Робърт Джордан
Пътят на кинжала (20)

Глава 19
Законът

Да накара Заседателките да се качат по конете не се оказа много трудно — те бяха също толкова нетърпеливи да тръгнат, колкото и Егвийн, особено Романда и Лелейн, и двете — студени като вятъра и с очи като гръмоносни облаци. Останалите бяха самото въплъщение на хладното айезседайско спокойствие и излъчваха самообладание като някакъв тежък мирис, но се плъзнаха към конете си толкова бързо, че благородниците останаха зяпнали, а пъстро облечените слуги се засуетиха да натоварят багажа по товарните коне и да ги настигнат колкото се може по-бързо.

Егвийн подкара здраво Дайшар през снега и само след един поглед и кимване от нейна страна лорд Брин се погрижи въоръженият ескорт да подкара също толкова бързо. Сюан върху Бела и Шериам на гърба на Крило се втурнаха да я настигнат. Дълго газиха през снежна покривка до глезените, като конете вдигаха високо копита почти в бяг. Пламъкът на Тар Валон плющеше под устремния вятър и дори когато се наложеше да забавят, когато конете потъваха до колене в покритите със заледена кора преспи, продължаваха в бърз тръс.

Заседателките нямаха никакъв избор, освен да се стараят да не изостанат, а скоростта им отне възможността да я заговорят в движение. При тази изнурителна бързина, ако човек не внимаваше с коня си, можеше да докара счупен крак на животното, както и сам да си счупи врата. Въпреки това Романда и Лелейн успяха да сберат котериите си и тези две групички цапаха през снега, обкръжени от прегради срещу подслушване. Егвийн можеше да си представи темата. Колкото до това, останалите Сестри също успяха да пояздят заедно за известно време, разменяйки си по някоя дума и хвърляйки хладни погледи ту към нея, ту към Сестрите, загърнати в сайдар. Само Делана така и не се включи в нито една от тези дружески беседи. Тя се държеше плътно до Халима, която най-сетне престана да крие, че й е студено. Изопнала лице, селянката придържаше наметалото плътно около себе си, но все така се стараеше да успокоява Делана, като й шепнеше непрекъснато. Делана, изглежда, се нуждаеше да я успокояват — веждите й се бяха свъсили, а челото й беше намръщено и й придаваше вид на старица.

Не беше единствената притеснена. Другите упорито криеха чувствата си, излъчвайки абсолютно спокойствие, но Стражниците яздеха като мъже, очакващи всеки момент най-лошото да изскочи от снега, очите им се местеха непрестанно и бдително, а объркващите взора плащове се вееха под поривите на вятъра. Когато една Айез Седай се тревожеше, тревожеше се и нейният Стражник, а Заседателките бяха твърде погълнати от грижите си, за да се сетят да успокоят мъжете. При тази гледка Егвийн можеше само да се радва. Щом Заседателките бяха разтревожени, значи все още нищо не бяха измислили.

Когато Брин се понесе напред, за да поговори с Юно, тя се възползва от случая да поразпита двете жени какво са научили за Айез Седай и гвардейците на Кулата в Андор.

— Не много — отвърна й със свити устни Сюан. Рунтавата Бела като че ли не изпитваше никакви трудности със скоростта, но Сюан изпитваше: стискаше здраво юздите с едната си ръка и лъка на седлото с другата. — Доколкото аз можах да схвана, има поне петдесет слуха и нито един факт. Вероятно е някоя от поредните приказки, но все пак може и да е истина. — Предните копита на Бела затънаха дълбоко и Сюан извика уплашено. — Светлината дано да ги изгори всичките тези коне!

Шериам също не беше научила повече. Тя поклати глава и въздъхна раздразнено.

— За мен не е нищо повече от пух и перушина, пълни глупости, майко. Винаги се въртят слухове за разни Сестри, промъкващи се къде ли не. Ти никога ли не си се учила да яздиш, Сюан? — добави тя и от гласа й закапа язвителна насмешка. — До вечерта толкова ще си се схванала, че няма да можеш да вървиш! — Нервите на Шериам, изглежда, съвсем се бяха опънали, за да избухне толкова открито. Но ако се съдеше по това как помръдваше на седлото си, това, което предричаше на Сюан, вече я беше споходило.

Сюан присви очи и отвори уста почти с ръмжене, без да я е грижа кой ще ги види зад знамето.

— Я се успокойте и двете! — скастри ги Егвийн. И вдиша дълбоко, за да се успокои тя самата. И нейните нерви се бяха поизпънали. В каквото и да вярваше Арател, всяка сила, която Елайда би изпратила, за да им попречи, щеше да е твърде значителна, за да се прокрадва скришом. Оставаше Черната кула, същинско бедствие от самото начало. По-добре гледай да хванеш питомното пиле по двора, отколкото дивото на дървото. Особено когато дървото е в друга страна и на него може да няма никакво пиле.

Все пак тя даде отсечено указания на Шериам какво да направи, стигнат ли лагера. Тя беше Амирлинския трон и това означаваше, че всички Айез Седай са нейна отговорност, дори онези, които следваха Елайда. Гласът й обаче остана твърд като скала. Хванеш ли вълка за ушите, късно е за страх.

Като чу заповедите, Шериам ококори очи.

— Майко, ако позволите да попитам, защо… — Замлъкна пред суровия поглед на Егвийн и преглътна. — Ще стане както казвате, майко — промълви тя бавно. — Странно. Още помня деня, в който двете с Нинив пристигнахте в Кулата — две момиченца, които не могат да решат от възхита ли да ахкат, или от страх да охкат. Колко много неща се промениха оттогава! Всичко.

— Нищо не стои вечно на едно място — отвърна й Егвийн. Кимна многозначително на Сюан, но Сюан отказа да го забележи. Като че ли нещо се мусеше. А на Шериам сякаш й прилоша.

Точно тогава се върна лорд Брин и изглежда, усети настроението, възцарило се помежду им. Каза само, че се движели добре, и затвори устата си. Мъдро.

Слънцето вече почти бе клекнало над върховете на дърветата, когато най-сетне се добраха до просналия се нашироко лагер на войската. Фургоните и палатките мятаха дълги сенки по снега и доста от мъжете се трудеха яко — строяха още ниски колиби от храсталаци. Палатките далеч не бяха достатъчно дори само за войниците, а в стана имаше почти още толкова сарачи, перачки, стрелчари и други подобни, всички онези хора, които неизбежно следваха една войска. Кънтежът на наковални подсказваше, че налбантите, оръжейниците и ковачите продължават работата си. Навсякъде горяха огнища за готвене и конницата скоро се пръсна — всички бяха зажаднели за топлина и гореща храна. Изненадващо, Брин продължи да язди до Егвийн дори след като тя го освободи.

— Ако позволите, майко — каза той — Помислих си, че бих могъл да ви придружа още малко. — Шериам чак се изви в седлото си, за да го погледне изумено. Сюан също се загледа, само че право напред, сякаш не смееше да извърне широко отворените си очи към него.

Какво си въобразяваше, че може да направи? Да се прави на неин телохранител? Срещу Сестрите? Да разкрие публично колко изцяло е на нейна страна? Утре щеше да има предостатъчно време за това, стига тази нощ всичко да минеше добре; такова разкритие можеше само да тласне Съвета в посоки, за които не й се искаше и да мисли.

— Това, което ще става тази вечер, засяга Айез Седай — каза му тя твърдо. Но колкото и да беше глупаво предложението му, той все пак й беше предложил да се изложи на риск заради нея. Не можеше да се разбере по каква причина — можеш ли да разбереш защо изобщо някой мъж прави каквото и да е? — но все пак тя му дължеше за този жест. И за други неща. — Освен ако не пратя Сюан да ви предаде нещо друго тази нощ, лорд Брин, вие ще трябва да напуснете преди съмване. Ако бъда обвинена заради случилото се днес, това може да се отрази и на вас. Оставането ви може да се окаже опасно. Дори фатално. Не мисля, че ще им е нужен кой знае какъв повод. — Нямаше нужда да уточнява кои са „те“.

— Дал съм думата си — отвърна той спокойно и потупа Пътник по шията. — До Тар Валон. — Спря се и изгледа Сюан. По-скоро замислено, отколкото колебливо. — Когото и да засяга това, което ще става тази вечер — най-сетне продължи той, — помнете, че разполагате с тридесет хиляди мъже и Гарет Брин зад себе си. Това би трябвало да значи нещо, дори за Айез Седай. До утре, майко. — И извърна коня и подвикна през рамо: — Очаквам и теб да видя утре, Сюан. Това нищо не го променя. — Сюан се втренчи в гърба му, докато се отдалечаваше. В очите й имаше мъка.

Егвийн също не можа да се сдържи да не го изгледа. Та той никога досега не беше бил толкова открит. Защо точно сега?

След като прекосиха четиридесетте или петдесет крачки, отделящи лагера на войската от този на Айез Седай, тя кимна на Шериам, която дръпна юздите при първите шатри. Двете със Сюан продължиха. Зад тях гласът на Шериам се извиси, изненадващо ясен и спокоен:

— Амирлинския трон призовава Съвета днес на редовно заседание. Нека се подготвим колкото може по-бързо.

Егвийн не се обърна.

Пред шатрата й една костелива конярка се затича да поеме Дайшар и Бела. Лицето й беше стегнато и тя едва-едва кимна с глава, преди да отведе двата коня.

Вътре Чеза пое пелерината й и щом я докосна по ръцете, възкликна:

— Ами че вие сте премръзнала до кости, майко. — И без да спира да бърбори, се засуети, сгъвайки пелерината на Егвийн и тази на Сюан, после заоправя одеялата на леглото на Егвийн. — Аз ако бях толкова премръзнала, направо щях да се мушна в леглото със затоплени тухлички около мен. Е, първо щях да хапна нещо топло. Външната топлина не е нищо, ако не се стоплиш отвътре. Ще донеса още няколко тухли да ви ги пъхна в краката, докато си изядете супата. И за Сюан Седай, разбира се. О, ако бях толкова прегладняла, колкото вие двете сте със сигурност, щях да се изкуша да изгълтам яденето си на един дъх, но от това винаги ме заболява стомахът. — Спря се до подноса, изгледа Егвийн и кимна доволно едва след като тя я увери, че няма да яде много бързо.

Да й отговориш сериозно не беше никак лесно. Чеза винаги я развеселяваше, но след днешния ден Егвийн едва не се разсмя от удоволствие. При Чеза нямаше сложнотии. На подноса чакаха две бели купи с топла леща и висока кана с подправено греяно вино, две бели чашки и две големи франзели. По някакъв начин жената беше разбрала, че Сюан ще се храни с нея. От купите и каната се вдигаше пара. Колко ли пъти Чеза бе подменяла този поднос, за да е сигурна, че топлата храна ще посрещне Егвийн още с пристигането й? Простодушие и без никакви преструвки. И грижовна като майчица. Или като приятелка.

— Засега ще трябва да забравя за леглото, Чеза. Тази вечер все още ме чака работа. Би ли ни оставила сами?

Сюан поклати глава, след като платнището на входа се смъкна зад гърба на пълничката жена.

— Сигурна ли си, че не ти е служила още като бебе? — промърмори тя.

Егвийн взе една от купите, франзела и лъжица и с въздишка седна на стола. И освен това прегърна Извора, та да сложи около шатрата прегради срещу подслушване. За съжаление, сайдар само й напомни още по-силно колко премръзнали са ръцете и стъпалата й. Всичко помежду им не беше много по-топло. Купата й се стори почти прекалено гореща за държане, както впрочем и франзелата. О, колко хубаво щеше да й бъде с няколко затоплени тухлички…

— Можем ди да направим още нещо? — полита тя и жадно изгълта пълна лъжица от яхнията. Огладняла беше като вълчица — нищо не беше хапвала от заранта, а денят бе започнал толкова рано… Лещата й се стори вкусна като най-хубавата майчина гозба. — Аз нищо повече не мога да измисля. А ти?

— Каквото можеше да се направи, се направи. Вече няма нищо друго, освен ако не се намеси самият Създател. — Сюан взе другата купа и се отпусна на ниското си столче, но след това само заби поглед в яхнията и започна да я бърка вяло с лъжицата. — Не би могла наистина да му го кажеш, нали? — отрони най-сетне тя. — Ако го разбере, няма да го понеса.

— Но защо, в името на…

— Защото ще се възползва — отвърна й навъсено Сюан. — О, не онова. Нямам предвид онова. — В някои отношения беше доста свенлива. — Но ще превърне живота ми в Ямата на ориста! — А нима да пере долните му ризи и да му лъска всеки ден ботушите и седлото не беше същото?

Егвийн въздъхна. Как изобщо бе възможно една наистина разумна, интелигентна, способна жена да става толкова гламава само по такъв един повод? И като съскаща усойница, в главата и се надигна образ. Тя, седнала на коляното на Гавин, си играе на целувчици. В една кръчма! Тръсна решително глава да го махне.

— Сюан, имам нужда от опита ти. Мозъкът ти ми трябва. Не мога да позволя да загубиш ума си заради лорд Брин. Ако не можещ да се овладееш, ще му заплатя каквото му дължиш и ще ти забраня да се виждаш повече с него. Ще го направя.

— Казала съм, че ще отработя дълга си — отвърна упорито Сюан. — Имам не по-малко чест от проклетия лорд Гарет Брин! Освен това Мин ми каза, че не трябва да се отделям от него, иначе и двамата ще загинем. Или нещо такова. — Розовината по бузите й обаче я издаде. Независимо от честта й и това, което й беше казала Мин, тя просто беше готова да се примири с всичко, стига да е до него.

— Ясно. Затъпяла си от любов и ако ти кажа да се държиш далече от него, или няма да се подчиниш, или ще провесиш нос и онова, което още е останало от мозъка ти, ще потъне в облаци. Какво смяташ да правиш с него?

Сюан се навъси възмутено, както тя си знаеше и заръмжа какво щяла да направи с проклетия лорд Гарет Брин. Нищо от това, което изреди, нямаше да му хареса. А някои от нещата просто нямаше да преживее.

— Сюан — каза й Егвийн предупредително, — ако още веднъж отречеш това, което е явно като носа ти, хем ще му го кажа, хем ще му дам парите.

Сюан се нацупи. Нацупи се! Сюан!

— Нямам време да се влюбвам. Едва ми остава време да мисля между работата си за теб и за него. А дори тази вечер всичко да мине добре, ще ми се отвори два пъти повече работа. Освен това… — Лицето й помръкна и тя се помръдна неловко на столчето и сведе очи. — Ами ако той… не отговори на чувствата ми? — измърмори тя. — Той никога не се е опитвал да ме целуне. Единственото, което го интересува, е дали ризите му са чисти.

Егвийн остърга купата си с лъжицата и се изненада, като я извади празна. Нищо не беше останало и от франзелата, освен няколкото трохи по полата й. Светлина, коремът й все още беше празен. Погледна с надежда към купата на Сюан; тя, изглежда, не проявяваше никакъв интерес, освен да чертае кръгчета в лещата.

Внезапно й хрумна нещо. Защо лорд Брин беше настоял Сюан да отработи дълга си, дори след като бе разбрал коя е? Само защото тя бе заявила, че ще го направи? Изглеждаше против здравия разум. Освен ако това нямаше да я задържи близо до него, след като нищо друго не можеше. Впрочем, тя често се беше чудила защо всъщност Брин се бе съгласил да й изгради армия. Трябваше да разбира, че вероятността да сложи главата си на дръвника е много голяма. И защо беше врекъл тази армия точно на нея, на едно момиченце Амирлин, без реална власт и без нито една приятелка сред Сестрите освен Сюан, доколкото той знаеше? Възможно ли бе отговорът на всичките тези въпроси да е толкова прост, че той… обича Сюан? Не! Повечето мъже бяха лекомислени и хвърчаха в облаците, но чак това беше нелепо! Въпреки това тя подхвърли предположението си, макар и само за да развесели Сюан. Можеше да я накара поне да се поусмихне малко.

Сюан изсумтя невярващо. Странно прозвуча от това красиво лице, но никой не можеше по-добре от нея да вложи толкова изразителност в едно изсумтяване.

— Той не е чак пълен идиот — каза тя сухо. — Всъщност дори е доста умен. В повечето случаи умее да разсъждава, почти като жена.

— Все още не съм чула да ми обещаеш, че ще се стегнеш, Сюан — настоя Егвийн. — Трябва да го направиш, така или иначе.

— Е, естествено, че ще го направя. Сама не знам какво ми става. Не че никога не съм целувала мъж, но… — Очите й изведнъж се присвиха, сякаш очакваше Егвийн да я предизвика на тази тема. — Не съм прекарала целия си живот в Кулата. Но това е тъпо! Да си дърдорим за мъже, и то не кога да е, а точно тази вечер! — Погледна в купата си и като че ли едва сега забеляза, че е пълна с храна. Гребна с лъжицата и посочи с нея към Егвийн. — Сега повече от всякога трябва да си пестиш времето. Ако Романда или Лелейн грабне руля, никога няма да можеш да сложиш ръка на него.

Тъпо или не, нещо определено възвърна апетита на Сюаи. Излапа си гозбата по-бързо и от Егвийн, а от хляба й не остана и една троха. Егвийн се усети, че огребва своята опразнена купа. В нея вече нямаше нищо — само няколко последни зрънца леща.

Да обсъждат какво ще стане тази нощ нямаще смисъл. Точили бяха и пренаточвали всичко, което Егвийн трябваше да каже, и в кой момент, толкова пъти, че тя дори се изненадваше, че не е започнала да го сънува. Определено можеше да изиграе ролята си и насън. Сюан обаче настоя, почти заобикаляйки частта, когато Егвийн трябваше да я нахока, връщаше се на подробностите отново и отново, изтъкваше всички възможни обстоятелства, които бяха обсъждали поне сто пъти. Странно, Сюан си беше възвърнала доброто настроение. Дори прояви малко хумор, нещо необичайно за нея напоследък, макар че повечето беше черничък.

— Знаеш, че Романда някога е очаквала сама да стане Амирлин — каза тя по едно време. — Чух, че това, че Тамра получила шарфа, я накарало да изчезне в изгнание като чайка с проскуба на опашка. Ще заложа един сребърник, какъвто нямам, срещу цял кантар риба, че очите й ще се опулят два пъти повече, отколкото на Лелейн.

И по-късно.

— Съжалявам, че няма да мога да ги чуя как ще вият. Много скоро някой все ще го направи, и бих предпочела да са те, вместо ние. Никога не съм имала добър глас за пеене. — И за да го докаже, дори попя малко за момичето, което гледало момчето на отсрещния бряг на реката, а нямало лодка. Права беше — гласът й по своему беше приятен, но не можеш да изкараш мелодия с ведро на главата.

И още по-късно:

— Добре че имам толкова сладко лице сега. Ако мине лошо, двете ще ни облекат като куклички и ще ни сложат седнали на брега да ни се радват. Разбира се, вместо това може да ни се случат „случки“. И куклите да се счупят. Гарет Брин ще трябва да си намери някоя друга, която да хока. — На това дори се засмя.

Така че Егвийн изпита дори облекчение, когато платнището на входа се изду за кратко навътре, издавайки някой достатъчно разумен да не влезе, след като е поставена преграда. Наистина не държеше да чуе докъде ще стигне хуморът на Сюан!

Веднага щом освободи преградата, вътре пристъпи Шериам, а с нея нахлу и въздух, който й се стори десет пъти по-студен отпреди.

— Време е, майко. Всичко е готово. — Очите й се бяха разширили и тя облизваше устни.

Сюан скочи и грабна пелерината си от леглото на Егвийн, но се спря, докато я намяташе на раменете си.

— Знаете ли, аз наистина съм вдигала платна към Пръстите на Дракона посред нощ — каза тя сериозно. — И съм хващала лъвориб в мрежа, с баща ми. Възможно е да стане.

Шериам се втренчи навъсено след излизащата Сюан. През процепа нахлу още студ.

— Понякога си мисля — почна тя, но каквото и да си мислеше понякога, така и не го сподели. — Защо го правите, майко? — попита тя вместо това. — Всичко — това днес при езерото, както и свикването на Съвета тази вечер. Защо прекарахте целия ден вчера, говорейки за Логаин пред всеки, когото срещнехме? Позволям си да мисля, че можете да го споделите с мен. Аз все пак съм вашата Пазителка. Аз наистина ви се заклех във вярност.

— Казах ти каквото трябва да знаеш — отвърна Егвийн и заметна пелерината на раменете си. Не беше нужно да уточнява, че разчита на една принудена клетва само дотук, дори от Сестра. А Шериам можеше да намери причина да изпусне някоя дума не пред когото трябва, въпреки тази клетва. В края на краищата Айез Седай бяха прочути с това, че си намират пролуки в това, което твърдят. Не вярваше всъщност, че може да се случи, но също като лорд Брин не можеше да поема и най-малките рискове, освен когато не се налага.

— Трябва да ви кажа — заговори с горчивина Шериам, — че според мен от утре вашата Пазителка на Хрониките ще бъде или Романда, или Лелейн, а аз ще отслужвам наказание за това, че не съм предупредила Съвета. И допускам, че може би ще ми завиждате.

Егвийн кимна. Беше напълно възможно.

— Тръгваме ли?

Слънцето се бе снишило в червен купол над върховете на дърветата на запад и от снега се вдигаше зловещо бледо сияние. Слуги посрещаха преминаването на Егвийн през дълбоките пъртини с мълчаливи поклони. Лицата им бяха или посърнали от тревога, или безизразни — слугите можеха да улавят настроението на своите господари почти толкова бързо, колкото и Стражниците.

Отначало не се виждаше нито една Сестра, а после се появиха всички, огромно сборище около един павилион, вдигнат на единственото достатъчно широко открито пространство в лагера, зоната, използвана от Сестрите за Приплъзване до гълъбарските кафези в Салидар и за Пътуване назад с докладите от техните очи и уши. Големи усилия бяха нужни, за да се разпъне многократно закърпваното тежко платнище, нямащо нищо общо с разкошния балдахин при езерото. През последните два месеца Съветът най-често се беше събирал горе-долу както тази сутрин, или най-много да се наблъскат в някоя от по-големите шатри. Павилионът беше разпъван само два пъти, откакто тръгнаха от Салидар. И двата пъти — за съд.

Забелязали приближаването на Егвийн и Шериам, Сестрите най-отзад замърмориха на по-предните и се отвори пролука, през която да минат. Проследиха ги безизразни очи, с нищо не издаващи дали гледащите ги Сестри знаят, или дори подозират какво става. В стомаха на Егвийн запърхаха пеперуди. Розовата пъпка. Спокойствие.

Тя пристъпи по застланите килими, изтъкани в ярки цветове на десетки шарки, и тръгна към кръга от горящи мангали, разположени около ръба на балдахина.

Шериам започна:

— Тя иде; тя иде… — Никак не беше чудно, че прозвуча не толкова величествено, както друг път, и малко нервно.

Излъсканите пейки и покритите с разноцветни платове сандъци изглеждаха доста по-официално от безразборно подбраните столове по-рано същия ден — две извити редици от по девет места, групирани по тройки: Зелена, Сива и Жълта от едната страна, Бяла, Кафява и Синя — от другата. Срещу тях бе поставен покрит, с плат на разноцветни ивици сандък и пейка за Амирлинския трон. Седнеше ли там, Егвийн щеше да се озове във фокуса на всички погледи и с пълното съзнание, че е изправена сама пред осемнадесетте Сестри. Толкова по-добре, че не бе сменила дрехите си — всяка от Заседателките още носеше фините одежди от езерото, добавила само шала си. Розова пъпка. Спокойствие.

Една от пейките се оказа празна, макар и само за кратко. Делана дотича тъкмо когато Шериам довършваше литанията си. Развълнувана и останала почти без дъх, Сивата Заседателка се добра до мястото си между Вирилин и Квамеса и се смъкна на седалката без помен от обичайната си грациозност. Усмихваше се болнаво и нервно опипваше огърлицата с огнекапки на шията си. Всеки можеше да си помисли, че тя е изправената на съд. Спокойствие. Никой не беше изправен на съд. Все още.

Егвийн бавно закрачи по килимите, между двете редици, с Шериам плътно зад нея, а Квамеса стана. Светлината на сайдар изведнъж засия около мургавата тънка жена, най-младата от Заседателките. Днес нямаше да се скъпят откъм формалности.

— Това, което е внесено пред Съвета на Кулата, може да бъде обсъждано само от Съвета — обяви Квамеса. — Който стъпи тук неканен, било то жена или мъж, вътрешен или външен, все едно дали ще дойдат в мир или с гняв, ще приложа към тях тежестта да закона, да отговарят пред закона. Знайте, че това, което казвам, е истина. Така ще бъде и така ще стане.

Тази формула беше по-стара дори от клетвата срещу изричане на неистина и идваше от времената, когато от убийства бяха загинали почти толкова Амирлини, колкото от всички други причини, събрани наедно. Егвийн продължи добре отмерените си крачки. Струваше й усилие да не докосне шарфа на раменете си, само за да си напомни. Постара се да се съсредоточи върху пейката отпред.

Квамеса зае мястото си, все още сияейки със Силата, и сред Белите се надигна Аледрин, и сиянието обкръжи и нея. С тъмнозлатистата си коса и големите си светлокафяви очи, когато се усмихнеше, тя беше доста красива, но сега и един камък щеше да е по-изразителен.

— Има такива, които са на едно ухо разстояние и които не са от Съвета — рече тя със студен глас, с твърдия акцент на Тарабон. — Каквото се каже в Съвета, трябва да се чуе само от Съвета, освен ако самият Съвет не постанови друго. Ще направя заседанието ни закрито. Ще запечатам словата ни само за нашите уши. — Тя запреде преграда около целия павилион и седна. Сред Сестрите отвън последва леко разбъркване. Сега те щяха да следят хода на Съвета в пълна тишина.

Странно, че толкова много неща при Заседателките зависеха от възрастта, след като различаването по възраст беше почти анатема за Айез Седай. Възможно ли беше Сюан наистина да е забелязала някаква подреденост във възрастите на Заседателките? Не. Съсредоточеност. Спокойствие и съсредоточеност.

Стиснала краищата на пелерината си, Егвийн пристъпи до сандъка с многоцветната покривка и се обърна. Лелейн вече беше скочила на крака, с провиснал над ръцете й шал със сини ресни, Романда също се надигаше, без дори да изчака Егвийн да седне. Не можеше да позволи на която и да било от двете да сграбчи руля.

— Внасям въпрос пред Съвета — обяви тя високо и решително. — Коя ще стане да обяви война срещу узурпаторката Елайда до Аврини а’Ройхан?

И после седна, като отхвърли пелерината и я остави да падне на пейката. Застанала до нея на килимите, Шериам изглеждаше съвсем хладнокръвна и сдържана, но издаде някакъв приглушен звук, почти хленч. Егвийн не допусна, че го е чула някоя друга. Поне се надяваше.

Последва кратък миг на изумление. Сестрите замръзнаха по местата си и я загледаха слисано. Навярно не по-малко, че си позволи да внесе питането, отколкото заради самото питане. Никой не внасяше питане пред Съвета, преди да го сондира със Заседателките — това просто не се правеше, колкото по традиция, толкова и по практични причини.

Най-сетне Лелейн проговори.

— Ние не обявяваме война на личности — заяви тя сухо. — Дори на изменнички като Елайда. Във всеки случай, призовавам ви да оттеглите въпроса си, докато не обсъдим по-неотложните неща. — Изтупа полата си, все едно че изтупваше самата Елайда — или Егвийн може би — и се обърна към другите Заседателки. — Това, което ни е събрало на заседание тази вечер, е… Исках да го изразя по-просто, но не може. Да отворим Книгата за новачки? Та нали ще ни се струпат бабички да ги изпитваме? Да останем тук цял месец? Едва ли е нужно да изброявам дългия списък трудности, като се почне с това, че ще трябва да изхарчим половината си злато, без да пристъпим и една крачка по-близо до Тар Валон. А колкото до това, че нямало да прекосим Андор…

— Моята сестра Лелейн в нетърпението си забрави коя е в правото да говори първа — прекъсна я гладко Романда. И така се усмихна, че пред нея дори Лелейн изглеждаше весела. При което занамества бавно шала си като жена, разполагаща с всичкото време на света. — Имам два въпроса за внасяне пред Съвета и във втория ще взема отношение по това, което безпокои Лелейн. Но за нейно съжаление, първият ми въпрос засяга самата Лелейн и доколко е уместно мястото й в Съвета. — Усмивката й се разшири, без ни най-малко да се стопли. Лелейн приседна бавно и се намуси.

— Въпросът за война не може да бъде отложен — властно заяви Егвийн. — На него трябва да се отговори преди всеки внесен след него въпрос. Такъв е законът.

Вълна от бързи, питащи погледи премина между Заседателките.

— Така ли е? — най-сетне попита Джаня, огледа се замислено и се извърна към жената до себе си. — Такима, ти помниш всичко, което си чела, и съм сигурна, че си ми казвала, че си чела Закона за войната. Така ли постановява той?

Егвийн затаи дъх. Бялата кула беше изпращала войски в какви ли не войни през последните хиляда години, но винаги в отговор на молба за помощ от страна поне на два трона и това винаги бяха били техни войни, а не на Кулата. Последният път, когато самата Кула бе обявявала война, беше бил срещу Артур Ястребовото крило. Сюан твърдеше, че само няколко библиотекарки знаели нещо повече от това, че изобщо съществува Закон за войната.

Ниска, с дълга тъмна коса до кръста и с кожа с цвета на потъмняла от времето слонова кост, Такима напомняше на птица, килнала глава на една страна в размисъл. Сега заприлича на птица, която иска да полети, помръдна се на мястото си, намести шала си и съвсем ненужно заоправя шапчицата си с перли и сапфири.

— Така е — най-сетне отрони тя. Егвийн отново задиша.

— Изглежда — заговори с режещ тон Романда, — Сюан Санче ви е учила добре, майко. Как може да се обявявате в подкрепа на обявяването на война? Срещу една жена. — Каза го така, сякаш се опитваше да отмести нещо съвсем неприемливо от пътя си и седна на мястото си, очаквайки въпросното нещо само да се отдръпне.

Егвийн въпреки всичко й кимна изящно и се изправи. Срещна погледите на Заседателките един по един, спокойно и непоколебимо. Такима избегна да я погледне в очите. Светлина, тя знаеше! Но не беше казала нищо. Дали щеше да го премълчи достатъчно дълго? Твърде късно беше да променя плана.

— Днес се оказваме изправени срещу армия, предвождана от хора, които се съмняват в нас. Иначе тази армия нямаше да е тук. — Егвийн бе искала да вложи в гласа си страст, да я остави да забушува, но Сюан я беше посъветвала за изключително хладнокръвие и най-накрая тя се бе съгласила. Трябваше да видят жена в пълно самообладание, а не момиче, оставило се да го подведе поривът на сърцето. Думите й обаче забликаха от самото й сърце. — Чухте Арател, която заяви, че не желае да бъде намесена в делата на Айез Седай. И въпреки това са могли да вдигнат войска и да влязат с нея в Муранди, за да се изпречат на пътя ни. Защото не са сигурни кои сме ние и какво замисляме. Нима някоя от вас смята, че те наистина вярват, че сте Заседателки? — Малинд, кръглолика и с яростно присвити очи, се размърда на пейката между Зелените, а също и Салита, която придърпа шала си с жълтите ресни, въпреки че тъмното й лице успя да остане безизразно. Берана, друга от Заседателките, избрани в Салидар, замислено са намръщи. Егвийн не спомена за реакцията им към нея като Амирлин — ако тази мисъл все още не беше им хрумнала, не смяташе сама да им я насажда.

— Изброили сме престъпленията на Елайда пред безброй знатни хора — продължи тя. — Заявили сме им, че възнамеряваме да я свалим. Но те се съмняват. Те си мислят, че може би — може би — сме това, което твърдим, че сме. И че може би в думите ни се крие някаква уловка. Че навярно сме само ръката на самата Елайда, заплитаща някаква сложна схема. Съмнението разколебава хората и ги тласка към грешки. Съмнението е дало кураж на Пеливар и Арател да се изправят пред Айез Седай и да им заявят: „Не можете да продължите“. Кой още би застанал на пътя ни или би се намесил, защото е несигурен, а несигурността ги кара да действат затънали в мъгла и объркани? За нас има само един начин да разпръснем тази тяхна обърканост. Всичко друго вече сме го направили. Обявим ли война на Елайда, съмнения повече няма да има. Не твърдя, че Арател, Пеливар и Емлин ще се отдръпнат веднага щом го направим, но те и всички останали вече ще знаят кои сме. Никой повече няма да посмее да покаже толкова открито съмнението си, когато кажете, че вие сте Съветът на Кулата. Никой няма да посмее да застане на пътя ни, бъркайки се в делата на Кулата в несигурност и от невежество. Вече сме стигнали до вратата и сме хванали дръжката на бравата. Ако се побоите да прекрачите прага, то тогава едва ли не ще помолите целият свят да повярва, че не сте нищо друго освен кукли на Елайда.

И седна, изненадана от спокойствието си. Оттатък двете редици на Заседателките Сестрите се размърдаха, сбирайки глави. Можеше да си представи възбуденото им мърморене, спирано от преградата на Аледрин. Данасамо Такима да задържеше устата си затворена достатъчно дълго.

Романда изсумтя несдържано и се изправи само колкото да каже:

— Коя ще стане за обявяването на война срещу Елайда? — Погледът й се върна на Лелейн, с него — и студената й, коварна усмивка. Ясно беше кое смята тя за важно, след като се свърши с тази глупост.

Джаня стана моментално и дългите кафяви ресни на шала й се развяха.

— Защо пък не — каза тя. По традиция не беше редно да се изказва, но тя стегна челюсти и дръзко изгледа останалите, да види дали някоя ще се осмели да я скастри. Не беше от властните натури, но както обикновено думите й заваляха една през друга. — Да поправим това, което светът вече знае, едва ли ще е по-трудно от сегашното. Е? Хайде! Не виждам смисъл да се чака.

Ескаралд кимна и стана.

Мория също стана — всъщност почти скочи, като погледна намръщено към Лирел, която уж се накани да стане, но се поколеба и изгледа питащо Лелейн. Лелейн обаче се въсеше, свела глава, и не я забеляза.

От Зелевите Самалин и Малинд станаха едновременно, докато Файсел трепна и рязко вдигна глава. Яка доманка с медена кожа, Файсел не беше от жените, които да се стряскат току-така, но сега изглеждаше объркана и ъгловатото й лице се завъртя с ококорени очи от Самалин към Малинд и обратно.

Салита се надигна, оправяйки грижливо жълтите ресни на шала си, и също тъй грижливо отбягвайки внезапно намръщения поглед на Романда. Квамеса стана, после стана и Аледрин, като подръпна Берана за ръкава. Делана се извърна да погледне към Сестрите при входа. Макар и в пълна тишина, възбудата на гледащите отстрани се открои достатъчно ясно — с неспокойното им пристъпване от крак на крак, със сведените една към друга глави и погледите, втренчени в Заседателките. Делана се надигна бавно, притискайки корема си с две ръце, сякаш, готова да повърне. Такима направи гримаса и заби поглед в коленете си.

Сароя изгледа другите две Бели Сестри и подръпна лявото си ухо, какъвто навик имаше, когато се замислеше дълбоко. Но никоя повече не понечи да стане.

Егвийн усети жлъчта, надигаща се в гърлото й. Десет. Само десет. А беше толкова сигурна. Сюан беше сигурна. Само Логаин трябваше да е достатъчен, предвид невежеството им спрямо закона, на който се бе позовала. Армията на Пеливар и отказът на Арател да признае, че наистина са Заседателки, трябваше да ги накарат да скочат като на пружини.

— В името на любовта на Светлината! — избухна Мория, изгледа свирепо Лирел и Лелейн и опря ръце на хълбоците си. Ако изказването на Джаня бе нарушило обичая, то това просто влоши нещата. Проявата на гняв по време на заседание на Съвета беше изрично забранена, но очите на Мория лумнаха и тя даде воля на гнева си. — Какво чакате? Елайда наистина ограби и унизи шарфа и жезъла! Аджата на Елайда наистина направи от Логаин Лъжедракон, и само Светлината знае колко още мъже! В историята на Кулата никоя жена не е заслужавала повече една такава декларация! Станете, или оттук нататък мълчете за своята „решимост“ да свалите Елайда!

Лелейн не зяпна съвсем, но по израза й човек можеше да си помисли, че е ястреб, нападнат от лястовичка.

— Това едва ли си заслужава гласуването, Мория — каза тя твърдо. — По-късно ще си поговорим за приличието, насаме. Все пак, щом ти трябва демонстрация на решимост… — Изсумтя и се надигна. Егвийн дори се изненада, че това не накара Файсел и Такима също да станат.

Вместо да стане, Такима изохка като ударена. С лице, изопнато от неверие, тя обходи с поглед изправилите се вече жени: явно пресмяташе. И после отново. И това Такима, която запомняше всичко от първия път!

Егвийн си пое дъх. Беше станало. Почти не можеше да го повярва. След миг се окашля и Шериам буквално подскочи.

С очи, големи като паници, Пазителката също се окашля.

— След като малкият консенсус стана, обявена е война срещу Елайда до Аврини а’Ройхан. — Гласът й не беше от най-стабилните, но поне не трепереше. — В интерес на единството, моля да стане големият консенсус.

Файсел понечи да стане, но стисна длани в скута си. Сароя отвори уста, но пак я затвори, без да проговори. Никоя друга не помръдна.

— Няма да го получиш — заяви хладно Романда. Озъбената й усмивка, насочена през павилиона към Лелейн, съвсем ясно показа защо поне тя няма да стане. — Сега, след като приключихме с тази дреболия, можем да продължим с…

— Не мисля, че можем — прекъсна я Егвийн. — Такима, какво гласи Законът за войната по отношение на Амирлин?

Романда зяпна.

Устните на Такима се сгърчиха. Дребничката Кафява повече от всякога заприлича на птиченце, готово да отхвърчи;

— Законът… — почна тя, а после си пое дълбоко дъх и изправи рамене. — Законът за войната гласи: "Едни ръце трябва да държат меча, затова Амирлинския трон ще ръководи и води войната със свой декрет. Тя ще търси мнението на Съвета на Кулата, но Съветът ще изпълнява нейните декрети с цялата възможна скорост, и в името на единството те ще… — запъна се и й струваше видимо усилие да продължи — …те ще са длъжни да одобряват всеки декрет на Амирлинския трон, досежно воденето на войната, с големия консенсус.

Мълчанието се проточи. Очите на всички се бяха оцъклили. Делана се извърна рязко и повърна направо на килимите зад пейката. Квамеса и Салита се наведоха към нея, но тя им махна с ръка и измъкна кърпа от ръкава си да си изтрие устата. Магла, Сароя и още няколко, все още седнали, имаха такъв вид, сякаш бяха готови тутакси да последват примера й. Но никоя повече от избраните в Салидар. Романда изглеждаше готова да си загризе ноктите.

— Много умно — най-сетне рече отсечено Лелейн и след многозначителна пауза добави: — Майко. Сега ще ни кажете ли какво гласи превеликата мъдрост, извлечена от вашия огромен опит? За войната, искам да кажа. Бих искала да съм наясно.

— Нека и аз да се изясня — отвърна хладно Егвийн. Наведе се напред и прикова със суров поглед Синята Заседателка. — Преди всичко е нужен декрет, задължаващ ви в почит към Амирлинския трон, и от този момент ще го имам, дъще. Моментът не е подходящ да ви отнемам стола и да ви определям наказание.

Очите на Лелейн се заотваряха широко и все по-широко. Нима наистина беше повярвала, че всичко ще продължи като преди? След като толкова дълго време не се беше осмелявала да покаже нещо повече от мъничко здрав гръбнак, нима Лелейн просто бе повярвала, че изобщо няма такъв? Егвийн наистина не искаше да я лиши от стола — Сините почти със сигурност щяха да я върнат, а тя все още трябваше да се справя със Съвета по въпроси, които не можеха убедително да се обсъждат като част от войната срещу Елайда.

Забеляза пробягващата по устните на Романда усмивка — тя се радваше, че Лелейн е поставена на мястото си. Малка полза, ако това щеше да издигне такива като Романда.

— Това се отнася за всички, Романда — каза тя. — Ако потрябва, Тиана може да намери две брезови пръчки вместо една. — Усмивката на Романда изчезна моментално.

— Ако позволите, майко — рече Такима и бавно се надигна. Опита се да се усмихне, но лицето й си остана посърнало. — Аз лично смятам, че започнахте добре. Може да се окаже предимство това, че ще спрем тук за месец. Или повече. — Романда извърна рязко глава и я изгледа, но поне този път Такима не даде вид, че я забелязва. — Като презимуваме тук, ще можем да избегнем по-лошото време още по̀ на север и ще можем грижливо да планираме и…

— Край с помотаването, дъще — прекъсна я Егвийн. — Никакво бавене повече. — Втората Гера ли щеше да стане от нея, или втората Шейн? Все още и едното, и другото беше възможно. — До един месец ще Отпътуваме оттук. — Не, тя беше Егвийн ал-Вийр, и каквото и да кажеха един ден тайните хроники за нейните грешки и добродетели, Светлината само знаеше, но щяха да са си нейни, не бледи копия на качествата на някоя друга. — До един месец ще подложим Тар Валон на обсада.

Този път тишината се наруши само от хлиповете на Такима.