Христо Ясенов
Еклезиаст

Изградих си олтари от злато,

като древния цар Соломон.

Мойто царство бе царство богато

и богат ми бе царския трон.

 

В тежък поход и тежки несгоди,

претърпял дълголетни войни,

завладях многобройни народи

и заграбих три златни страни.

 

И звуча над пространства безкрайни

моя властен монаршески зов;

аз познах чародейните тайни

на вълшебното слово любов.

 

Аз познах сладострастната мъка

и отровната нейна лъжа,

и скъбта по далечна разлъка —

затова безнадеждно тъжа.

 

И тъгата ми няма предели,

както няма за мене подслон;

мойте птици са птици измрели

и печален е царския трон.

 

Вее вечер над светлите зали,

дето светло блаженство познах;

векове непробудно заспали

будят тъмна тревога и страх.

 

На сърцето ми странник почука —

неизбежната скръб на света —

и познах вековечната скука —

суета, суета, суета!