Христо Ясенов
И плакаха цветята

Поле от сняг. И мека вечер пада.

Във бяла скръб прислушани тополи.

И пак една душа самотна страда,

и пак сама в страдания с моли.

 

Увехнал ден. И плакаха цветята —

под пресен сняг въздишки притаени…

И с мойта скръб ний плачем в тишината,

един във друг, един от друг родени.