Джордж Байрон
Каин (1) (Мистерия)

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.

Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Cain, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 6гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe(2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD(2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Каин (Мистерия)

 

Превод Стоян Медникаров

Художник Иван Габеров

Редактор Стефка Филипова

Технически редактор Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново, 1993

Печат: ДФ „Абагар“, В. Търново

Сигнатура: П-I 18 398

Страници: 143

История

  1. —Добавяне

На любимата ми съпруга Дора посвещавам този превод

Преводачът

„Грехът стои при вратата;

той те влече към себе си, но ти владей над него.“

(Битие, 4:7)

Горещата молба на преводача е всеки, който реши да прочете Байроновия „Каин“, да отдели преди това 40–50 минути за първите четири глави на първа книга на Библията — Битие.

Първородният грях, дървото на Познанието, братоубийството, вечното измамно изкушение да се постигне Свободата и Щастието, без доброволно подчинение на Божиите закони — това са отправните точки, от които Каин (персонификация на чистата човешка същност) поема, за да се впусне в лабиринта на необятната вселена, наречена Човешка душа.

Цялата поетична симфония се придържа изключително стриктно към четиридесетте стиха от Битие (гл. 3,1:24 и гл. 4,1:16). Безпрекословното подчинение на текста от страна на автора, съчетано със сатанинския полет на Луциферовата мисъл, придават на мистерията една философска дълбочина, която обезсмисля понятията Добро и Зло.

Вечният човешки въпрос — защо милиони поколения страдат заради греха на Адам и Ева — води към най-простия отговор: защото във Вселената Бог не е сам. Единственото, което Луцифер не оспорва, е фактът, че Бог е създал Земята и Човека и че в грандиозната небесна битка между Твореца и най-могъщия от ангелите победител е Бог. Но това поражение не отнема от победения правото да владее над най-съвършеното Божие творение. И двамата владетели предоставят на човека свободен избор и той трябва да го направи в рамките на краткия си земен живот, докато Бог и Сатана са безсмъртни.

Извършено е убийство — вторият човешки грях, който очертава контурите на някаква далечна първопроекция на една неизменна човешка обреченост: всеки следващ грях да намалява шанса да се изкупи предишния.

Навярно това е смисълът на Греха. Без да го познава, човекът е послушна играчка в Божиите ръце. Когато го извърши, той става негов роб, дори да не признава и пред себе си. Но познал веднъж Греха и отрекъл се доброволно от него, той вече е упражнил най-великото си право — правото на Свободен избор. Станал е равен на Бога, който го е сътворил „по свой образ и подобие“.

Разкъсван между Бог и Сатана, гордият Байронов дух се мята, търсейки сякаш свой собствен път. Но има ли път за оногова, комуто Бог е отредил да бъде „скитник и изгнаник на земята“?

Стоян Медникаров

* * *

„А Змията беше най-хитра от всички полски

зверове, които Господ Бог създаде“

(Бит. 3:1)

На сър Уолтър Скот се посвещава тази мистерия за Каин от неговият задължен приятел и предан слуга — Авторът