Пейо Яворов
Аз страдам

Аз страдам. И в самозабвението на труда,

и в саморазяждането на покоя, —

        на битието в зноя,

на извънсветовни блянове в студа —

        кога летя, когато падам,

        аз страдам.

 

        Издигам ли се — дигам се, под мен

        по-страшна бездната да зине;

литна ли стремглав надоле устремен,

        душа копней на светло да почине.

        И винаги напред, и всякога надиря…

        Аз вечно диря.

 

        И страдам. Аз презрях

радостите на живота. Страдам

в доброто ясно — в тъмен грях

когато падам,

аз страдам.

 

        И търся. И в страдание живот се изхаби,

да търся — все страданието, може би.