Пейо Яворов
Пред щастието

Най-после ето те — и чакаш,

о щастие, без свяст желано

през дълъг ред мъгливи дни!

О щастие, безумно звано

през толкоз нощи в тъмнини…

Душа в душата на света,

ти — кървав цвят на любовта.

 

И ти пред мене ще застанеш

с букет от рози на гърди.

С венец от грейнали звезди…

И ти мъглите ще разсееш,

но ти в пустиня ще огрееш,

о щастие, тогаз!

…Букет от рози на гърди

на пясък ний щем разсади.

О, щастие — и аз!

 

И ти пред мене ще застанеш

в звезди, сияйно — непонятно,

в цветя, потайно — ароматно…

От блясък аз ще ослепея

и навсегда ще да закрея,

о щастие, тогаз.

…И сляп ща тебе похабя,

безсилен — мене щеш уби.

О щастие — и аз!

 

Пред мене ангел ще предстанеш,

о щастие и радост —

о щастие и радост навсегда!

Вампир над мене ще застанеш,

о щастие и горест —

о щастие и горест — и беда!