Яна Язова
В тинята

Нарочено страстно цигулките пеят,

разпуснах безмълвна прозирен воал…

и впитите в мене очи — те пак пламенеят!

Цигулките ронят безгласна печал.

 

Обжегва ги страст… и ръце се простират…

В уста ми се впиват пияни уста…

Горещи и алчни ме пръсти допират…

Усмихвам се жалко… Заглъхна нощта.

 

На пладне едва се от одъра вдигам.

Натегнали клепки, в устата горчи…

И с поглед забулен едва придостигам

пречистата радост на дневни лъчи.

 

Оглеждам се робко… Усмихвам се бледно.

Отдавна веч огънят в мен не гори.

Протягам ръце си и казвам му ледно:

„Нощта е изминала. Дай ми пари!“

 

И всяка нощ свяст и печал упоявам.

Отдавна спи огън в гърди… не гори…

И нищо не се сещам, когато пропявам

над всички бездушно и ледно: „Пари!“