Пейо Яворов
Ще дойдеш ти

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Изгубих аз човешка мощ

в безсъница през дълга нощ.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Разметнал пурпур и лъчи,

към вечността повил очи,

зора ще зазориш над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Вампири много сред нощта

без жал ми смукаха кръвта.

Ще дойдеш ти спасител-ден.

В море от мрак и светлина

внезапно кипнала вълна

ще грабне нежно дух ранен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Ще дойде с тебе най-подир

в безсъница сънуван мир.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Ще пламне тъмен кръгозор,

ала засенил моя взор,

ще бдиш ти царствено над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

С вестително протяжен звън,

по-тих от песен в утрен сън,

ще дойдеш ти, спасител-ден.

И в умиление тогаз — ще плача аз

самси над своя труп студен…

 

Ще дойдеш ти, очакван ден!