Цанко Церковски
Да би знала, мамо…

Да би знала, мамо,

да би ти разбрала

колко сладки сълзи

с либе съм проляла;

 

колко милни думи

думала, редила;

колко росни китки

давала, дарила;

 

ти не би ме толкоз

съдила, гълчала,

с първа свидна дума

нему би ме дала.

 

Дала би ме, мамо,

добро би сторила —

на две сърца клети

радост би дарила…