Пейо Яворов
Бежанци

Аз често виждам из градът,

по всеки път и кръстопът

на Македония чадата:

от старци чак до младенци,

все нови гости — бежанци —

завареници на съдбата…

 

Сред пламъка на скъп имот

избавили един живот,

те вихром идат: бесни хали

зад Рила кършат всеки час

гори, вековни сън отспали,

и падат листи между нас.

 

…Ей старец прегърбавен тук,

повел невръстния си внук,

по чуждите врати се взира;

безумен ходи той весден

и вечно бъбри удивен,

че къщата си не намира.

 

…Ей майка с пеленаче там,

изправена пред божи храм,

до сраден урод просекиня;

в дълбоко хлътнали очи

не свян, а ужаса личи:

посяга тя за милостиня!

 

…Сред улицата ей мома,

на свят остала сам-сама,

не знае път нагде да хване;

ала и в грубия сукман

тя самодива е по стан:

без залък няма да остане…

 

И постоянно срещам аз,

под дъжд и вятър, сняг и мраз,

сред вълчия човешки род

от празния небесен свод

те чакат милост и защита.

 

Те чакат милост… Но да знам,

че някой бог всесилен там

стои над всичко хладен зрител,

извикал бих отдън гърди

към тоя тъмен промислител:

о, господи, проклет бъди!