Цанко Церковски
Ори, ори!

Пролет. Слънце в небесата,

глъч и шепот по полята —

ей, зловолен род селяшки,

стягай дрипи сиромашки

 

и на нивата върви,

пак ори, ори, ори!

 

Пуст останал свят — управа,

плач, одумки — хляб не дава;

цар заял те! — род глупашки,

стягай дрипи сиромашки

 

и на нивата върви,

пак ори, ори, ори!

 

Кой ще с мисъл да се бори,

колко къщитя затвори;

богпроклел те… род сирашки

стягай дрипи сиромашки

 

и на нивата върви,

пак ори, ори, ори!