Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Изповедание на трите вери
Книга за трите религии - Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Надя Русева
Източник: Словото
Издание:
Софроний Врачански, Съчинения в два тома, т. 2, ИК „Български писател“, С. 1992. Под редакцията на Афродита Алексиева, Върбан Ватов, Николай Аретов, Климентина Иванова, Мария Кондова, Иван Радев.
История
- —Добавяне (от Словото)
Повест о супружестве мохамеданском
Супружество мохамеданское таковое ест: ако е дева, зоват я бекире, ако е вдовица, зоват я мердум. Тие, що са рождени от мохамеданския родители и почестно охранена в дому, на таковий закон ест обверзана, како да я не види никой другий человек освен отец ея и дядове ея, и брати ея, а другое чуждое мужеское око никако да я не види никоги. И сам жених, що хоче да я уземе за жена, не е возможно да я види никако. Како хоче да излезе някоги из дом навон, сас покрито лице излази. Някой юноша, коги хоче да са ожени за някоя девица или за вдовица, проважда от сродници свои жени да я видят какова ест и от них приема вест нейная красота и добронравии ея, що помисли да я уземе себе за жена, и каковае она, не знае. Може да случи по срекя неговая. Тако от страни младоженцовой проважда са почестния и на верности достойния жени и они на матери девици или вдовица показуват, како таковий юноша неженатий или женатий, каквото и отнапреди сказахме, като един муслмиманин до пят жени узема по Божию повелению и по пророческому соизволению, хочет оженит ся. Евленмек по турецкий язик нарича са един дом да будут и като са сговорят изволно, тогива и от двете страни подарки са проваждат взаимно спроти сила и по достойнство, що са браком сочетават. И тогива подават вест на енорийския им и на другите комшии сас тия посредственния жени зарад брачном сговорение. После у ония наречение ден младоженеца на свой дом, такожде и невеста в дом родителей свои нагатвят потребная на празнование брачная и призовават комшии и приятели. Що са маломощнии, у един ден токмо трапезу и ядение предлагат, а мощнейшии на много дни поставляют трапезу и ядене изобилное, и различнии музикии слушат и игратели гледат, и доволно са утешават, и вся честно и безметежно бива то веселие, почто не има вино тамо да пият. И в четверток вечер противно петка, що са били позовани от младоженцова страна, тогива отхождат у невестино дом сас тумпани и музикии, колкото е возможно сас почестное отхожение, и оттамо уземан оная невеста, ала я никой не видя лицето, почто я у двор уземат покритом сас коляска и сас голямое урбанство[89], и возвръщат са вси сас нея в младоженския дом. И невеста оная в харем уземат, сиреч в женское живелище, а младоженецу остане сас мужето на селамлишкий дом, сиреч во мужеское обиталище. И тогива седнат вси позования на трапезах и сас голямое веселие продолжават това и до полунощи. После, коги приближи время да влезе младоженецу при невеста, ала оний жених има наместници, сиреч векили, някои женщина при невестата, тако и невеста има при жениха своего наместника. Тогива имам призове няколко старци от комшиите и като приидут тамо, попита ги имам защо е учинено това собрание и това брачное празденство, и они отговарят, како тия муслиманский син и дъщеря и муслиманская хочут да са уземат в супружество. Ала наместниците стоят тамо, кога соизволи имам да ги има, да му отговорят нихное согласие. Имам пак попита имат ли на това согласие достовернии и честнии мартории, като да утвердят нихная сговор и да биха показали верная мартория. Ала тия, що са оженват, ако ли будут от села, що са далеко един от другий, а они призоват тамо свидетели, и все това чуят и напишат имената и на младоженеца, и не невестата, и на родители их, тако и наместниците, и наместническии родителей, в книгу вси записует ся. Ако ли будут у едно село или у един град и младоженец и невеста, наместниците на имама ответ дават, како имат таковии мартории, ала не е потребно да отговорят они и да марторисват, почто и младоженецу, и невеста, и двоица от тоя село и от тоя град еста, подобно е сами зарад себе да марторисат: ето, и ний есми това. И тогива имам и другите старци приступят, и младоженеца ведно на ония врата, отгдето влязат жените у харему, и оная невеста прииде и стои на двор отвнутре вратния завес сас младоженцовая наместница.
И перво попита имам оную невесту зарад имена на родителей ея, ала имам отвон стои и пита я, а он отвнутре отговоря, како сама она таковое имя има и родителей ея тако и тако називает. Тогива имам повелява на младоженеца да попита он, що е внутре неговая наместница, тая ли й неговая невеста, що чухме ний вси глас ей. И она отвнутре отговаря, како е тая сама, що отговаря. Тако подобно и невестина наместник показува невесте отвон, како той ест същий юноша, що била отнапреди за него обручена. Тако зарад това коги са известят и уверят, тогива имам отвон пак попипат оная невеста: „Хочеш ли доброволно по Божию повелению и по пророческому изволению да уземеш таковаго юноша за мужа себе?“ И она отвнутре отговори, како хоче того доброволно. На тая прилика и младоженеца пита таковии речи и он кога отговори това и утверди, тогива обявят сума парите колко е никяг[90] ея, що го обрече тамо младоженецу пред имама и пред старците. Почто после, ако са случи развод, сиреч да напусти тая невеста, должност има тогива все ония никяг да го воздаде на оная невеста. И после по вопрошение имамовое и по определение никяга пита имам ония старци: „Хочете ли будете мартори за това?“, а старците питат младоженеца и невестата и рекут им: „Хочете ли ви да будем и ний мартори зарад това вашей супружество или за вашей согласие?“ Тогива они и двоицата отговорят: „Хочем и простим.“ Тогива имам и други, що са найдут тамо, фатят младоженеца того и като сас нужда натикат го внутре невестника, що го они гирдеги[91] наричат, що хочут тамо двоицата да спят, ала сас тия речи: „Аллаг билен нихдже олсун“, сиреч „Бог с вами да будет“. И тогива пак са возвръщат и на трапезата сядат, и тамо що са позовани сродници и комшии, кой каковии дари приготвил, полага ги на стол и после отходи всякий в своя си.[92]
Другое супружество ест с кепин
Имат мохамеданите и другое сочетание брачное. Того кепин наричат ради малая причина людею изнайденни, сиреч да не буде толкова разнос голямая да положат сас празнование брачное, що е това таковий обичай имат да го струват.
Муж и жена или девица коги са сговорят между себе си да са уземнат в супружество, тогива и двоица отхождат при гражданскому кадий и пред него скажат, како са сговорили между себе да са уземнат взаимно, почто он желает ея взяти за жену и она желаете го взяти за мужа. И судия ги попита три крати хочет ли по Божию повелению и по пророческому изволению да са уземнат в супружество. И они като са обещают, тогива им подаде марторисанное писмо и записува им мената сицилу мегкеме. Ала оня жена должна ест да покажа мартория сас двое мартори, како никак не е никому била бракосочетана, или от мужа своего преди деветдесят и едн ден от мужа своего уволнена и отпущена ест. Тая скопост супружество много учинят и арменци, и греци, и латини, кой от них желай да има наложници, почто да не будут после уловени от церквата или от бостанджибаши, или от яничар ага, или от Галата войводаси, що са началници и вардители цариградскии. Почто, кога будут уловени от них, колко хочут наказуват ги и колко желаят, толико пари уземат от них. Затова скришом от церквата приходяг и уземат от кадия писание кепини. Тогива могут после безбедно по своей вали да са волят у мресота сас курвите. По това на патриарха и на епископите, и на вси церкви от таковия человеци, що весма не имат страха Божия, голямая обида и пагуба бива и возприемат у себе внутренное болезнование. Почто, ако хочут нящо да им учинят наказание, та да ги отлучат от церквата, явно, не е безбедно, боят ся да не како зарад ония неподобния любви курвенскии белким оставят всячески и веру свою и приемат мохамеданскую веру. Много са пути случава и това, ако има някой степен сродства и по правило церковное да са уземат у супружество возбранява ги, а они останят церквата и отхождат на кадия и подава четиридесят дукати, и уземе едно писмо, и узема оная жена сас кепин. Но това не без усмрадления и без болезнования нашего далеко да са потрудим да изявим сас перо нашей. Ако са случи някой роб сас робиня да са оженят, они пак на робство биват удержани до седем години, ала у седем ония години, ако родят чеда нито продавани могут да будут, нито отняти от них, нито отлучени. Тука самий чин потребвал би, да речем, о разводе, що си напустят мохамеданите жените, но да оставим него за последи, почто имаме още да скажем другое празнование, що е и то под имене дугюн, що празнуват мохамеданите, зарад да куртулисват робито свое от другии царства що са поробени, и какво обичай имат, вкратце да скажем.
Празнование неволников
Коги са проводи писмо из Варвария, из Босна и из другии места, що са покрай тоя турецкия империя, у Малта, на Шпаня, у немци, що са нахождат тамо мохамеданския роби, коги са известят сас колико цена возможно е да ги изкупят от робството, тогива за ония роби сродниците или приятели нихнии повдигнат са зарад благочестие мохамеданское и просят от везиря да биха могли спроти неговое писмо и сас неговое изволение да сторят свободное празнование, та да соберат милостиня от Муслиманите и сас тая милостиня да изкупят свойте роби, що са нахождат у робство. Почто султан толкова трудно не са сожалява за них, защо не са помянува нигде да би дал някоги он негде една меднеца и да откупи своите роби, що са поробени. Почто сказуват, како е полезно на воина и за душа, и за почест неговая и благополучно ест да са били сас неприятеля на баталия и да умре, да буде мученик, а не да са предаде на власт неприятелскую и да буде роб, како и другии, коги видят тако, и они хочут да имат надежда, како хочут най-после да ги изкупи султан срещу неприятеля на баталия. Но да са върнем ний к нашей предложение.
Като изпросят спроти везиря от султана позволение, известие подават по градовете и по селата ходи проповедник (телал) повсуду и вика, како у той ден и на то място у народное торжище празнование хоче да буде зарад робите муслиманския, що са поробени на войска, и онии братии наши страждут тамо зарад благочестие муслиманское у затворка и в окови. Но повдигните ся да сопоболяйте зарад них и изволите да приидите на то място и кой колико милостиня подаде, има да са напише на каталог (тефтер). И на велможите, и на болярите, и на купците, почто знаят, како от много работа онии на оное собрание не могат да поидат, того ради ония, що са наставени да управят празнованието, они ходят по дворовете и раздават восковия свещи и кой изволи да приемне свещ, они знаят, како и милостиня хочут да получат от него. Тако няколико дни раздават свещи. И после на уречения ден и на уреченое място наемнат вервоходцов (що ходят по воже) и чародейнии (гьозбояджии) дивотворци, и игралищники, що учинят позорища по своего разума, и тамо са собере и стече са многое множество народи, и мало не безчетное от различнии вери человеци са собират. На таковое собрание никому срамотно не будет, но повише го мнят благочестиво и почестно.
В первих ония вервоходци и другии игралщики учинят някое играние и не безработное явление, но сас стихове возпевают на тая работа пристойния песни сочининния и прочитают. И после приходят онии наместници из всего собора онаго сас чаши в руце свои и собират пари. Три крати на ден бива таковое явление и играние и по три дни непрестанно празневание струват и на третия ден вечеру свершават игранието. Воистину чух от достовернии и почестнии людей, како на единое таковое празденстенное собрание собрали повише от петдесят хиляди ефимков. И тия пари приносят ги на градския судия и тамо ги преброят и сас печат ги запечатлеят. После ония собирателни уземат от християнските министри (илджие) марторисаное писмо, како имат толкова сума пари собрани и предадени на градския судия и сас писмо учинят общая полица и проваждат на оное място или на оное царство и тако изкупуват оттамо пленение роби свои. И робите имат должност да приведут сас себе от господарей своих или от управителей на ония провинции (кадалики), како сас тия пари сумою куртулисали са от робство и прияли позволение да са върнат на отечество свое. Ето това, що рекохме вкратце, доволно будет.