Жул Верн
Жангада (33) (800 левги по Амазонка)

XIII. Където става въпрос за шифри

Беше седем часът вечерта. Съдията Жарикес, все така погълнат в тази главоблъсканица, без да напредне нито крачка, бе съвсем забравил, че трябва да яде и да почива, когато на вратата на кабинета му се почука.

И тъкмо навреме. Още един час и всичкото мозъчно вещество на ядосания съдия положително щеше да се стопи в пламналата му глава.

Когато с нетърпелив глас той покани чукащия да влезе, вратата се отвори и се показа Маноел.

Младият лекар бе оставил приятелите си на жангадата да се мъчат над неразгадаемия документ и дошъл да поговори отново със съдията Жарикес. Той искаше да разбере дали съдията не е имал по-голям късмет в диренията си. Идваше да го пита открил ли е най-после системата, по която е съставена криптограмата.

Съдията не се разсърди от идването на Маноел. Мозъкът му беше толкова преуморен, че не можеше да търпи самотата. Налагаше му се да поговори с някого, особено ако събеседникът му като него гори от желание да вникне в тази загадка. А Маноел беше тъкмо такъв човек.

— Господине — подхвана Маноел, когато влезе, — позволете ми най-напред да запитам имате ли по-голям успех от нас?…

— Първо седнете — извика съдията Жарикес, като стана и закрачи из стаята. — Седнете. Ако и двамата стоим прави, вие ще вървите на една страна, аз — на друга, и кабинетът ще ни бъде тесен!

Маноел седна и повтори въпроса си.

— Не… И на мен не ми провървя! — отговори съдията. — И аз зная не повече от вас. Не мога да ви кажа нищо, освен че се убедих напълно!

— В какво, господине, в какво?

— Че документът се основава не на условни знаци, а на това, което в криптологията се нарича „шифър“, или по-точно, число.

— В такъв случай, господине — запита Маноел, — значи не може да се разчете подобен документ?

— Може — отвърна съдията Жарикес, — може, ако една буква е винаги изразена с една и съща буква, например a винаги се изразява с р, р винаги с х… в противен случай е невъзможно!

— А в този документ?…

— В този документ значението на буквата се мени според произволно избраната цифра, на която е подчинена. Така например b, обозначавано с k, по-нататък става z, след това — m, или n или f, или някаква друга буква!

— И в такъв случай?…

— В такъв случай, със съжаление трябва да ви кажа, криптограмата не може да се дешифрира!

— Не може да се дешифрира! — възкликна Маноел. — Не, господине, ние непременно ще намерим ключа на този документ, от който зависи живота на човек!

И Маноел скочи, толкова възбуден, че не бе в състояние да се владее. Полученият отговор беше толкова отчайващ, че той отказваше да го приеме за окончателен. Но по знак на съдията седна отново и запита с по-спокоен глас:

— А впрочем, господине, какво ви кара да мислите, че този документ се основава на шифър, или, както казахте, на число?

— Изслушайте ме, младежо — отвърна съдията Жарикес, — и ще се убедите, че съм прав!

Съдията взе документа и го сложи пред очите на Маноел заедно с резултатите от своя труд.

— Аз започнах да обработвам този документ, както се полага — каза той, — сиреч логически, без да разчитам на случайността, тоест като си послужих с азбука, основаваща се на съотношението между най-често употребяваните букви в нашия език, аз се помъчих да го разчета, ръководейки се от принципите на безсмъртния аналитик Едгар По!… Ала там, където той е успял, аз претърпях несполука!

— Несполука! — възкликна Маноел.

— Да, младежо, а трябваше още отначало да съобразя, че по този начин няма да успея! Всъщност по-опитен човек от мен би избягнал тази грешка!

— Но, боже мой — извика Маноел, — искам да ви разбера, а не мога!…

— Вземете документа — продължи съдията Жарикес — и го прочетете още веднъж изцяло, като внимавате в разположението на буквите.

Маноел го послуша.

— Нищо особено ли не виждате в съчетаването на някои букви? — запита съдията.

— Нищо не виждам — отговори Маноел, след като може би за стотен път прегледа набързо редовете на документа.

— Тогава се вдълбочете само в последния абзац. Там, както сигурно разбирате, трябва да е резюмирано съдържанието на цялата записка. Нищо особено ли не забелязвате?

— Нищо.

— И все пак има една подробност, която доказва по най-категоричен начин, че документът се основава на число.

— А каква е тя?… — запита Маноел.

— Това е, или по-право това са три h, поставени, както виждаме, на две различни места!

Казаното от съдията Жарикес беше истина и заслужаваше внимание. От една страна, двеста и четвъртата, двеста и петата и двеста и шестата букви на абзаца, и, от друга, двеста петдесет и осмата, двеста петдесет и деветата и двеста и шестдесетата букви бяха h, поставени последователно. Но отначало тази особеност не бе направила впечатление на съдията.

— А какво доказва това?… — запита Маноел, неспособен да отгатне какъв извод трябва да се направи от подобно съчетание.

— Младежо, това доказва просто, че документът се основава на число! И потвърждава a priori, че всяка буква се мени според цифрите на това число и мястото, което те заемат!

— Но защо?

— Защото в никой език няма думи, които да съдържат три пъти подред една и съща буква!

Поразен от този довод, Маноел се замисли, но накрая не намери какво да възрази.

— А ако бях забелязал това по-рано — продължи съдията, — щях да си спестя много труд и мигрената, която ми цепи главата от темето до тила!

— Но в края на краищата, господине — запита Маноел, почувствувал, че загубва и малката надежда, за която продължаваше да се държи, — какво разбирате под шифър?

— Да речем — число!

— Нека бъде число, щом желаете.

— Ето, ще ви дам един пример, който ще ви донесе по-голяма полза от всякакво обяснение!

Съдията Жарикес седна на масата, взе лист хартия, молив и рече:

— Господин Маноел, да изберем наслуки една фраза, първата, която ни дойде на ум, например следната:

Le juge Jarriques est doue dun esprit tres ingenieux^[1]

Написвам това изречение така, че между думите да има пространство, и получавам следния ред:

Le juge Jarriques est doue dun esprit tres ingenieux

Като направи това, съдията, който изглежда смяташе съдържанието на фразата за неоспоримо, погледна Маноел в очите и каза:

— Да предположим сега, че взема наслуки едно число, за да придам на това естествено редуване на думи вид на криптограма. Да предположим също, че това число се състои от три цифри и че тези цифри са 4, 2 и 3. Поставям въпросното число 423 под реда, като го повтарям толкова пъти, колкото е необходимо, докато стигне края на изречението, и по такъв начин, че всяка цифра да застане под всяка буква. Ето какво излиза:

Le   juge   Jarriques   est   doue   d’un     esprit   tres    ingenieux.
42   3423   423423   423   423   4234   234234  2342 342342342342

А сега, господин Маноел, като заместя всяка буква с буквата, която стои след нея по азбучен ред на мястото, обозначено с цифрата, получаваме следното:

1 минус 4 = р

е — 2 = g

j — 3 = m

u — 4 = z

g — 2 = i

е — 3 = h

и тъй нататък.

Ако с помощта на цифрите, съставляващи въпросното число, стигна до края на азбуката и нямам достатъчно допълнителни букви за изваждане, почвам пак отначало. Така става с последната буква от името ми — z, под което е поставена цифрата 3. И тъй като след z в азбуката няма повече букви, започвам да броя от a, и в такъв случай:

z минус 3 е равно на c

И като довърша криптограмата, основаваща се на числото 423 — взето произволно, не забравяйте! — познатата ви фраза се заменя със следното:

Pg mzih ncuvktzgc iux hqyi fyr gvttly vuiu lrihrkhzz.

А сега, младежо, вгледайте се добре в тази фраза, не прилича ли тя досущ на фразите във въпросния документ? И какво излиза? Че значението на всяка буква се определя от случайно поставената под нея цифра, така че буквата в криптограмата не винаги съвпада с истинската буква на текста. Например в тази фраза първото е е изразено с g, ала второто — с h, третото — eg, четвъртото — с i; m съответствува в първия случай на j, а във втория — на n; от двете r на името ми едното е обозначено с u, другото — с v; t в думата est става x, а t в думата esprit става y, докато в думата tres то е v. Както виждате, ако не знаете числото 423, никога няма да успеете да прочетете тези редове и следователно, ако не намерите числото, на което се основава документът, той ще остане неразгадаем!

Като слушаше с каква здрава логика разсъждава съдията, отначало Маноел се отчая; по после вдигна глава и извика:

— Не, не, господине! Аз няма да се откажа от надеждата да намеря това число!

— Това би било възможно — отвърна съдията Жарикес, — ако редовете в документа бяха разделени на думи!

— Но защо?

— Ето как разсъждавам аз, младежо. Според мен може да се твърди с пълна увереност, че в последния абзац на документа е резюмирано всичко написано в предишните абзаци. Ето защо съм сигурен, че името Жоам Дакоста се споменава там. Следователно, ако разделим редовете на думи и опитаме дума по дума — имам предвид думите, състоящи се от седем букви като името Дакоста, — бихме могли да получим числото, представляващо ключа на документа.

— Бъдете така добър, господине, да ми обясните как трябва да се постъпи — помоли Маноел, който съзираше тук може би последен лъч на надежда.

— Нищо по-просто — отговори съдията Жарикес. — Да вземем например една дума от фразата, която написах преди малко, — ако желаете, името ми. То е представено в криптограмата от чудновата поредица букви: ncuvktzgc. Е, като разположа тези букви в отвесна стълбица, после поставя срещу тях буквите на моето име и преброя буквите помежду им по азбучен ред, ще имам следния резултат:

 

Между n и j има 4 букви

 с — a — 2
 u — r — 3
 v — z — 4
 k — i — 2
 t — q — 3
 z — u — 4
 g — e — 2
 c — z — 3

И тъй, от какво се състои стълбицата от цифри, получени от това просто изчисление? Сам виждате: от цифрите 423423423 и т.н., тоест от числото 423, повторено няколко пъти.

— Да, вярно! — съгласи се Маноел.

— Значи разбирате, че по този начин, като стигах по азбучен ред от лъжливата буква до истинската, вместо от истинската до лъжливата, аз можах лесно да открия търсеното число — 423, което именно избрах за ключ на моята криптограма!

— Ах, господине — възкликна Маноел, — ако името Дакоста се среща в този последен абзац, в което не се съмнявам, тогава, ако приемаме последователно всяка буква в тези редове за първа от седемте букви, които съставляват това име, би трябвало да получим…

— Да, възможно е — отговори съдията Жарикес, — но при едно условие.

— Какво?

— Първата цифра на числото трябва да съвпада точно с първата буква на името Дакоста, а ще се съгласите, че това е абсолютно невероятно.

— Така е! — отвърна Маноел, който чувствуваше, че поради тази невероятност му се изплъзва последната възможност.

— Значи трябва да разчитаме единствено на случайността — продължи съдията Жарикес, като поклати глава, — а случайността не бива да се намесва в дирения от тоя род!

— Но — подзе Маноел, — дали пък накрая случайността няма да ни помогне да намерим това число?

— Това число — възкликна съдията, — ах, това число! Но от колко цифри се състои то? Две, три, четири, девет, десет? Различни цифри ли влизат в това число или няколкократно повтарящи се? Знаете ли, младежо, че от десетте основни Цифри, ако употребим всички, без да повтаряме никоя, могат да се получат три милиона двеста шестдесет и осем хиляди и осемстотин различни числа, а в случай, че някои цифри се повтарят, тези милиони комбинации ще се увеличат още повече? И знаете ли, че ако за проверка на всяко от тия числа отиде само по една от петстотин двадесет и пет хиляди и шестстотинте минути, от които се състои годината, ще ви бъдат нужни повече от шест години, а при положение, че всяка проверка ви отнеме един час, ще ви трябват повече от три века. Не, вие искате невъзможното!

— Невъзможното е, господине — отвърна Маноел, — да бъде осъден един невинен, тоест Жоам Дакоста да загуби живота и честта си, когато имате в ръцете си вещественото доказателство за неговата невинност! Ето това е невъзможното!

— Ех, младежо — извика съдията Жарикес, — отде знаете дали в края на краищата Торес не е излъгал, дали действително е имал в ръцете си документ, написан от виновника за престъплението, дали този лист е именно документът и дали той се отнася за Жоам Дакоста?

— Отде да зная!… — повтори Маноел. И оброни глава в ръцете си.

Наистина нищо не доказваше по категоричен начин, че документът е свързан със случая в диамантената област. Дори от нищо не личеше дали не е просто безсмислица и не е скалъпен от самия Торес, способен да продаде не само истински документ, но и фалшив.

— Не се отчайвайте, господин Маноел — каза съдията Жарикес, като се изправи, — не се отчайвайте! За каквото и да се отнася този документ, аз няма да се откажа да търся шифъра му! В края на краищата това е все едно да решавам логогриф или ребус.

При тези думи Маноел стана, поклони се на съдията и се върна на жангадата по-обезкуражен, отколкото когато тръгна от нея.