Метаданни
Данни
- Серия
- Рама (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rendezvous with Rama, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Бояджиев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 70гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- beertobeer(2010)
- Допълнителна корекция
- gogo_mir(2011)
- Сканиране и разпознаване
- Еми
- Допълнителна корекция
- moosehead(2023)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Артър Кларк. Среща с Рама.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1979
Библиотека „Галактика“, №4
Превод от английски: Александър Бояджиев
Рецензенти: Светослав Славчев, Светозар Златаров
Редактор: Милан Асадуров
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Илюстрация на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Английска, І издание. Дадена за набор на 26.ІІІ.1979
Подписана за печат на 28.VІІІ.1979. Излязла от печат на 20.ІX.1979
Формат 32/70×100. Изд. номер 1260. Печ. коли 16. Изд. коли 10,36. Цена: 2.00 лв.
Код 08 95366–21431/5714–57–79
Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“, София
Arthur Clarke. Rendezvous with Rama
Ballantine Books, New York, 1976
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Корекция от beertobeer
- —Корекции от gogo_mir
- —Корекция на правописни и граматически грешки
35. Специално съобщение
Командирът Нортън спеше дълбоко, когато личният му апарат за връзка го изтръгна от приятните сънища. Беше в почивка със своето семейство на Марс и току-що прелитаха покрай страховития, покрит със снежна шапка връх на Никс Олимпика, най-големия вулкан в цялата Слънчева система. Той никога нямаше да разбере онова, което малкият Били бе започнал да казва.
Сънят отлетя и той чу истинският глас на своя старши-помощник от кораба.
— Прощавайте, че ви разбудих, капитане — каза Кирхоф. — Съобщение с тройно предимство първи клас от Централното управление.
— Предавай — отвърна сънно Нортън.
— Не може. Кодирано е и носи знак „Само за командира“.
Нортън се разсъни за миг. Такива съобщения бе получавал само три пъти по време на цялата си служба и всяко от тях означаваше беда.
— По дяволите! Какво ще правим сега?
Старши-помощникът не отговори. И двамата съзнаваха напълно особения случай, изключен от наредбите на корабния правилник. При нормални условия командирът не трябва да напуска кабината си и да се отдалечава от личния сейф с кодовата книга за повече от няколко минути. Дори и да тръгне веднага, щеше да стигне изтощен в кораба след четири-пет часа, което е недопустимо за съобщение с тройно предимство от първи клас.
— Джери — запита той най-сетне, — кой е на командното табло.
— Никой. Аз се обаждам.
— Записващото устройство изключено ли е?
— Да, макар че това е някакво странно нарушение на правилата.
Нортън се засмя. Джери бе най-добрият старши-помощник от всички, с които бе работил; той мислеше за всичко.
— Добре. Знаеш къде е ключът. Обади се отново.
В следващите десет минути той чакаше колкото бе възможно по-търпеливо, като се опитваше безуспешно да мисли за други неща. Ненавиждаше излишното умствено напрежение, а бе изключено да разбере съдържанието на известието, което щеше да получи след малко. Едва тогава безпокойствието му щеше да добие смисъл.
Когато Кирхоф се обади, в гласа му се чувствуваше немалко напрежение.
— В действителност не е изключително спешно, а някой и друг час е без значение. Капитане, все пак предпочитам да не ползвам радиото. Ще спусна съобщението в контейнер.
— Но защо… е, както решиш. Вярвам на твоята преценка. Кой ще го пренесе през въздушните шлюзи?
— Аз. Ще ви се обадя, щом стигна в централната база.
— Значи на кораба остава Лаура.
— За по-малко от час. Връщам се веднага.
Офицерът медик не е подготвен да управлява кораб така, както и на командира не разчитат за операции. В особени случаи това бе възможно и все пак не се препоръчваше. Но тази вечер имаха вече едно нарушение, следователно…
— Няма да отбелязваш, че си напуснал кораба. Събуди ли Лаура?
— Да. Страшно е доволна.
— Добре, че лекарите знаят да пазят тайна. Щях да забравя, потвърди ли приемането?
— Разбира се. От ваше име.
— Е, чакам.
Сега вече очакването бе наистина мъчително. „Не е изключително спешно, но предпочитам да не ползувам радиото…“
Едно бе сигурно — капитанът нямаше да мигне повече през тази нощ.