Георги Стоев
ВИС-2 (22)

ГЛАВА 22

На другия ден Поли ни събра в едно заведение срещу нашия офис. Бяхме същите хора от предната вечер. Васил мина покрай нас с черното си Grand Cherokee на път за неговия офис. Огледа ни внимателно, но не изглеждаше ядосан. Дори прие снежните топки, които Женята хвърли по него като невинна закачка. По-късно явно му бяха обяснили за снощния скандал и след около час новият шеф на наказателните му бригади Пацо Турчина събра на отсрещния тротоар около стотина души. Неудобството беше смазващо. Всички ние до преди два дни се чувствахме колеги и работехме за една кауза. Другата разлика беше, че хората на Пацо съвсем се бяха размекнали напоследък. Достатъчна им беше сакралната фраза: „Васил нареди!“, за да си свършат работата. Бяхме четири пъти по-малко от тях, но те изглеждаха много по-уплашени.

— Какви глупости си вършил пак? — провикна се Пацо Турчина към Поли.

Той стоеше изправен пред нас с черния си балтон и хич не му пукаше.

— Не ми говори така! — предупреди го Дребния. Тогава Пацо пресече улицата и се изправи пред него.

— Да пускам ли кучетата? — присви очи. — Снощи отново си вилнял.

— А ти ще издържиш ли, ако някой селски цървул ти направи така — удари го няколко пъти с права длан по рамото Поли. Това беше много тънък психологически момент. Бригадата на Пацо не чуваше какво си говорят, но прекрасно виждаха как Турчина търпи удари, без да отвърне. Направо се смразиха.

— Може и да си прав — отдръпна се Пацо. — Иди да се разбереш с Васил, не е хубаво да се карате.

— Ще дойда, когато аз реша! — отряза го Поли. Пацо кимна. После се върна при неговите хора и постепенно опразниха тротоара.

Час по-късно Поли наистина отиде в офиса на Васил, придружен от нас. Посрещна ни Пелтека — стар разбойник, но и доскорошен колега. Опита се да заговори Поли. Той го подмина като човек без значение. Тогава Пелтека се обърна към нас:

— Не е хубаво да се разминаваме така! Стари приятели сме! Ако ще се стреляме, не забравяйте, че не е добре да се уцелваме.

— Гледай си службата — потупа го по гърба Женята. — Ние не определяме правилата.

Поли влезе при Васил и отвътре се чуха куп взаимни обвинения. Двамата се надвикваха явно ядосани до краен предел.

— Не стига, че липсват пари и криеш твоя човек, ами и налиташ! — крещеше Васил. — Не можем ли да се оправим като съдружници?

— Щом ми пращаш хора, няма за какво да говорим! — не му отстъпваше Поли.

— Тогава ти вземам десетте процента — приключи разговора Васил.

Поли излезе бесен, тресна стъклената врата и тя се разпадна на малки парчета. Ние го последвахме. Беше повече от ясно, че мирът свърши.

Потеглихме към хотел „Родина“, където напоследък обичаше да прекарва времето си Жоро Илиев. Намерихме го в прекрасно настроение.

— Какво става, мой човек? — провикна се към Поли той. — Разбрах, че си се скарал с брат ми.

После изгони придворните рецидивисти и поръча по една бутилка уиски за всеки.

— Беля — оплака се Поли.

— Няма лошо. Все някой трябваше да се опъне на брат ми. Той мачка наред и не се съобразява дори с мен.

— Ще отскочиш ли да му кажеш, че е по-добре да не се занимава с мен? — предложи Поли.

— Нямаш грижа — скочи в колата на секундата Жоро. Върна се след около час. Изглеждаше доста изнервен и угрижен.

— Изгони и мен — тръшна се на фотьойла той. — Ще трябва да изчакаме, докато му мине.

— И какво да правим сега?

— Заминаваме за Банско — отсече Жоро.

* * *

Натоварихме се на колите без да му мислим много и отпрашихме към курортния град. Пътьом взехме гаджето на Поли. Беше шестнайсетгодишно момиче с огромни гърди. Преди месец се запознаха в дискотеката. Тя влезе с група приятелки. На пръв поглед не блестеше с нищо. Носеше евтини дрехи и беднотията й личеше отвсякъде. Имаше обаче някакво особено излъчване. Мека светлина и силен сексапил. Поли веднага нареди да му я доведат.

— Здрасти — представи се той. — Аз съм Поли.

— Аз също съм Поли — отвърна без никакво притеснение момичето. Така се запознаха.

— Каква е тая кифла? — избухна Жоро като я видя в колата. — Не се ли сещаш, че съм ви подготвил курви от класа?

— Моя кифла — възпря го Поли. — Не я закачай.

В Банско ни посрещна Златистия. Откакто беше ограбил „Блек Джек“-а в дискотека „Нерон“ той не стъпваше в София. Васил го беше набил до посиняване. За сметка на това вилнееше из целия район от Дупница надолу и владееше еднолично Банско. Посрещна ни повече от радушно.

— Правете каквото искате, момчета — разпери ръце той. — Тук всичко е мое!

Поли веднага се навря в предоставения му апартамент си заедно с мацката, с явното намерение да я изчука преди вечеря.

Тя се славеше като изключително предана мадама. Не отказваше нищо и се стараеше на мъжа да му е добре. Поли първо я наеба по традиционния, познат от дядо му начин. Отдъхна за десетина минути и му хрумна да я изчука анално. После двамата влязоха със смях в банята. Напълниха ваната и едва не се удавиха, докато яростно си разменяха минет и жанет. Накрая се проснаха омаломощени на леглото.

Жоро легна да спи. Ние с Венци решихме да се поразходим с колата и да стигнем по шосето до скиорските писти. Някъде по средата ни спря бариера. До нея стояха премръзнали двама полуидиоти.

— К’во става? — показа си главата през прозореца Венци.

— Оттук нагоре се плаща! — отвърнаха онези.

— И кой иска парите?

— Златистио — наведоха се заплашително онези.

— Ние сме негови гости — отблъснах ги аз. — Вдигайте бариерата и се скрийте някъде на топло!

Повече не трябваше да ги убеждаваме.

Вечерта отидохме в дискотеката. Поли дойде без своята Поли, която още си доспиваше. Жоро също излезе кисел.

— Няма места — обърна се той към Златистия.

— Няма места, няма места, няма места… — започна да повтаря в някакъв необясним транс дупнишкият бандит. После се върна до колата, където държеше автомат „Скорпион“, нахлу в заведението със странен вид и изстреля в тавана един откос. Заведението се опразни на секундата.

— Ето, има места — посочи празните маси той.

— Да, ама сега пък е скучно — разсъни се Жоро. Решихме да слезем до една механа на няколко километра извън града. Проститутките на Жоро пристигнаха там. Стовариха ги със сребрист микробус.

Жоро имаше артистичен талант. Без съмнение беше хубаво момче, умееше да пее добре и се държеше свободно на сцената.

— Драги колеги, — обърна се към нас той. — Тези красавици са подарък от мен за вас. Можете да правите с тях всичко, каквото си поискате.

В началото купонът тръгна вяло. Постепенно обаче набра скорост. Момичетата наистина не се притесняваха от нищо. Една от тях се залепи за Венци и докато той се опитваше да й разказва някаква измислена история, му отвъртя такъв минет, че юнакът получи световъртеж.

— Какво става тук, бе? — ококори се срещу мен той.

— Най-обикновена оргия — отвърнах аз.

Бях зает да гледам друга любопитна картинка. Жоро разговаряше съвсем делово с някаква друга мадама, а през това време един от нашите хора я чукаше отзад. По всички сепарета се виждаха навирени крака и смъкнати гащи. Точно по това време пристигна гаджето на Поли. Настани се до Венци. Тя не страдаше от особени скрупули, но все пак се изненада.

— Можеш ли да ми обясниш случката? — присви очи Поли, гаджето на Поли. Беше силно късогледа.

— Нищо особено — отвърна той. — Ние сме отворени хора и обичаме да разменяме жените си.

— Моят Поли, също се лигави с някаква в сепарето.

— Не му обръщай внимание — успокои я Венци. — Гледай си кефа.

Гаджето на Поли това чакаше. Излезе на дансинга и започна да разхвърля дрешките си със завидна последователност. Повечето от момчетата не знаеха точно коя е. Редовите бригадири я наебаха един след друг. След тях поеха началниците. Накрая стигна отново до Поли. Той вече беше мъртво пият. Дори не я разпозна.

— Ти чия курва си?

— Твоята курва — прегърна го Поли, гаджето на Поли.

— Ами, що не те познавам?

— Познаваш ме — навря ръката му между краката си тя.

— Това трябва да го въведат в полицията — ухили се Поли. — Пичка вместо отпечатъци.

— Сети ли се вече за мен? — целуна го мадамата.

— Сетих се — пресегна се към един дебел флумастер Поли и го завря докрай между краката на гаджето си.

Купонът свърши призори. Прибрахме се уморени до смърт и веднага заспахме.

На другата вечер отново се върнахме в същата механа. Този път гаджето на Поли дойде с нас. Видя микробуса с новите проститутки и всичко й стана ясно.

— Мошеник… — нахвърли се тя върху Венци. — Ти си ме излъгал. Жените от снощи не са били ваши, а най-обикновени курви.

— Може и да съм направил някаква грешка — подсмихна се той.

— Те поне взеха мангизи, а мен ме чукаха безплатно — стовари малките си юмруци по гърба му Поли, гаджето на Поли.