гледаше другата, която минаваше по мостика.
Линет Дойл бе така чудесно облечена като че ли беше в средата на сцена или модно ревю. Имаше самочувствието на известна актриса, свикнала да й се възхищават, да я гледат, да бъде център на вниманието винаги където и да отиде.
Тя чувствуваше любопитните погледи върху себе си, но в същото време почти не им обръщаше внимание; тази почит бе част от живота й.
Когато слезе на брега, играеше роля, въпреки че го правеше несъзнателно. Богатата, известна младоженка в медения си месец. Тя се обърна и с лека усмивка каза нещо на високия мъж до нея, Той отговори и гласът му като че ли заинтересува Поаро. Очите му блеснаха, а веждите му се вдигнаха въпросително.
Двойката мина близо до него и той чу, че Саймън Дойл каза:
— Ще имаме време, скъпа. Спокойно можем да останем тук една-две седмици, ако искаш.
Той я гледаше със страстен, обожаващ, малко смирен поглед.
Поаро го огледа замислено — широки рамене, загоряло лице, тъмносини очи, детска пряма усмивка.
— Щастливец — подхвърли Тим, след като отминаха. — Представяте ли си — да намериш наследница без аденоиди и да не е куца.
— Изглеждат ужасно щастливи — каза Розали с нотка на завист и прибави внезапно, но толкова тихо, че Тнм не долови нищо: — Не е честно.
Но Поаро я чу. Той се мръщеше озадачен, но сега я изгледа бързо.
— Трябва да купя някои неща за майка си — обади се Тим, като повдигна шапката си и отмина.
Поаро и Розали закрачиха бавно назад към котела, като отблъскваха нови предложения за разходка с магаре.
— И така, не е честно, мадмоазел? — каза меко Поаро.
— Момичето гневно се изчерви.
— Не знам какво искате да кажете.
— Повтарям онова, което току-що прошепнахте. Да, точно това казахте.
Розали Отърбърн сви рамене:
— Наистина е твърде много за един човек. Пари, красива външност; чудесна фигура и…
Тя млъкна и Поаро попита:
— И любов? Нали? И любов? Но вие не знаете, може би този човек се е оженил за нея заради парите и!
— Не видяхте ли как я гледаше?
— Да, мадмоазел, видях всичко, каквото имаше да се види, но забелязах и нещо друго, на което вие не обърнахте внимание.
— Какво беше то?
Поаро отговори бавно:
— Видях тъмни кръгове под очите на жената, видях ръка, която стиска слънчобрана толкова силно, че пръстите чак са побелели…
Розали се вгледа в него.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че не всичко е така прекрасно, както изглежда. Искам да кажа, че макар тази дама да е богата, красива и обичана, въпреки това нещо не е в ред. И знам още нещо.
— Да?
— Знам — каза Поаро, като се намръщи, — че някога, някъде съм чувал този глас — гласа на мосю Дойл, и бих искал да си спомня къде.
Но Розали не го слушаше. Внезапно се бе спряла и с върха на слънчобрана си рисуваше фигури в рохкавия пясък. Изведнъж избухна ожесточено:
— Ужасна съм, наистина съм ужасна. През цялото време се държа като чудовище. Искам да разкъсам дрехите й, да стъпча красивото й, надменно, самоуверено лице. Като ревнива котка съм, точно така се чувствувам. Тя има такъв страхотен успех, толкова е уравновесена и уверена в себе си.
Еркюл Поаро не бе много изненадан от този изблик. Хвана я за ръката леко, приятелски я разтърси.
— Наистина по-добре ще се чувствувате, след като казахте това.
— Мразя я! Никога не съм мразила толкова от пръв поглед!
— Великолепно!
Розали го погледна с подозрение. После сви устни и се засмя.
— Добре — каза Поаро и също се засмя.
Те се върнаха като приятели в хотела.
— Трябва да намеря мама — каза Розали, като влязоха в студения, слабо осветен хол.
Поаро излезе от другата страна на терасата с изглед към Нил. Там щяха да сервират чай на малки масички, но беше още рано. Той постоя няколко мига, гледайки реката, после слезе в градината.
Няколко души играеха тенис под горещото слънце. Той спря за малко да ги погледа и след това продължи надолу по стръмната пътека. Тук на една пейка с лице към Нил той видя момичето от „При леля ми“. Веднага я позна. Лицето, което бе видял онази нощ, бе ясно запечатано в паметта му. Сега тя беше по-бледа и имаше бръчки, които издаваха голямо изтощение и отчаяние.
Поаро леко се дръпна назад. Тя не го беше забелязала и той я наблюдава известно време, без тя да подозира присъствието му. Малкият й крак потропваше нетърпеливо по земята. Тъмните й, горящи очи имаха странен израз на страдание и мрачен триумф. Гледаше Нил, където лодки с бели платна се плъзгаха нагоре-надолу по течението.
Едно лице и един глас. Той си спомни всичко. Лицето на това момиче и гласа, който току-що бе чул, гласа на младоженеца.
Втората сцена на драмата се разигра, докато той гледаше унесеното в мисли момиче.
Над тях прозвучаха гласове. Момичето скочи на крака. Линет Дойл и съпругът й слизаха по пътеката. Гласът на Линет беше изпълнен с щастие и доверие. Напрежението и умората по лицето й бяха напълно изчезнали. Линет бе щастлива.
Момичето пристъпи напред една-две крачки. Другите двама спряха като заковани.
— Е Линет — каза Жаклин дьо Белфор, — ти си тук. Изглежда, че постоянно се срещаме. Здравей, Саймън, как си?
Линет се бе свила назад към скалата със слаб вик. Приятното лице на Саймън внезапно се беше изкривило от ярост. Той пристъпи напред, като че ли искаше да удари стройната момичешка фигура.
С бързо като на птица движение на главата тя забеляза присъствието на непознат. Саймън се обърна и видя Поаро.
— Здравей, Жаклин. Не очаквахме да те видим тук — каза неловко той.
Думите му не бяха никак убедителни. Момичето се усмихна, като откри белите си зъби.
— Каква изненада, нали? — попита тя. После, като кимна леко, продължи по пътеката.
Поаро тръгна деликатно в обратната посока. Когато се отдалечаваше, той чу Линет Дойл да казва:
— За бога, Саймън! Какво да правим, Саймън?