Христо Ясенов
Закана

Над стария замислен град се стели

мъгла и дим, мъгла и ведър дим…

И вятърът — бездомен пилигрим —

развява плахо сънищата бели.

 

И ний вървим, и крепнем, и вървим

низ тоя град от живи и умрели —

и в порива на устремите смели

изграждаме, владеем и рушим.

 

И всеки ден за нас е нов закон,

и всеки зов — един съборен трон

за ордата престъпна и пияна.

 

И в мъката на всеки смъртен грях,

и в трепета на всеки стон и смях

цъфти и зрее нашата закана.