Артър Кларк
Среща с Рама (14)

14. Щормово предупреждение

— Свиках членовете на комисията на това заседание — каза Негово превъзходителство посланикът на Марс в Обединените планети, — тъй като доктор Перера има да ни каже нещо важно. Той настоява да се свържем веднага с капитан Нортън, като си послужим с канала за спешна връзка, който, позволявам си да отбележа, получихме след немалко трудности. Съобщението на доктор Перера има технически характер и затова предлагам да направим кратък преглед на досегашното развитие на нещата преди него. Доктор Прайс е приготвила нещо. О, да, щях да забравя извиненията на отсъствуващите. Сър Луис Сендс е бил принуден да отиде до Земята за участие в конференция, която ръководи, а доктор Тейлър моли да бъде извинен.

Той бе наистина доволен от отсъствието на последния. Антропологът загуби набързо своя интерес към Рама, след като разбра, че там за него няма почти никакво поле за действие. Подобно на мнозина, и той бе дълбоко разочарован от факта, че летящият мини-свят е мъртъв; отпаднаха всички възможности за сензационни книги и телевизионни предавания, посветени на обредите и поведението на рамианите. Други щяха да изравят скелети и да подреждат предмети, но Конрад Тейлър не харесваше подобни неща. Единственото, което навярно би събудило неговия интерес, бяха несъмнено големи произведения на изкуството, подобни на прословутите стенописи от Тера и Помпей.

Телма Прайс мислеше точно обратното. Тя предпочиташе пустите развалини и разкопки, по които не щъкат местни жители, защото те, лишени от изследователска страст, само пречат. Дъното на Средиземно море бе идеален обект, поне до момента, когато започнаха да се месят архитектите и градостроителите. Рама бе великолепно място с изключение на влудяващата подробност, че се намира на сто милиона километра и доктор Прайс не можеше да го посети лично.

— Както знаете — започна тя, — командирът Нортън направи почти трийсеткилометров преход, без да срещне някаква трудност. Той проучи странния изкоп, който е означен на вашите карти като Правата долина. Все още не знаем нищо за неговото предназначение, но по всяка вероятност той е важен, тъй като, прескачайки само площта на Цилиндричното море, преминава по цялата дължина на Рама; освен него има още две съвсем еднакви съоръжения, които са отдалечени през сто и двайсет градуса върху кръговата линия на този свят. След това групата се насочи наляво — или на изток, ако приемем условното местоположение на Северния полюс — и достигна Париж. Както ще видите от тази снимка, направена с телескопична камера от централната база, той представлява купчина от няколкостотин сгради, разделени от широки улици. А сега вижте тези снимки, направени от групата на капитан Нортън, след като е стигнала до мястото. Ако Париж е град, той е твърде необичаен. Отбележете, че нито една сграда няма прозорци или дори врати! Това са еднообразни правоъгълни конструкции, всяка от които е висока по трийсет и пет метра. Изглеждат така, сякаш са изникнали от почвата. По тях няма никакви фуги или свързващи шевове. Погледнете тази основа на стена, снета в едър план; тя преминава направо в терена. Лично аз мисля, че мястото не е жилищен район, а склад или снабдителна база. Вижте снимка, която подкрепя мисълта ми. Тези тесни бразди или канали с широчина пет сантиметра са изтеглени по дължината на улиците; по един от тях води към всяка сграда, като потъва направо в стената. Те приличат поразително на трамвайните релси от началото на двайсети век и очевидно са част от някаква транспортна система. Ние винаги сме смятали, че общественият транспорт не трябва да стига до всяка къща, тъй като няколкостотин метра не са пречка за никого. Но цялата тази система добива смисъл при условие, че сградите са складове за тежки елементи.

— Мога ли да запитам нещо? — обади се посланикът на Земята.

— Разбира се, сър Робърт.

— Капитан Нортън успял ли е да проникне в някоя сграда?

— Не. От доклада му се разбира, че е изпаднал в затруднение. В началото решава, че подземните входове са единственият възможен път към сградите; по-късно забелязва каналите на транспортната система и променя мнението си.

— А опитвал ли се е да влезе някъде?

— Това е невъзможно без взрив или подходящи инструменти. Той не иска да го стори, преди да е опитал всички други възможности.

— Досещам се — намеси се Денис Солъмънс. — Ползувани са пашкули.

— Простете, не ви разбрах.

— Този метод е разработен преди няколкостотин години — продължи специалистът по история на науката. — Наричат го още консервация. Предметът, който трябва да бъде запазен, се поставя в непроницаема пластмасова обвивка, запълнена с инертен газ. Така са съхранявали военно снаряжение в мирно време; има случай, когато били консервирани цели кораби. Днес този метод се използува в музеи с ограничена складова площ. Никой не знае какво има в част от стогодишните пашкули, струпани в подземното помещение на Смитсъновия комплекс.

Перера не познаваше добродетелта на търпението. Той не можа да сдържи повече желанието си да пусне своята бомба и каза:

— Моля ви, господин посланик! Всичко това е много интересно, но ми се струва, че моето съобщение е по-спешно.

— Много добре, доктор Перера, след като няма други въпроси.

За разлика от Тейлър, астробиологът не бе разочарован от Рама. Наистина, той не се надяваше повече да открият живот, но вярваше, че рано или късно ще се намерят останки от съществата, които бяха построили този удивителен свят. Проучването току-що бе започнало, а до момента, когато „Индевър“ ще трябва да се отклони от досегашната си насочена към Слънцето орбита, оставаше ужасно малко време.

Но ако изчисленията му бяха верни, срещата с Рама щеше да се окаже още по-кратка, отколкото той бе вярвал и в най-лошия случай. Бяха пропуснали една подробност, така всеобхватна, че просто не бе забелязана от никого.

— Съгласно последната информация, с която разполагаме — започна Перера, — една група е тръгнала към Цилиндричното море; в същото време капитан Нортън е наредил на друга група да обзаведе изходна снабдителна база в подножието на стълбище Алфа. След нейното завършване ще има най-малко две едновременно и непрекъснато действуващи оперативни групи. Така той се надява да използува най-пълно ограничения брой на хората си. Планът е добър, но може би няма да се изпълни. Впрочем предлагам веднага да бъде обявена тревога и да се подготви пълно изтегляне, за което да не са необходими повече от дванайсет часа. Искам да обясня. Учудващо е колко малко хора са забелязали една така ясно изразена аномалия в Рама. Той е навлязъл вече доста дълбоко в орбитата на Венера, а вътрешната му част е все още замръзнала. Температурата на тяло, изложено на пряката слънчева светлина от същото разстояние, е около петстотин градуса. Разбира се, причината е в това, че Рама не е имал време да се затопли. В междузвездното пространство той без друго е бил охладен почти до температурата на абсолютната нула или минус двеста и седемдесет градуса. Но той се приближава вече към Слънцето и външният му корпус е погълнал топлината, при която се топи оловото. Вътрешността му е все още студена, тъй като скала с дебелина цял километър не се загрява толкова бързо. Има един невероятен десерт от сладолед, покрит с гореща обвивка, но не мога да си спомня наименованието му…

— „Опечена Аляска“. За жалост той е любимият специалитет при банкети на Обединените планети.

— Благодаря ви, сър Робърт. Това е и Рама в настоящия момент, но той няма да трае дълго. Слънчевата топлина се е придвижила достатъчно през изминалите седмици и след няколко часа температурата рязко ще се повиши. Опасността не идва оттам. Когато трябва да напуснем Рама, климатът ще бъде приятно тропичен.

— Какъв е проблемът тогава?

— Господин посланик, отговорът е само една дума — урагани.