Христо Ясенов
Топла здрач

Във кървав дим зората тихичко умира.

Безшумните вълни на топъл здрач полъхват:

Приижда нощ. Душата ми започва да разбира,

че стъпките на моя хубав ден заглъхват.

 

Помръкна веч. Застина кротко тишината.

Душата ми кошмарен сън заспа и засънува:

— Разплакали се тихичко на пролетта цветята,

че бледа зима ги по устните целува.