Майкъл Конъли
Завръщането на поета (1)

Глава 1

Тя беше в мрака, носеше се по черно море и под беззвездно небе. Не чуваше и не виждаше нищо. Идеален черен момент, ала после Рейчъл Уолинг се събуди и вдигна клепачи.

Впери очи в тавана. Заслуша се във вятъра навън и чу дращенето на клоните на азалиите по прозореца. Зачуди се дали я е събудило дращенето по стъклото, или някакъв друг шум от къщата. Тогава иззвъня мобилният й телефон. Не се стресна. Спокойно протегна ръка към нощното шкафче. Доближи телефона до ухото си и беше съвсем будна, когато отговори. Гласът й не издаваше, че е спала.

— Агент Уолинг — каза тя.

— Рейчъл? Обажда се Шери Дей.

Рейчъл веднага разбра, че това не е обикновено обаждане. Шери Дей означаваше Куонтико. От последния път бяха минали четири години. Рейчъл чакаше.

— Къде си, Рейчъл?

— Вкъщи. Ти къде мислиш?

— Знам, че покриваш обширна територия. Предположих, че си…

— В Рапид Сити съм, Шери. Какво има?

Последва дълго мълчание.

— Той се появи. Върна се.

Рейчъл усети как невидим юмрук се заби в гърдите й и остана там. В главата й се завихриха спомени и образи. Неприятни. Затвори очи. Шери Дей нямаше нужда да споменава име. Знаеше, че е Бакъс. Поета се бе завърнал. Бяха го знаели. Като остра инфекция, която се движи в тялото, години наред скрита от външния свят, и изведнъж пробива кожата, за да напомни за грозотата си.

— Разказвай.

— Преди три дни получихме нещо в Куонтико. Колет по пощата. Вътре имаше…

— Преди три дни ли? И цели три дни сте чакали…

— Нищо не сме чакали. Не бързахме. Колетът беше адресиран до теб. „Поведенчески проучвания“. Донесоха ни го от пощата. Пуснахме го през рентген и го отворихме. Предпазливо.

— И какво имаше вътре?

— СГП.

Система за глобално позициониране. Географски координати. Рейчъл беше видяла такова устройство при един случай предишната година. Отвличане от Бадландс, където изчезналата туристка бе обозначила маршрута си с портативна СГП. Откриха я в раницата й и проследиха пътя й до бивак, където беше срещнала един мъж и той бе тръгнал след нея. Закъсняха и не успяха да я спасят, но ако не беше СГП, нямаше да стигнат и дотам.

— И?

Рейчъл се надигна и спусна крака от леглото. Притисна свободната си ръка към корема си и я затвори като мъртво цвете. Зачака и Шери Дей скоро продължи. Рейчъл си я спомняше още съвсем зелена, наблюдателка и стажантка в екипа, която й бяха прикрепили в рамките на програмата за обучение на Бюрото. Десет години по-късно и следствията, всички следствия, бяха издълбали дълбоки бразди в гласа й. Шери Дей вече не беше зелена и нямаше нужда от наставник.

— В паметта имаше само едно място. Мохаве. Близо до границата между Калифорния и Невада. Вчера отидохме там със самолет. Използвахме термоизображения и газов анализатор. Късно снощи намерихме първото тяло, Рейчъл.

— Коя е жертвата?

— Още не знаем. Случило се е отдавна. Тъкмо започваме. Разкопките вървят бавно.

— Каза първото тяло. Още колко има?

— Когато си тръгнах, бяхме стигнали до четири. Смятаме, че има още.

— Причина за смъртта?

— Прекалено е рано.

Рейчъл замълча и се замисли. Първите въпроси, които преминаха през филтрите й, бяха защо там и защо сега.

— Не ти се обаждам само за да ти съобщя, Рейчъл. Важното е, че Поета се е върнал в играта и искаме да се покриеш.

Рейчъл кимна. Беше ясно, че ще иде там.

— Шери?

— Да?

— Защо предполагате, че той е пратил колета?

— Не предполагаме. Сигурни сме. Съвсем наскоро идентифицирахме един пръстов отпечатък от СГП. Сменил е батериите и върху едната имаше отпечатък от палец. Робърт Бакъс. Той е. Върнал се е.

Рейчъл бавно разтвори юмрук и се вторачи в дланта си. Все още бе като на статуя. Ужасът, който беше изпитала само преди миг, се променяше. Можеше да го признае пред себе си, но не и пред друг. Усещаше как адреналинът нахлува в кръвта й и я прави по-тъмночервена. Почти черна. Очакваше това обаждане. Всяка нощ спеше с мобилния телефон до ухото си. Да, това бе част от работата й. Спешните повиквания. Ала това беше единственото обаждане, което очакваше.

— Точките от маршрута могат да се обозначават с имена — прекъсна мълчанието Дей. — До петнайсет знака с интервалите. Той е нарекъл тая точка „Здравей, Рейчъл“. Предполагам, че има още нещо за теб. Все едно те вика, има някакъв план за теб.

В паметта на Рейчъл се появи образ на мъж, падащ по гръб през стъкло и изчезващ в мрака. В тъмната бездна долу.

— Идвам — отвърна тя.

— Действаме от оперативната служба във Вегас. Така е по-лесно да запазим всичко в тайна. Само внимавай, Рейчъл. Нямаме представа какво е намислил. Пази си гърба.

— Винаги си пазя гърба.

— Обади ми се, когато научиш кога пристигаш, и ще те взема.

После натисна бутона и прекъсна връзката. Посегна към нощното шкафче и включи лампата. За миг си спомни съня, неподвижната черна вода и небето над нея, като черни огледала едно срещу друго. И по средата се носеше тя.