Пейо Яворов
По-близо до заход

На битието вихъра не спира, —

що е ден и мрак?

Вървим нагдето морен ден умира,

и няма да се върнем пак:

ни мигновение покой и мира —

вървим, що значат път и брод?

Направо към заход! Направо към заход…

 

Не пречат нам световните премежди, —

вярващи души!

Извън света са нашите надежди,

след тях ни жаждата суши:

развява вихър пътнишки одежди,

сияе в пурпур небосвод;

далеко на заход! Далеко на заход…

 

Денят издъхна вече и не свети, —

да затворим взор!

На вечността свещените завети

огласят явствено простор:

от радостно смирение обзети,

да продължим уречен ход:

по-близо до заход! По-близо до заход…