Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 8гласа)

Информация

Корекция
даница(2013 г.)
Източник
Литературен клуб

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. —Добавяне (от Литературен клуб)
  2. —Корекция

Паскал седи на Вавилонската кула и оглежда баирите.

Пътят се вие като змия, на места потъва в цъфналите сливи, но Паскал отгоре вижда всичко, даже и пчелите, които се въртят около цветовете.

Пиле не може да прехвръкне, без Паскал да го забележи.

Кулата е от дялани мертеци и плетени пръти, стърчи в края на селцето и по принцип е да се наблюдава за пожари по къра.

Паскал това и прави — наблюдава.

Сряда е — неговият ден за наблюдение.

Той вдига инфрачервения бинокъл, долепя го до очите си и премества наблюдението върху ечемиците.

Онези от „Енергото“ станаха коварни и човек не знае откъде може да му дойде.

Отдавна вече не идват като хората, в уречения ден и час, за да отчетат електромерите в селцето.

Пристигат или в някаква каруца, заровени в сеното, като партизани, или пък маскирани като пътуваща книжарница, спират в центъра и хукват да проверяват електромерите.

Веднъж нахлуха и откъм ечемиците, преоблечени като ловджии.

Досега само дето не са се сторили на мрени риби и да дойдат по реката.

Откъм ечемиците е чисто.

Паскал сваля бинокъла и въздъхва.

Не е живот това, държавата да ти връхлита маскирана и през седмица да ти вкарва троянски кон на площада.

Обаче и селцето не е вчерашно, разкрива тези от „Енергото“ от пет километра, развило е специално обоняние и ги подушва, на каквото и да са се направили.

Види ли дежурният на кулата да наближава автобус-флуорограф-рентген с червен кръст отстрани, подава сигнала, всички моментално разкачват „байпасите“ и започват да копаят градините с най-невинен вид.

Напразно тичат инкасаторите в бели престилки — навсякъде всичко е наред, проводниците си минават през електромерите, както е по закон, всичко е образцово, само дето отново селцето не е похарчило никакво електричество.

Според показанията на електромерите в селцето на Паскал електричеството още не е открито.

Никой не го ползва, според уредите, броячите отчитат отчайващи нули.

„Енергото“ си тръгва омърлушено, а селцето отново закача „байпасите“ — жици, които заобикалят електромера и доставят електричество в къщите, без нищо да се отчита на циферблата.

Селцето отново е победило, но не трябва да се отпуска, всеки момент може да бъде спипано.

Затова седи Паскал на кулата с инфрачервения бинокъл и наблюдава.

Зоркото му око забелязва подозрителни делтаплани, които описват широки кръгове и се приближават към селцето.

Онези са решили да атакуват по въздуха.

Паскал издига бързо трибагреника, в селцето забиват камбани, „байпасите“ се разкачват, градините се изпълват с народ, който копае.

Неканените гости могат да заповядат.

Край
Читателите на „На Вавилонската кула“ са прочели и: