Пейо Яворов
Наяве и насън

Д-ру Т. Николову

Наяве и насън един болезнен вик

години ми е бил загадка нерешима;

ни денем, ни ноще един отчаен клик

покой не ми е дал години вече има.

 

И подир него аз на страшни висини

безстрашно се възех, при облаците стигнах;

и все кънтеше той в ефирни глъбини,

ала крилат не бях — и следом се не дигнах

в небето синьо чак…

 

        И подир него пак

вдън бездна слязох аз, разкрил бих и земята,

тъй мощен ако бях: в утробния й мрак

ехтеше громко той и късаше душата.

 

Все подир него аз изходих по света

не малко тежък път, сред хората заскитан,

и тисящи лица, изпити от скръбта,

навсякъде видях; но чужденец бях считан,

от чуждите за мен…

 

        Днес вече уморен,

в спокойна глухота спокойствие желая;

но в своите гърди долавям изумен

все тоя горък стон — и аз покой не зная!