Пейо Яворов
Далеко си…

Далеко си: и тук и там — звездите тръпнат

вездесъщи.

Нощ ясна като ден и полумрак е в къщи.

Пилее се коса, вълнуват се гърди:

ти чезнеш в полумрака, будна и тревожна.

Ти сещаш — непорочна — над тебе някой бди:

чувствено-набожна — то моята мечта е.

С венец от мак и здравец на чело,

настръхнала край твоето легло,

тя бди, желае — и не смее…

 

Тя бди, желае и не смее, и с ръце е

закрила взор. Душата алчуща ридае.

Но ти гориш от срам. Ти чуден нежен стих.

Да бъде свят грехът в светая ти светих! —

То моята мечта е: в огън тя витае…

Витае и желае и не смее, и с ръце е

закрила пламнали очи;

кой булото на мрака ще разкъса?

Нощта задъхана мълчи…

 

И тук и там, в небе звезди — далеко от света са.