Христо Ясенов
Срещу Нова година

И аз те чакам в сънна изнемога,

ала не знам какво ми носиш ти…

И твоя смут и твоята тревога

ще въплотят ли моите мечти?

 

Ще възкресиш ли светлата надежда

на робите в широкия простор?

Че твоя път към светла цел извежда

и осветлява черния позор.

 

Аз чакам пред завесата открита,

звъни над мен дванайсетия час…

И сякаш някой обнадежден пита,

и сякаш екне нечий тръбен глас:

 

„Ела при нас, мечтана и желана,

и нека твоя вихър прозвъни

като тръба на кървава закана

по всички хоризонти и страни.“