Христо Ясенов
Пролетна камбана

Сред подранилото утро бликат пролетни рулади

под лазурната безбрежност на широки небеса.

Тук наблизо и далеко по разстланите ливади —

и по китните дървета, и по цветните лампади —

някой пее и налива пурпур, злато и роса.

 

Из далечните полета греят будни изумруди

сред запалени потоци от подранили лъчи

и прехвъркат по цветята пъстрокрили пеперуди,

и душата възродена тръпне плахо и се чуди,

непринудено се чуди и възторжено мълчи…

 

Като млада монахиня тръпне бяла трепетлика

и копнение, и радост блика в бистрия й шум.

Аз залюбих превъзмогнат ширината ведролика —

и по цветните килими от свенлива перуника

искам бавно да завия непознатия ми друм.

 

Искам слънчевата радост на безбрежията сини

и задъханите ласки на предутринния лъх;

и понесъл урагана на световните пустини,

искам кротко да почина в пъстроцветните градини

и да пия от виното на прохладния им дъх.

 

И да пия ненаситен, и да пия до забрава,

до мъчителна забрава, възбленувана жена!

И кат малка теменуга в къдрокитната дъбрава

искам кротко да задряма, искам всичко да забравя

под пируващия блясък на обилна светлина.

 

Твойта призрачна усмивка мойте трепети запали,

мойте трепети се раждат с непробудения ден,

Аз те търся и прехвъркам над пустините заспали,

аз те любя и ти пея непознати пасторали,

като бога превъзмогнат, като бога вдъхновен!

 

Сред подранилото утро бликат пролетни рулади

под лазурната безбрежност на широки небеса.

Тук наблизо и далеко по разстланите ливади —

и по китните дървета, и по цветните лампади —

някой пее и налива светла радост и роса.