Метаданни
Данни
- Серия
- Рама (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rendezvous with Rama, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Бояджиев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 70гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- beertobeer(2010)
- Допълнителна корекция
- gogo_mir(2011)
- Сканиране и разпознаване
- Еми
- Допълнителна корекция
- moosehead(2023)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Артър Кларк. Среща с Рама.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1979
Библиотека „Галактика“, №4
Превод от английски: Александър Бояджиев
Рецензенти: Светослав Славчев, Светозар Златаров
Редактор: Милан Асадуров
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Илюстрация на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Английска, І издание. Дадена за набор на 26.ІІІ.1979
Подписана за печат на 28.VІІІ.1979. Излязла от печат на 20.ІX.1979
Формат 32/70×100. Изд. номер 1260. Печ. коли 16. Изд. коли 10,36. Цена: 2.00 лв.
Код 08 95366–21431/5714–57–79
Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“, София
Arthur Clarke. Rendezvous with Rama
Ballantine Books, New York, 1976
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция от beertobeer
- —Корекции от gogo_mir
- —Корекция на правописни и граматически грешки
37. Ракета
Ракетата бе все още на пет милиона километра от тях, но сиянието на плазмата, която двигателите й изхвърляха при спирането, се виждаше ясно в главния телескоп на „Индевър“. По това време всички научиха тайната и макар и без желание Нортън даде заповед за второто, може би окончателно напускане на Рама. И все пак той бе решил да си тръгнат едва след като бъдат изчерпани всички възможности.
Операцията по спирането завърши и неканеният гост от Меркурий застана само на петдесет километра от Рама, а телевизионните му камери по всяка вероятност предаваха обстановката. Те се виждаха съвсем ясно в челната и задната част; освен тях имаше няколко малки антени, действуващи във всички посоки, и една голяма параболична антена-отражател, насочена непрекъснато към далечната звезда на Меркурий. Нортън се питаше какви ли данни и указания отнасяха и донасяха сноповете сигнали.
На Меркурий нямаше да научат нищо повече от онова, което „Индевър“ бе открил и излъчил по цялата Слънчева система. Наистина този космически гостенин би всички рекорди за скорост, но той можеше да бъде само едно продължение на волята на своите създатели и оръдие на техните намерения. Неговата цел щеше да се разбере скоро, защото само след три часа посланикът на Меркурий в Обединените планети щеше да направи изявление в Общото събрание.
Ракетата не съществуваше официално. По нея нямаше опознавателни знаци, а радиофарът й не излъчваше на нито една стандартна честота. Това бе сериозно нарушение на правния ред, но дори и „Космическа стража“ не направи официално възражение. Всички очакваха напрегнато следващата стъпка на Меркурий.
Бяха изминали три дни от първото съобщение за ракетата и отправната и точка. През цялото време обитателите на Меркурий упорито мълчаха. Те го правеха добре, когато бе в тяхна полза.
Някои психолози твърдяха, че е почти невъзможно да се проникне в начина на мислене на човек, роден и отрасъл на Меркурий. Неговите жители гледаха от Луната към планетата на своите предшественици, понякога и на собствените си родители, но не можеха да я посетят поради три пъти по-голямата сила на земното притегляне. Не им оставаше нищо друго, освен да твърдят, че никак не държат да го сторят.
Те настояваха, че презират топлите дъждове, хълмистите равнини, езерата, моретата и сините небеса, с една дума, всичко, което познаваха само от телевизионните предавания. Тяхната планета, залята от такава слънчева енергия, че дневните температури често достигаха шестстотин градуса, ги подтикваше и те често се опитваха да направят впечатление с хвалбите си за някаква физическа издръжливост, която впрочем не издържаше дори и миг сериозна проверка. В действителност те бяха по-скоро слаби, защото можеха да оживеят само при условие, че са откъснати напълно от естествената заобикаляща ги среда. Жителят на Меркурий не би издържал и един по-топъл ден в някоя от страните около екватора, дори ако успее да се справи със земното притегляне.
Независимо от това обаче те показваха истинска твърдост във важните дела. Психическият натиск от близката опустошителна звезда, техническите трудности, свързани с неподдаващата се планета, и решимостта да извлекат от нея всичко необходимо за своя живот бяха създали истински спартанци, които предизвикваха възхищение. Жителите на Меркурий заслужаваха доверие в смисъл, че винаги сдържаха обещанията си независимо от крайната цена. Те сами обичаха да се шегуват, че ако някога Слънцето започне да се превръща в нова звезда, са готови да се заемат с неговото укротяване веднага след като бъде определено възнаграждението. Но според друга шега, която те не бяха измислили, всяко дете с интереси в изкуството, философията или абстрактната математика бе изпращано веднага в хидропонните ферми[1]. Разбира се, това не беше шега по отношение на психопатите и престъпниците. Меркурий не можеше да си позволи излишен разкош от рода на престъпленията.
Веднъж командирът Нортън бе ходил на Меркурий, където намери много нови приятели и остана поразен от видяното, подобно на повечето посетители. Тогава се влюби в едно момиче от Порт Луцифер и се заинтересува от подробностите на един тригодишен договор, но се натъкна на острите възражения срещу бащинство на всеки, който е отвъд орбитата на Венера. Всъщност и така не беше зле.
— Капитане, съобщение от Земята с тройно предимство от първи клас — се обадиха от командния пулт. — Устно предаване с едновременен текст от главнокомандуващия. Готов ли сте да го приемете?
— Снеми текста, приложи го към архива и ми прехвърли предаването.
— Ето, готово.
Гласът на адмирал Хендрикс бе спокоен и той подчертаваше всички подробности, сякаш изпращаше обикновена заповед към флота, а не ставаше дума за непознат досега случай в историята на космоса. Наистина, той не се намираше на десет километра от бомбата.
— Главнокомандуващият вика командира на „Индевър“. Настоящето е кратко изложение на обстановката според нас. Знаете, че Общото събрание ще бъде открито в 14:00 часа и вие ще слушате разискванията. Не е изключено да се наложи да действувате незабавно, без съгласуване. И така, накратко: Разгледахме изпратените от вас снимки. Носителят е стандартна космическа сонда, преустроена по всяка вероятност за скоростно насочване с лазерен лъч след началния тласък. Размерът и тежестта отговарят на ядрена бомба в диапазона от петстотин до хиляда мегатона. На Меркурий използуват редовно стомегатонови заряди при разработване на рудни залежи, така че не са имали никакви трудности за изработване на въпросната бойна глава. Нашите специалисти смятат, че макар и неголям, подобен заряд е достатъчен, за да бъде разрушен Рама. Ако той се взриви под Цилиндричното море, където корпусът е най-тънък, пробивът ще бъде достатъчен, останалото ще довърши самото въртене и Рама ще се разпръсне на късове. Предполагаме, че ако жителите на Меркурий са решили да го сторят, те ще ви предупредят достатъчно време преди това, за да можете да се оттеглите. За ваше сведение ви съобщаваме, че гама-радиацията от бомба с такъв размер поразява до хиляда километра. Най-голямата опасност идва от друго място. Късовете от Рама, тежки с тонове, които се въртят със скорост от почти хиляда километра в час, могат да ви разрушат на неопределено разстояние. Ето защо ви препоръчваме да се движите по направление на оста на въртене, където няма да ви застигне нито една частица. Десет хиляди километра са достатъчни, за да бъдете в безопасност. Настоящето съобщение не може да бъде прехванато; говоря ви на чист английски език, тъй като използувам многоканално трасе с псевдопроизволен избор. Вашият отговор не е сигурен, затова бъдете предпазлив и кодирайте, където е необходимо. Ще ви се обадя веднага след разискванията на Общото събрание. Завършвам съобщението. Главнокомандуващият. Край.