Христо Ясенов
През гранитните огради на замислените здания…

През гранитните огради на замислените здания

всяка скрита скръб заплака, всяка горест зарида…

И събужда се вълната на заспалите страдания…

сякаш пее, сякаш плаче тишината на града.

 

И тежат ми на душата тия улици и сгради,

тия пъстри булеварди, пълни с хора и мъгла:

аз жадувам гръм и грохот и железни барикади —

и железни барикади и — почупени стъкла!

 

Аз жадувам гръм и трясък, и рушения на замъци,

и оловен дъжд, и огън от самите небеса —

аз бих искал да погледам всяко здание във пламъци,

че и в пламъците земни има — има чудеса!