Майкъл Конъли
Завръщането на поета (19)

Глава 19

Зиго ме заведе в караваната без повече приказки. Агент Дей чакаше на масата. Рейчъл Уолинг стоеше до плота. Спокойно си седнах на мястото и погледнах Дей.

— Как мина? — любезно попита тя.

— Добре. Моята клиентка ми позволи да разговарям с вас. Обаче това няма да е монолог. Ще направим размяна. Аз отговарям на вашите въпроси, вие — на моите.

Дей поклати глава.

— Е, няма да стане така. Това е следствие на ФБР. Не разменяме информация с аматьори.

— Искате да кажете, че съм аматьор ли? Нося ви снимка на отдавна изчезналия Робърт Бакъс и съм аматьор?

Усетих движение и погледнах Рейчъл. Тя бе вдигнала ръка пред устата си, за да скрие усмивката си. Когато забеляза, че я наблюдавам, се обърна към плота и се престори, че пак се вторачва в снимката на Бакъс.

— Та ние дори не знаем дали наистина е Бакъс — възрази Дей. — Имате снимка на мъж с брада, шапка и тъмни очила. Може да е всеки.

— А може и да е човекът, който би трябвало да е мъртъв, обаче кой знае как преди няколко години е успял да убие петима души в Амстердам, а сега и шестима мъже тук. Или са повече от шестимата, изброени във вестника?

Дей ми отправи напрегната, злобна усмивка.

— Вижте, можете да правите впечатление на себе си с това, но не и на нас. Всичко се свежда до едно: ако искате да се измъкнете оттук, започвайте да разказвате. Вече имате разрешението на клиентката си. Предлагам ви да започнете с това коя е тя.

Отпуснах се назад. Тя беше крепост, която се съмнявах, че мога да превзема. Обаче ако не друго, бях получил оная Усмивка от Рейчъл Уолинг. Това ми подсказа, че бих могъл по-късно да се пробвам да преодолея барикадата на ФБР с нея.

— Клиентката ми се казва Грасиела Маккейлъб. Жената на Тери Маккейлъб. Искам да кажа, вдовицата.

Дей запремигва, но бързо се възстанови от изненадата. А може и да не бе изненада. Може да беше някакво потвърждение.

— И защо ви е наела?

— Защото някой е подменил лекарствата на съпруга й и го е убил.

Това предизвика кратко мълчание. Рейчъл бавно отстъпи от плота и се върна на стола си. С няколко въпроса и напътствия от страна на Дей им разказах как Грасиела ми се е обадила, подробностите за подменените лекарства на мъжа й и моето разследване до идването ми в пустинята. Започвах да смятам, че не ги изненадвам с нищо. По-скоро потвърждавах нещо или поне разказвах история, части от която те вече знаеха. Когато свърших, Дей ми зададе няколко изясняващи въпроса, свързани с моите действия. Зиго и Уолинг само слушаха.

— Хм, интересна история — накрая заяви Дей. — Много информация. Защо не я разгледате в нейния контекст? Какво означава всичко това за вас?

— Мен ли питате? Мислех, че с това се занимава Куонтико — изсипва всичко в мелачката, откъдето излизат следственият профил и всички отговори.

— Не се бойте, и това ще стане. Но бихме искали да чуем вашето мнение.

— Ами… — започнах, но не продължих. Опитвах се да изсипя всичко в моята мелачка и да прибавя Робърт Бакъс като последна съставка.

— Да?

— Момент, опитвам се да свържа нещата.

— Просто ни кажете какво мислите.

— Някой от вас познаваше ли Тери Маккейлъб?

— Всички го познавахме. Какво общо има това с…

— Искам да кажа дали сте го познавали лично.

— Аз го познавах — обади се Рейчъл. — Работили сме заедно но изгубих връзка с него. До днес даже не знаех, че е починал.

— Е, тогава би трябвало да знаете — и ще го разберете, когато отидете там и проверите къщата му, яхтата и всичко останало, че той е продължавал да работи по различни случаи. Не е можел да престане. Работил е по някои свои неразкрити престъпления, както и по нови случаи. Чел е вестници и е гледал телевизия. Обаждал се е на ченгета във връзка с дела, които са го интересували, и им е предлагал помощта си.

— И затова ли са го убили? — попита Дей.

Кимнах.

— Накрая. Така смятам. През януари в „Лос Анджелис Таймс“ публикували оня репортаж от папката. Тери го прочел и той го заинтригувал. Обадил се във вегаската полиция, за да предложи услугите си. Те го шитнали. Обаче това не им попречило да подхвърлят името му на местния вестник, който пуснал нова статия за изчезналите хора.

— Кога се е случило това?

— В началото на февруари. Сигурен съм, че можете да проверите. Така или иначе, тоя репортаж, името му в репортажа, е привлякло вниманието на Поета към него.

— Вижте, не потвърждаваме нищо за Поета. Разбирате ли го?

— Естествено, както искате. Можете да разглеждате всичко това като хипотетично, ако щете.

— Продължавайте.

— Някой е похищавал онези мъже — и сега знаем, че ги е погребвал в пустинята. Като всички добри серийни убийци, той е следял медиите, за да види дали някой не събира две и Две и не се приближава към него. Вижда новия репортаж, прочита името на Маккейлъб. Той му е стар колега. Предполагам, че навремето са се познавали. От Куонтико, преди Тери Да създаде офиса на „Поведенчески проучвания“ в Лос Анжелис Преди да се разболее.

— Всъщност Тери е първият агент, когото е обучил Бакъс — посочи Уолинг.

Дей я погледна, като че ли е предала доверието й. Уолинг Не й обърна внимание и това ми хареса.

— Ето, виждате ли? — казах. — Помежду им е имало връзка. Бакъс вижда името във вестника и се случва една от две възможности. Приема го като предизвикателство или знае, че Маккейлъб е безпощаден и ще продължи въпреки очевидната липса на интерес от страна на полицията.

— И затова е тръгнал по дирите на Маккейлъб — заключи Дей.

— Точно така.

— И се е наложило да го очисти по начин, който да не повдигне никакви съмнения — прибави Рейчъл.

— Да.

Погледнах Зиго. Беше негов ред да се включи, обаче той си мълчеше.

— Затова е отишъл там да го провери — продължих аз. — Имал е брада, шапка, очила, сигурно се е подложил и на пластична операция. Наел е Тери да го заведе за риба.

— И Тери не го е познал — обади се Рейчъл.

— Тери е заподозрял нещо, обаче не съм сигурен какво. Освен тези снимки има още няколко. Тери е знаел, че нещо с тоя тип не е наред, и е заснел повече кадри. Но според мен, ако е знаел, че това е Бакъс, е щял да направи нещо. Понеже не е направил нищо, смятам, че не е бил сигурен кой е клиентът му.

Погледнах Рейчъл.

— Видяхте снимката. Можете ли да кажете, че е той? Чисто хипотетично естествено.

— Не мога да кажа, хипотетично или не. Не виждам нито очите му, нито достатъчно от лицето му. Ако е той, значи се е оперирал. Носът му е различен. Както и скулите.

— Тия неща лесно се променят — настоях аз. — Някой път елате в Лос Анджелис. Ще ви заведа при един познат в Холивуд. Той ще ви покаже снимки отпреди и след операциите, които ще ви накарат да възхвалявате чудесата на медицинската наука.

— Убедена съм — отвърна Дей, въпреки че говорех на Рейчъл. — И после? Кога е подменил лекарствата на Маккейлъб?

Щеше ми се да се консултирам с хронологията си, обаче бележникът беше в джоба на якето ми. Още не ме бяха претърсили, затова нямах намерение да им го показвам.

— Хм, около две седмици след плаването с оня клиент някой е проникнал на яхтата. Взел само един джипиес, но ми се струва, че го е направил само за всеки случай, ако Тери усети, че някой е… Какво има?

Бях наблюдавал реакциите им. Джипиесът означаваше нещо.

— Какъв е бил джипиесът? — попита Рейчъл.

— Рейчъл — припряно се намеси Дей. — Ти си само наблюдаваща, забрави ли?

— Гъливър — отвърнах аз. — Не помня точния модел. Докладът на шерифството е на яхтата. Уредът всъщност не е бил на Тери, а на неговия съдружник.

— Знаете ли как се казва съдружникът му? — попита Дей.

— Да, Бъди Локридж. Не си ли го спомняте от филма?

— Не съм го гледала. Знаете ли нещо повече за историята на този уред?

— Бъди ми каза, че го е спечелил на покер. В паметта му били записани множество страхотни риболовни зони. Бил бесен, когато го откраднали. Смята, че го е взел друг риболовен водач.

Реакцията им ми показваше, че всичко това им говори нещо. Джипиесът беше важен. Не бе взет само като прикритие. Тук бях сбъркал. Трябваше ми малко време, обаче накрая загрях.

— Ясно — казах аз. — Така сте попаднали тук, нали? Бакъс ви е пратил джипиеса с координатите на това място. Довел ви е тук, също както е направил с Тери.

— Не става въпрос за нас — сопна се Дей. — Става въпрос за вас.

Но аз погледнах Рейчъл и видях потвърждението в очите й. Направих следващия скок и реших, че джипиесът е бил пратен на нея. Затова беше тук като наблюдател. Бакъс я бе призовал, също като Тери.

— Казахте, че Тери е първият агент, когото е обучил Бакъс. Кой е вторият?

— Да продължим нататък — отсече Дей.

Рейчъл не отговори, но едва забележимо ми се усмихна-изражение, което изглеждаше адски тъжно заради безжизнените й очи. Показваше ми, че съм прав. След Тери Бакъс беше обучил нея.

— Надявам се, че взимате нужните предпазни мерки-тихо казах аз.

Дей разтвори папката на масата и каза:

— Това не е ваша работа. В бележките ви има някои неща, за които искам да ви разпитам. Първо, кой е Уилям Бинг?

Погледнах я. Явно смяташе, че папката и бележките са мои.

— Не знам. Просто име, на което се натъкнах.

— Къде?

— Струва ми се, че го беше написал Тери. Още не съм открил кой е.

— А какво означава тази теория за триъгълника?

— Според вас какво означава?

— Не ме дразнете, господин Бош. Недейте да остроумничите.

— Шери? — повика я Рейчъл.

— Да?

— Мисля, че тези бележки са на Тери.

Дей се вторачи в папката и разбра, че Рейчъл има право. Обърнах се към Рейчъл и се престорих на оскърбен, че ме е издала. Дей рязко затвори папката.

— Ясно. Естествено.

Тя ме погледна.

— Знаете ли какво означава това?

— Не, но мисля, че вие ще ми кажете.

— Това означава, че оттук поемаме ние. Можете веднага да се върнете в Лос Анджелис.

— Аз не отивам в Лос Анджелис. Отивам в Лас Вегас. Имам жилище там.

— Вървете където искате, стига да стоите настрани от това следствие. От този момент официално го поемаме ние.

— Известно ви е, че не работя в полицейско управление, агент Дей. Не можете да поемете от мен нищо против волята ми. Аз съм частен детектив.

Дей кимна, сякаш разбираше положението ми.

— Чудесно, господин Бош, по-късно днес ще разговаряме с клиентката ви и до довечера деловите ви отношения с нея ще бъдат преустановени.

— Просто се опитвам да си изкарвам прехраната.

— Аз пък просто се опитвам да заловя убиеца. Затова ме разберете, вече нямаме нужда от вашите услуги. Стойте настрани. Вие приключихте работата си по случая. Точка. Съвсем ясна ли съм?

— Мислите ли, че бихте могли да го изложите в писмена форма?

— Знаете ли, мисля, че трябва да се махнете оттук и да се приберете вкъщи, докато още можете. Том, ще върнеш ли на господин Бош разрешителното и ключовете? И го изпрати до колата му.

— С удоволствие — отзова се Зиго: първите му думи, произнесени в караваната.

Пресегнах се към папката, но Дей я грабна от масата.

— Ще я задържим.

— Разбира се. Приятно преследване, агент Дей.

— Благодаря.

Последвах Зиго навън. Обърнах се, кимнах на Рейчъл и тя ми отвърна. Струва ми се, че видях искрица светлина в очите й.