Пейо Яворов
На пладне

Спи тежък сън душа (след оргия безпътна),

задавена от битпазарските парфюми

на уличната прелест — отвратена, мътна

от евтини напивки, крясъци и глуми.

 

На пладнята часа ще скоро да удари.

Кошмарно спи душа, спи още непробудно,

не мога аз да стана. Станаха другари,

излязоха — и вън заглъхват стъпки мудно.

 

Притвориха зад себе си врата другари…

Аз искам въздух и прохлада, как да стана?

И вечер наближава!… Пладнята настана

сред пушек от тютюн и винни пари.