Софроний Врачански
Изповедание на трите вери (13) (Книга за трите религии)

Повест мохамеданская о раю, како вест рай и како будут муслимани живети у него

Рай Кора го нарича Дженнет, а персидский фирдефс. Ала то място на небето ли ест или на землята, сами мохамедани не разумеют и едвам разсудите могут. И спроти нихное описание мохамеданския рай не е доволен да го вмести не токмо вес круг лунний, земленний, ни всия свят, ни самое небеса небес, нито неопределенная оная ширина, що я сказува Коперник астроном на своя глубокая система и воображава я. Почто сказуват зарад общия рай, како е четверобочний^[63] и другии седем раеве около него са содержават. И още сказуват, почто са вси раеве разделени всякий рай особно (башка) и токмо единия, вонкашния рай има осемнадесят прегради. Ала най-силное и здравое нипное предание сказува и утверждава, како са вси осем раюве. И зарад ония осем раюве говорят, како са токмо зарад муслиманите направени и оставени и токмо они еднии хочут да будут посаждени като посреде блаженство у него. И още вмишляют и сказуват, како са на рая стените создадени из единаго маргарита и из камене драгоценнии, и еднии из диаманта, а другии из акинта и прочая, а покрова му все из бисери другии и из маргарити. И ония осем раеве осем златии врата имат на всякий врата на праговете това надписание има тамо написано тако. На первите врата написано — „Врата изповедание вери“. На вторите врата — „Покаяние“. На третие — „Врата милостини“. На четвертии — „Врата послушание“. На пятии — „Врата посещение Меку“. На шестии — „Врата воздержание“. На седмии — „Врата крепости“. На осмии — „Врата мученичества“. И спроти това муслиманите, кой от них учинил и изполнил тия добродетели, що са на райските врата написани, у тия врата хоче да влезе в рай невозбранно.

Сказуват, како е рай обиколен наоколо сас огнянная река, що са зове Араф, каквото и по-отнапреде сказахме.

И още сказуват, како е рай толкова безмерно широк, почто всякий муслиманин хоче да му буде особно отделено, що кя сам он да си владей и да си обладава това място. И в оное неговое обладание хоче да има толкова градини преизрядния и древа плодоносни, и цветя благовонния, палати, здания, чертоги, направени токмо от единаго адаманта, рубина и сапфира, и другии бисери многоценния. (Тая лъжа на ум человеческий не са вместя! Отгде да са уземе толкоз широта и на свето на толкоз милиони муслимани!)

Говорят, како изтича изсреди рая една река, що я наричат они кевсер, и тая вода на вкушение и на питие превозходи все сладости вина и другии сладчайшая пийтическая пития.^[64] Почто в рай на муслиманите винопитие хоче да им буде позволено. И от вино коги са напият они, хочут тогива от него да придобият и да имат светлост на очи свои и толкова острое гледание силное хочут да имут, почто кя гледат открай света и докрай света, и толкова на далеко място хочут да гледат, почто едно кокоше яйце пред нихните очи хоче ясно и совершено да са види.

И тогива они тамо толкова сварителная сила хочут да имат на стомаха своего, почто колико многое и изобилное да ядут и да изполнят чрево свое от ония райские ястия и от овощния плоди, и мед, и мляко, и колико много вино да изпиют, все оно сас тенкий и неусетнний пот хоче да са изтреби и да липса от него, почто някак да не изхвърлят ония кал навон, та да са омерси рая, каквото имат человеците естественний обичай.

Пак сказуват, како от всякая градина райская хоче да потече оная река кевсер, и още другии реки хочут непрестанно да текут вино, мед и млеко и нищо не кя да имат оскудно, но все изобилно хоче да буде. И още песни, ликование, покой безмерно хоче а буде тамо.

И посреде рая има едно древо, що го наричат туба, на то древо корено е у рай, а верх его толкова е високо, почто досегва небето, и на неговии клони хоче да седи една паун птица, що я они таус наричат, почто у тая птица у нейното сердце седяла Мохамедовая душа пред создание света седемдесят хиляди години.

И като наченат муслиманите да влязут на рай, тогива ангелите, що пазят райските врата, хочут да ги посрещнат и да им рекут: „Мир вам! Добре приишле! Прийдите и сладко внидете, и вечно тука да будете!“ Тамо студ или пек солнечний не има да са докача до них, почто хочут да седят под сянката божия. Тамо злая или сумнителная реч не има да са чуй от никого между них. Тамо нихние одежди все от коприна сас злато наткани хочут да будут. Тамо съдини и чаши, и люда злата и сребренние хочут да будут ним, що они сами хочут сас них да говорят и да са разговарят, и да разумяват, и като живии хочут да им слугуват и вся служба своя да знаят. И другии слуги ангели като злато ще светят и да им слугуват, хочут да прелетяват и да им приносят сахани, чаши, съдини драгии сас ястие и питие прекрасния. И сам Бог хоче да им рече: „Любезнии мои, яжте и пийте и безскорбни будете, и лежите на прекрасния постели сас изрядними женами вашими, що са зарад вас наготвени, почти никакво зло или злая работа не има да са докачи до вас.“ Ония нихние жени хочут да будут толкова красни лицем и светли като маргарит, що ги наричат они хури кизлари, и хочут да седят на меки постели, на постлани одрове, все сас злато порфирнии постели, и хочут да изпустят благовоние като мюск и амбру и другия различния ароматнии миризми. И още хоче да им рече Бог: „Пиете от източника сладости, почто на все достойни ест е без препятие.“

Сказува Коран на глава 26, почто кой муслиманин спечели рай, тому хоче да буде дадено и от существо Божие^[65]. За това явно толкува и сказува Мохамедия книга и тако говори: како всякому муслиманину хоче да му са подаде седемдесят палати, все от рубиновии камени создадени, и на всякий палатния двор по седемдесят домове хоче да има за седение, и на всякий дом по седемдесят ложей сас злато и сас сребро украшени, и на всякое ложей по седемдесят возглавке и по седемдесят постелие, и по седемдесят покривки все от злато и багрени, и на всякое ложе простера будет девица хури, що хочут да им свестят лицата като солнце и луна, и звезди, облечени в царскии диадеми и обоежани сас предражайшии венци. И още на всяком дом по седемдесят ложници и на всякая ложница сас всякая девица седемдесят крати на ден смешение хоче да учиня храбрий борец и благополучний муслиманин. И всякий муслиманин хоче да има сила колкото сто мужей и не кя да са утруду от смешение женское. Още всяка ложница хоче да има по седемдесят столове и на всякий стол посаден по сто и седемдесят златии и сребрении съдини, и в ония съдини седемдесят видов преизобилния и сладчайшия ястия.

Тамо старост никоя власт не че да има над человеческая натура. Но мужието хочут да будут до тридесят години, а жени ония до петнадесят или до двадесят години. Повише не има да минуват.

Но во кратце оная вещ да изявим, каквото они сказуват и веруват.

Оное блаженство вечное и вси утехи райские все на плотское свое вожделение полагат и во наслаждение свое похоти и сластей, сиреч кой какова вещ положи на ум свой, и токмо сас една мисъл своя, що му са возжелай и що му са поиска, той час, що им слугуват ангелите, от них хоче да буде тому принесено. И тако още, що да пожелай или що помисли, или що да поиска сердцето му, он отне видимо хоче да са насити, като да буде ял изобилно и премного. Тамо не има на що да са погрижи или да поскорби, или да са потруди, или да са утруди, или нящо да му са погнуси. Ала говорят, почто най-сладко ястие хоче тамо да им буде икру (хайвер) из риба, що я они наричат елбенбут. За тая риба толкуват мохамеданите, како да буде кефал риба, що я наричат греците кефалос, и още смокини и маслини. Зарад това сас тия три ястия на Рамазана ифтар сас них чинят. Перво сас них разрешават пости свои.

Вси мохамедани, сас една дума, веруват, како не е возможно ним всякий муслиманин, що да пожелай тамо в рай, та да не би наишло, освен огън, що е то вещ мало потребна, ала голяма беда приноси. Спроти това някой муслиманин, ако пожелай тамо в рай да пий тютюн, и той час ангели в самой скорости хочут да му принусет чубук и тютюн, и луле и хочут да я изполняват сас тютюн, каквото е обичай, и хочут да му подадут чубуку в руку его. И тогива оний муслиманин хоче да поище огн да запали чубуку, ала ангелите хочут да му отговорят, како ним друго нищо не е запрещено в рай от создания его да влезе внутре, токмо е един огън возбранено да са не приноси внутре рая. Ами они ако ищат огън, а они да поидут на ада и тамо да си запалят чубуку, и тамо да пият тютюн доволно. А они като са боят от ада и не смеят да поидут тамо да уземат огън, и хочут да оставят чубуку, и не кя пият тютюн, та токмо от тютюн и от кафе хочут да будут петимни (лишени)^[66] (Ала зарад емфие не има да им пише Мохамед ничто, почто то не позна неговое време, не имаше тогива). Тоя тютюн они имат го за гнусная вещ, ала между них нито го имат толкова позволено да пият того, нито го имат запрещено да го не пият, ала са рядко нахожда от них да го не пият.

Мохамеданите баснословят, како хоче да има у рай и от животните три добитъци: камила и бурак, и котка. И они хочут тако да са насищават сас райските сладости равно каквото и муслиманите, и вечно на оное блаженство да пребудут, и смерт никак и они не има да видят. Камила тая, що Мохамед ходил сас нея, като още слугуваше на товарищина, и много я любеше. И бурак, що е то от другите добитъци отменное, що на него възседна Мохамед някоги, и ония дивний пут совершил (каквото на другое място рекохме зарад него), сказуват зарад тоя бурак, како бил тоя скот, що е возил Авраама някой время и като умрял Авраам, тогива Бог скрил тоя скот на едно място, где сам он един знаял, и держал го до Мохамедовое дохождание жив, и Мохамед възседнал на него. И котка хоче да буде в рай. Ала заради тая котка двояка история толкуват мохамеданите. Еднии сказуват, како хоче да буде оная котка, що е била тая много любезна Мохамеду, що са никоги не отлучала от него, почто Мохамед някоги, като учинял нощний намаз, сиреч на сон грядущий^[67], и той час оная котка приишло время да роди котенца. Ала са случи, та седяше котката на возкриле ризи (на харката му) его.^[68] И като начена оная котка да изпразня котенца из чрево свое, и толкова са забави, почто едвам до сутринная зара можно би ей да ги изпразни. И колко са долго трудяше оная котка, докле роди, тлокова Мохамед долго намаз совершаваше и не хочеше да хвърли котката от ризи своея, зам да са не повреде нящо. А другии сказуват, како е оная котка, що я произведе Ное у гемията из асланския нос, почто тая котка тогива много добро учини Ною и на все неговая фамилия, като изби мишките и избави ги от тая беда (каквото сказахме в главе оной).

Това мохамеданите що сонуват, сас райските сладости и обещават си ги сами себе, и крепко веруват, како тако хочут да будут на ония свят ведно сас ангелите, да пеят и да хвалят Бога в рай сас псалми и песни.

Сказуват, како тамо на оное блаженство верх ония муслимани собор хочут да будут тамо три началници, три пророка знаменосци (байрактари): Мойсей и Христос, и Мохамед, и другите муслимани вси равно хочут да приемнат райское наследие и без никое препятие райская сладост хочут да получат. Ала утвердяват, како не може никой да иде в рай перво докле са не очисти на Араф река, и тогива от Араф на рай. Ето е това, що е взето от мохамеданское теологиное фабулское сокровище по нашему предложению, ала макар и да не е много, но мним, како и доволно люботрудному читатулю нашему. Каквото някой рече: „От аслан нокти“, тако и ми да речем: От дракона яд, лесно всякому возможно е да познай и да разумей.