Христо Ясенов
Радост

Желал бих да съм цветна предпролетна ливада,

отхранил трепетлики и плачущи върби

и цъфнали да пият от моята прохлада

свенливи теменуги и свилени треви.

 

И тихичко прикрити под мойта детелина

желтурки и врабчета, щурец да весели.

Да бъда аз ливада, да бъда аз градина

за пъстри пеперуди и златени пчели.

 

И привечер да дремат във мене ветровете,

а грейналото слънце цял ден да ме пече —

и чутко да усещам във себе соковете,

и чутко да усещам живота, че тече.