Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта - Оригинално заглавие
- Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Корнелия Великова-Дарева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman(2008)
Издание:
Алън и Барбара Пийз
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
Английска. Първо издание
Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева
Художник: Любомир Бориславов Пенов
Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова
Технически редактор: Божидар Методиев
Предпечатна подготовка: Ани Господинова
Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.
Издателска къща „Сиела“, София, 1999
ISBN 954-649-227-2
История
- —Добавяне
Защо мъжете мразят да не са прави
За да можем да разберем защо мъжете мразят да не са прави, първо и изключително важно е да си обясним къде са корените на това тяхно поведение. Представете си следната сцена. Пещерното семейство се е свило край огъня. Мъжът е седнал до входа на пещерата, втренчил поглед навън, наблюдава околността, зорко се вглежда към хоризонта за евентуално подозрително раздвижване. Жената и децата гладуват вече дни наред, а той знае, че при първото затихване на бурята трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери храна. Това е неговата роля и семейството му изцяло зависи от него. Те са гладни, но уверени, че той ще успее да донесе храна, както винаги дотогава е успявал. Неговият стомах също къркори, а душата му е в плен на страха. Дали и този път ще успее да осигури храна? Дали семейството му няма да умре от глад? Дали други мъжкари няма да го убият, защото е заслабнал от глада? Но той просто седи до входа с безизразно лице, седи и гледа навън. Не бива да показва и следа от страх пред семейството си, защото това ще ги обезкуражи. Той е длъжен да бъде силен.
За мъжа признанието, че не е прав, означава да си признае, че се е провалил, защото не е успял да се справи със задълженията си както трябва.
Изглежда че дълбоко в мозъка на съвременния мъж са се загнездили милионите години на нежелание да бъде смятан за неудачник. Повечето жени не го знаят, но чуйте: ако, когато изгуби пътя, мъжът е сам в колата, той би спрял и помолил някой да го упъти! Но да го направи, когато Тя е до него — никога, защото това би означавало да се почувства така, сякаш се е провалил в задължението си да я откара там, закъдето е тръгнала!
Когато жената казва: „Нека помолим да ни упътят“, мъжът всъщност чува: „Ти си некомпетентен, не можеш да се ориентираш“. Ако тя каже: „Кранчето в кухнята капе, нека извикаме майстор“, той чува: „Теб за нищо не те бива, ще си намеря друг мъж да го свърши!“ Именно поради тази причина на толкова много мъже им е така трудно да кажат „Извинявай“. Защото за тях това е равносилно да признаят, че не са били прави, а мъжкият им мозък им внушава, че грешката е равна на провал.
За да преодолее този проблем, жената трябва да се научи да спестява на мъжа усещането, че не е прав, когато обсъжда с него различни въпроси. И да знае, че когато за рождения ден му подарява книга за самоусъвършенстване, той може да изтълкува това като: „Ти не си достатъчно добър“.
Мъжете мразят да бъдат критикувани, затова им харесва да се женят за девственици.
От своя страна, мъжът трябва да разбере, че целта на жената не е да го накара да се чувства провинил се, а да му помогне и затова не бива да приема подобни жестове твърде лично. Жената просто иска нейният любим да стане още по-съвършен, а той го възприема като намек, че не е достатъчно добър. Мъжът не си признава грешките, защото смята, че ако го направи, тя ще престане да го обича. Но истината е, че жената започва да обича мъжа още повече, когато той си признава, че не е бил прав.