Яна Язова
Плътта

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат…

И викове след мен — и викове ечат…

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.

Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.

 

И пак напред сама аз тръгвам в своя път.

Свободна, но без мощ… Оковите звучат.

Див шепот ме следи: „Къде, къде пълзи

таз сянка по върха?!“ — Аз кретам и мълча.

 

От земния ни ад дочувам смях навън —

пияните от грях… Зад мен оковен звън…

Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:

„Тук има само ад, върни се наназад!“

 

Със плач обръщам взор: „Аз искам светлина!

Навсякъде е мрак, а там си ти сама“.

На оргии в дола доземам аз страстта.

Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.

 

И ето там, от ада — пламък всред нощта

Разгаря буен огън — едничка светлина.

Там — клада от души… Страстта, страстта гори!

Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча…

 

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.

И викове до мен — и викове ечат…

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!…

Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.