Пейо Яворов
Не дирих радости в живота…

Не дирих радости в живота,

не дирих ветрища и прах,

ала и някоя Голгота

едва ли нявга обещах.

 

В света живях с мечта избрана,

живях в неземен идеал:

земята чужда ми остана,

макар че туй не съм желал.

 

И гост на хората — отдавна,

с усмивка бледа на уста,

възвих в пътеката най-равна

към пътните врата…