Николай Хрелков
Среднощна коситба

Денят ли отпусне дълбоки клепачи

и плахите прилепи пак засноват,

в ливадите тучни рой черни косачи

извиват и стръвна коситба косят.

 

Пореждат се откоси — трупи връз трупи,

проблясват острила и пеят коси,

земята се сгъва от кървави струпеи

и було звовещо звездите гаси…

 

Детето ли сепнато в люлка проплаче,

събужда го полъх на кървава смърт,

сред земната нива рой черни косачи

жестока среднощна коситба косят.

 

Спи дивен аджерко, не слушай не чакай,

ни пролет усмихната, нито звезди;

вън бухали мрачни бухукат във мрака,

и шестват, над робите смърт и беди…

 

И вятър похлопа ли — скъбно сираче —

той плаче и шъпне след дългия път;

„Там, в робската нива, рой черни косачи

извиват и скръбна коситба косят!“