Георги Стоев
Любен Гоцев — истинският Кръстник (20)

ЕПИЛОГ

Беше си заминал.

Пехливанов приседна на бара, лигавеше се с една от барманките. Не му беше до това, но по този начин разпускаше. На мен ми стана тъпо. Не умеех да релаксирам по никакъв начин. Мислех за Димата. Не ми беше мъчно за него. През всичките години се опитваше да ме използва. Сега бяхме в коалиция с Маргина и рано или късно щяхме да стигнем до Младен.

Когато мислех, че Маргина говореше несвързано, явно е имал предвид, че Младен и Гоцев имат силна любовна връзка. Ако ударехме Младен, а Гоцев останеше жив, щеше да мъсти за него. И отмъщението му щеше да бъде страшно. Беше възрастен и нямаше нищо друго за губене, освен любовта си.

Димата беше сигурен в това. Потърси варианти да не се връща в България. Бе разбрал, че спасение от Гоцев няма. И не защото беше личност, а защото беше избран, докато е жив, да служи на двете най-могъщи държави… едновременно.

А там горе… мястото на Господ се пазеше, който и да бе той и в който и момент да си отидеше. Тук винаги щеше да остава неговият Наместник. Без значение какво щеше да бъде името му.

Сега просто се казваше… Любен Гоцев!

 

Очаквайте в „BG Кръстника 4“

Този път дори най-посветените от ъндърграунда можеха само да гадаят кой е убил Жоро Илиев.

Най-логично беше да е Маджо. Наскоро в същия „Буда бар“, където бе намерил смъртта си, Жоро бе пребил Рахмат Сукра. Бившият борец управляваше петролната фирма, а след като Младен се оттегли в чужбина, пое и останалата част от бизнеса му. За съжаление убийствата никога не отговаряха на логиката. За това и следователите, които търсеха логичния път, удряха на камък. Такъв тип убийство не можеше да се организира за няколко седмици. Иначе за Младен този слух бе добре дошъл. Донякъде възстановяваше позагубените му позиции в България.

„Със сигурност е Маргина!“ — твърдяха тези, които не си даваха много труд да мислят.

Точно десет години Маргина бе поръчвал убийството на Жоро Илиев, но имено това лято се отказа. След смъртта на Димата Руснака се чувстваше самотен. С Жоро бяха съученици от „Олимпийски надежди“. Маргина първи направи крачка да се сдобрят. Искаше да го спечели във войната си срещу Младен. И той, и Маджо не бяха забравили съвета на генерал Любен Гоцев: „Сам борът не е бор“, обичаше да казва старикът.

„Ако убием Жоро Илиев — често ми бе казвал Маджо, — ще останем само една групировка. Така ще принудим дори правителството, в което сме инвестирали много пари, да ни удари. Трябва да има хармония, не бива да нарушаваме равновесието!“

Вестниците раздухаха версията, че Жоро бил туристически бос. Убили го заради интереси в туризма. Та той имаше само няколко малки хотела. Какъв туристически бос можеше да се нарече на фона на Георги Гергов, Николай Банев, братя Диневи, Ветко Арабаджиев, да не говорим пък за Димитър Янков, Славчо Христов и Емил Кюлев.

Жоро беше бълха, която се задоволяваше и с малко. Стигаха му курвите, кокаина, яхтата и колите. Все още му бяха останали верноподаници, макар и малко, но за сметка на това го ласкаеха от сутрин до вечер.

* * *

— Киро Малкия разбра, че е ударил звездният му миг. Не се страхуваше от никого и от нищо. Сега за първи път имаше и сериозен гръб. Отдавна искаше да се разправи с Васо Кьоравия от Благоевград. Навремето Кьоравия го изхвърли от града и го унизи. Райко Кръвта от Перник смяташе да подмине просто като пътен знак. С тях можеш да се справиш, но не забравяй, че Жоро Илиев им е шапка — напомняха му някои от най-верните му хора.

— Слагам си го на оная работа аз Жоро. Той не отмъсти за брат си, пък к’во остава за кучетата.

Киро намали алкохола и напълно спря дрогата. Смяташе, че има дълг към семейството си и този път трябва да го подсигури завинаги. Предстоящата среща с банкера Кюлев леко го притесняваше. Не за друго, а защото Киро мразеше да използва купешки думи. За разлика от Кюлев, за когото те бяха просто начин на изразяване.