Христо Ясенов
Завет

Аз ви срещнах без слънце и радост

с безнадеждни и празни ръце

и ви дадох разгулната младост

на безумното свое сърце.

 

Мойта песен цъфтеше отново

с непринудена жажда и жар.

Аз бях рицар на страшното слово

и на страшните рицари цар.

 

И разгромили свойте тъмници,

вий ограбихте мойте слънца,

като малки капризни царици,

като малки немирни деца.

 

И сега ми е тъмно и болно —

мойта пладня на заник клони, —

мойте радости гаснат неволно

и спокойната есен слани.

 

И когато пустинно-печален

свечерее лазурния ден,

в онзи час безнадеждно-прощален

помолете се всички за мен!