Майкъл Конъли
Завръщането на поета (34)

Глава 34

— Какво стана, по дяволите?

Лицето на специален агент Рандал Алпърт беше сковано и почти лилаво. Чакаше ги в хангара в „Нелис“. Политическият му инстинкт очевидно ту беше подсказал да не ходи лично на местопрестъплението. На всяка цена трябваше да се дистанцира от реакцията, която щеше да бъде предизвикана от експлозията в пустинята и навярно да стигне чак до Вашингтон.

Рейчъл Уолинг и Шери Дей стояха в огромния хангар и се готвеха за конското. Рейчъл не отговори на въпроса му, тъй като смяташе, че е само началото на тирадата. Реагираше бавно — все още малко й се виеше свят от взрива.

— Попитах ви нещо, агент Уолинг!

— Той е поставил бомба — отвърна Шери Дей. — Знаел е, че тя…

— Попитах нея, не теб — излая Алпърт. — Искам агент Уолинг да ми каже точно защо не е могла да изпълни заповедта и как така цялата тази история тотално се е прецакала.

Рейчъл разпери ръце, сякаш за да покаже, че не е можела да направи абсолютно нищо, за да не допусне случилото се в пустинята.

— Щяхме да изчакаме групата за оглед на местопрестъпление — рече тя. — Както ме инструктира агент Дей, намирахме се на разстояние от караваната, но усетихме, че мирише на труп, и решихме, че вътре може да има някой жив. И Ранен.

— И как така ви хрумна тази идея, след като само сте Усетили миризма на труп?

— На Бош му се стори, че чува нещо.

— А, да, старият номер със зова за помощ.

— Не, наистина. Обаче сигурно е бил вятърът. Вятърът в пустинята е доста силен. Малките прозорчета бяха оставени Творени. Сигурно е свирил в тях.

— Ами вие? И вие ли го чухте?

— Не.

Алпърт погледна Дей, после пак Рейчъл. Сякаш я пронизваше с очи. Ала тя знаеше, че версията й я бива, и нямаше да отстъпи. Бяха я измислили с Бош. Алпърт не можеше да му направи нищо. Не можеше да обвинява и нея, след като беше действала по сигнал на Бош. Можеше да беснее колкото си иска, но нищо повече.

— Знаете ли какъв е проблемът с тази ваша версия? Числото. Множественото число. Имахте задача да наблюдавате Бош. А не да го включвате в разследването. Не да се качвате в колата му и да идвате тук. Не заедно да разпитвате свидетели и заедно да влизате в караваната.

— Разбирам, но при дадените обстоятелства реших, че е в интерес на следствието да обединя нашата информация и възможности. Честно казано, агент Алпърт, Бош беше човекът, който откри това място. Ако не беше той, сега нямаше да разполагаме с всичко това.

— Не се заблуждавайте, агент Уолинг. И ние щяхме да го намерим.

— Знам, но бързината е важен фактор. Сам го казахте след сутрешното съвещание. Директорът щеше да даде пресконференция. Исках да ускоря хода на следствието, за да имаме колкото може повече информация.

— Е, можете да забравите за това. Сега не знаем с какво разполагаме. Той отложи пресконференцията и ни даде срок до утре на обяд да разберем какво се е случило там.

Шери Дей се прокашля и рискува отново да се намеси.

— Това е невъзможно — заяви тя. — В момента събират останките в безброй найлонови пликове. Идентификацията и причината за смъртта ще отнемат седмици, ако изобщо се окажат възможни. За щастие, изглежда, че агент Уолинг е успяла да вземе ДНК проба от трупа и това ще ускори неща-та, но нямаме сравнителен материал и…

— Може би не сте слушали какво казах преди десет секунди, обаче нямаме седмици на разположение — прекъсна я Алпърт. — Имаме по-малко от едно денонощие.

Той им обърна гръб и постави ръце на кръста си в поза, показваща бремето, което се е стоварило върху плещите му като единствения интелигентен и чаткащ нещата агент на земното кълбо.

— Тогава да се върнем там — каза Рейчъл. — Може да намерим в развалините нещо, което да…

— Не! — изкрещя Алпърт и рязко се извъртя към тях. — Де е необходимо, агент Уолинг. Вече направихте достатъчно.

— Познавам Бакъс, наясно съм със случая. Трябва да присъствам на местопрестъплението.

— Аз решавам кой трябва да присъства там. Искам да се върнете в оперативното бюро и да започнете подготовката на документите за този провал. Искам ги на бюрото си до утре в осем сутринта. Искам подробно изброяване на всичко, каквото сте видели в караваната.

Зачака да види дали Рейчъл ще оспори заповедта. Тя запази мълчание и това, изглежда, го успокои.

— Вижте, медиите са ме обсадили отвсякъде. Какво да им съобщим, за да не издадем нещо важно и да не поставим в неловко положение директора?

Дей сви рамене.

— Нищо. Кажете им, че директорът утре ще даде изявление, и точка.

— Няма да се получи. Трябва да им дадем нещо.

— Не им давайте Бакъс — обади се Рейчъл. — Кажете им, че агентите са искали да разговарят с някой си Томас Уолинг във връзка със следствието за изчезналите мъже. Но Уолинг поставил бомба в караваната си и тя избухнала, докато агентите се намирали в района.

Алпърт кимна. Звучеше му добре.

— Ами Бош?

— Аз изобщо не бих го споменавала. Нямаме никаква власт над него. Ако някой репортер се свърже с Бош, може да Разкрие цялата история.

— И трупа. Да съобщим ли, че е на Уолинг?

— Ще съобщим, че не знаем, защото е вярно. Предстои идентифицирането му и така нататък. Това би трябвало да им е достатъчно.

— Ако отидат в публичните домове, репортерите ще научат цялата история.

— Не, няма. Не сме я разкривали на никого.

— Между другото, какво стана с Бош?

На този въпрос отговори Дей.

— Взех показанията му и го освободих. Замина за Вегас.

— Ще си мълчи ли за случая?

Дей погледна Рейчъл, после отново Алпърт.

— Нека кажем така: той няма да потърси никого, с когото да сподели. И стига да не споменаваме за него, никой няма да има основание да го потърси.

Алпърт отново кимна и извади мобилен телефон.

— Когато приключим тук, трябва да се обадя във Вашингтон. Какво ви подсказва инстинктът, Бакъс ли е бил в онази каравана?

Рейчъл се поколеба. Не искаше да отговори първа.

— Засега не е възможно да се каже — отвърна Дей. — Ако питате дали трябва да съобщите на директора, че сме го открили, предварителният ми отговор е не, не му казвайте такова нещо. Спокойно може да е единайсетата му жертва и има вероятност никога да не установим самоличността й. Просто мъж, който е отишъл в някой от публичните домове и Бакъс го е причакал.

Алпърт погледна Рейчъл в очакване на нейния отговор.

— Фитилът — рече тя.

— Да?

— Беше дълъг. Все едно е искал да видя трупа, но да не се приближавам прекалено. Обаче също е искал да се махна оттам.

— И?

— Лицето на мъртвеца беше покрито с черна каубойска шапка. Спомням си, че в самолета от Рапид Сити видях мъж с черна каубойска шапка.

— За Бога, вие сте пътували от Южна Дакота. Нима тай всички не носят каубойски шапки?

— Само че той беше в самолета с мен. Мисля, че всичко това е инсценирано. Писмото в бара, дългият фитил, снимките в караваната и черната шапка. Той е искал да се махна оттам навреме, за да съобщя на света, че е мъртъв.

Алпърт не отговори и се втренчи в мобилния си телефон.

— Все още не знаем много неща, Рандал — каза Дей. Той прибра телефона обратно в джоба си.

— Добре. Агент Дей, тук ли е колата ви?

— Да.

— Закарайте агент Уолинг в оперативното бюро.

И ги освободи, но не и преди намръщено да погледне Рейчъл.

— Не забравяйте, агент Уолинг, на бюрото ми в осем.

— Дадено — обеща тя.