Цанко Церковски
Спри се, ветре…

Спри се, ветре,

не повявай,

руса коса

не развявай;

 

златни къдри

не разреждай,

косоплитки

не повреждай!

 

Златни къдри

посветляват,

косоплитки

полюляват.

 

Мерджаните

леком звякат,

поле гледат,

либе чакат.

 

От чужбина

то си иде,

мене бърза

да сповиди;

 

златни къдри

да похвали,

божур страни

да погали;

 

черни очи

да назърне,

тънка снага

да прегърне.