Христо Ясенов
Към пладня

Небето се разстила безоблачно и синьо.

Сред светлата прохлада нацъфнаха цветята

и чашките им, пълни със кръв, роса и вино,

пленително се греят в лъчите на зората.

 

И в светлата безбрежност на утрината хладна

душата ми почива в смирение и радост.

Но пладнята ще дойде задушна и досадна —

о, вечен час на скърби, умора и нерадост!

 

Небето се разстила безоблачно и синьо.

На слънцето лъчите към пладнята поглеждат.

Цветята, напоени с кръв, роса и вино —

безропотни и бледни, челата си навеждат.