Пейо Яворов
Аз сам не съм

Аз сам не съм, ни тук самси — в заключената стая.

Но кой е Той… но кой си Ти, не зная.

От самота се аз измъчвам — насаме,

кога не бъдем с тебе, както сме.

 

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,

но тебе — да те отрека не мога.

Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,

над мене — или в мене? — трезвен дух!

 

На заблуждения и разкаяния верига

в живота стъпките ми бяха — ум ги не постига;

ти от очите ми превръзката на заблужденията сне

и ги прости — но разкаянията не!

 

И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя

на утрешния ден — но моя или твоя?

Аз чувствувам единосъщата потайна цел

на святост и позор, на всеки земен дел.

 

И ето ме пак с тебе — и разбита,

душата ми пресипна да те пита:

сред мрътви светила, през будни тъмноти,

за що ти служа аз, къде ме водиш ти?